След години съзнателно рушене на авторитета на институциите у нас вече не бива да се изненадваме, че един от резултатите е повишеното ниво на истеричност в обществото.

Венелина Попова тръгна по следите на психозата сред ромските общности, провокирала ги да върнат децата си от училище, за да не им бъдат отнети от социалните служби. Прочетете в репортажа ѝ гледните точки на жители на старозагорския ромски квартал „Лозенец“, позицията на ръководителката на Комплекса за социални услуги за деца и семейства в града, както и коментарите на католически монах и двама пастори от Стара Загора и Казанлък, които работят с ромските общности.

Темата продължаваме и с анализа на Светла Енчева „От глупост ли се страхуват ромите за децата си?“, с който тя припомня откъде започна всичко, източниците на „заразните“ слухове и отсъствието на съпротива срещу тях от висините на държавната власт, която сега е недоволна, че отнася последиците.

На другия наболял пример за криза на институционален авторитет е посветен пък коментарът на Емилия Милчева тази седмица. Статията „БНР, Костов и мензурата за цензурата“ повдига куп въпроси, чиито отговори ще ни застигнат с очевидността си. Без да възстановят справедливостта, нито да възтържествува истината. Нищо че тя е известна.

В поредицата интервюта, посветени на 30-годишнината от началото на промените в България, този път Александър Детев разговаря със събеседник, който смята, че „Българският преход започна на 10 януари 1997 година, а не на 10 ноември 1989 година“. Това е Ивайло Нойзи Цветков.

През 2019-та се навършват пък 20 години от появата на „Без лого“ – книга, която се превърна в крайъгълен камък на антикорпоративния активизъм. Авторката ѝ Нейоми Клайн междувременно написа още няколко книги, които често провокираха бурни дискусии и ѝ спечелиха славата на гръмогласен защитник на екологични и антикорпоративни каузи. Текстът на Иглика Иванова ни припомня „Без лого“ и проследява контекста, в който Клайн днес звучи все по-радикално.

Започнахме със съмнения за тежестта на авторитетите в наши дни. Защо и да не завършим с тази тема… В „Говори с Нева“ – рубриката ни за читателски писма – Нева Мичева този път размишлява дали е възможно меритокрацията да бъде алтернатива на диктатурата на посредствеността. Прочетете поредния ѝ чудесен текст и запомнете края му:

За да бъде личността от значение, някой трябва да зачете и подкрепи това значение и този някой сме ти и аз.

Приятно четене!