На прага на лятото сме. Дъждовният период скоро ще бъде заменен от летни жеги. Но юни през последните години е и месец, който припомня нещо тревожно – че повече от 30 години след началото на Прехода по темата за равните права сякаш продължаваме да се движим назад. А това е опасно не само защото засяга едно или друго малцинство, а защото е въпрос на цивилизационен избор за нас като общество. Повече по темата прочетете в материала на Светла Енчева „За равните права е не твърде рано, а опасно късно“.

Официално кампанията за предсрочните парламентарни избори започна. Повечето политолози и наблюдатели на процесите у нас имат изненадващо сходни мнения за токсичността на ГЕРБ. Но Емилия Милчева припомня, че един друг важен участник на политическия терен притежава изключителна способност да мимикрира и паразитира върху… когото намери. „Някой ще чегърта ли ДПС?“, пита Емилия в своя анализ тази седмица. И задава още важни въпроси, които очакват спешни отговори – по възможност преди да отворят избирателните секции.

Първото посещение на Лаура Кьовеши в страна от ЕС, след като встъпи в длъжността европейски главен прокурор, бе именно в България. И то в контекста на обявените санкции от САЩ по Глобалния закон „Магнитски“, анонсирания доклад на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и проведеното заседание на Европейския парламент, на което депутатите дискутираха нарастващия риск от злоупотреби с бюджета на ЕС. Евентуален синхрон между събитията е трудно да бъде доказан, но не може и да не прави впечатление.

Повече по темата прочетете в анализа на Венелина Попова „Кьовеши между очакванията и реалността“, който съдържа и експертния коментар на преподавателя по право на ЕС в Юридическия факултет на Софийския университет доц. д-р Христо Христев.

🎙 Подкастът „Мястото“ с Николета Атанасова продължава с нов епизод от поредицата „Чути под масата“ за лични истории от Първата световна война. В четвъртия епизод, озаглавен „Срещата“, героите на нашия разказ са далеч от дома, разпилени в различни краища на България и Гърция, и въпреки че някои от тях се смятат за загинали, съдбата ги събира отново.

Без съмнение, феновете на рубриката „Говори с Нева“ отдавна са нетърпеливи да прочетат нов текст. В своя отговор на читателско писмо тази седмица Нева Мичева влиза много естествено в професионалната си роля на преводач – този път във времето и между хората, и накрая стига до извода, че „различните хора се нуждаят от различни формули за живот, като с някакъв брой необходими уточнения тези формули могат да се свържат в обща, понятна история“.

А в рубриката „По буквите“ Марин Бодаков отново е подбрал три чудесни книги с разкази, които не бива да пропускате. Великолепната колекция (два сборника в едно книжно тяло) „Край никой път“ от мозамбикския писател Мия Коту, новото издание на „Как така?“ от Йордан Радичков, публикуван за първи път през 1974 г., и първата книга на Емилия Милчева „Ела и ме спаси“. Да, това е същата Емилия Милчева, която четете всяка седмица в „Тоест“. Същата, но и напълно различна…

Вероятно точно тук е подходящо да напомним, че ако идната седмица сте в Пловдив, не бива да пропускате 19-тото издание на литературния фестивал „Пловдив чете“.

Нека завършим с един по-различен материал, който озаглавихме „Трима поети и един художник за Андрей Даниел“. Повод е изложбата „Андрей Даниел. Между две епохи“, в която са включени над 160 картини, разположени на двата етажа на Софийската градска художествена галерия. Остават ви само два дни, в които може да я разгледате, а ние ви подаряваме текст, напоен със спомените на поетите и негови приятели Силвия Чолева, Марин Бодаков и Иван Теофилов, както и на неговия ученик – художника Константин Костов.

Приятно четене и слушане!