Колкото повече наближават изборите, толкова повече ВМРО се активизира в публичното пространство и запълва все по-несъразмерна на електоралната си тежест част от него. Но така е, когато избирателите им се мобилизират чрез зле разказани приказки за възрастни – от партията компенсират с количество и свръхактивност. Светла Енчева започва новия си текст с неприятното усещане, че се повтаря, но уви, темата за новата законодателна инициатива на т.нар. патриоти е твърде важна, за да бъде подмината без внимание. Прочетете „Детето като обект, детето като залог“.

Влиянието на ВМРО е такова, защото това е патеричката, която крепи ГЕРБ и Борисов във властта. „Най-големият политически играч“ не е Бойко Борисов, а именно кризата с коронавируса, смята Емилия Милчева. Според нея пандемията дава на премиера удобно извинение да се „изсули“ от управлението, което все повече му убива като неудобна обувка. И защото шоуто от джипката вече не може да заблуди никого.

Страните членки на Европейския съюз се съгласиха новата им цел за климата до 2030 г. да бъде намаляване на парниковите газове с 55% (спрямо 1990 г.). Предишната преследвана цел беше редуциране с 40%. Скептичните за това решение България, Полша и Чехия също го подкрепиха. Но според Венелина Попова само декларирана политическа воля няма да реши проблема, защото дотук страната ни можеше да направи много повече, за да ускори прехода към нисковъглеродна икономика. Прочетете повече в анализа ѝ „Сделка или не“.

Според българската хореографка Мила Искренова, която помолихме да сподели личната си оценка за Ян Фабър, „той е един от най-неординерните, предизвикателни и дискутирани артисти на нашето съвремие“. Наскоро у нас бяха издадени неговите три тома на „Нощен дневник“ и „Аз съм грешка. Текстове за театър“ в превод на Цвета Велинова. С нейна помощ публикуваме и специалното интервю, което Ян Фабър даде за читателите на „Тоест“. С нидерландския артист разговаря Марин Бодаков.

В неделя Етгар Керет ще бъде гост на Софийския международен литературен фестивал, а идната седмица у нас излиза нова негова книга. През лятото един от разказите на израелския писател бе включен в „Проект Декамерон“ на The New York Times Magazine с истории за по-леко справяне с пандемичната изолация. Разказът по-късно се превърна в късометражен филм под неговата лична режисура съвместно с Инбал Пинто. Нева Мичева разговаря с двамата за неотложното създаване на изкуство през разстояние и въпреки изолацията, за кутийките на частните ни светове и какво има в тях… И разбира се, предлагаме ви да гледате и самия филм „Навън“, който подготвихме с български субтитри.

Нека завършим с още една чудесна книга по препоръка на Стефан Иванов, в чиито ръце тази седмица е нашата рубрика „На второ четене“. „Черните камъни“ на Хюс Кайер според Стефан „в стилистично, идейно и емоционално отношение сякаш е писана от Кафка и редактирана от Линдгрен“. Той добавя, че му напомня и на филмите на японския режисьор Миядзаки, в които децата са сериозни и отговорни. Една книга за способността ни да понасяме бремето на истината и за изкривяването на доброто, когато бива насилвано да донесе промяна.

Приятно четене!