Измина още една седмица, която не допринесе за развръзка на политическата криза у нас. Енергията на протестите не стихва, но неизчерпаемо е и упорството на Бойко Борисов да се закрепи на власт. Проблем за него обаче е все по-засиленият интерес на чуждестранните медии към ситуацията в България, а техните материали правят все по-некомфортно мълчанието по темата на европейските политици, които се принудиха да започнат да коментират и реагират, макар и предпазливо. Още по-големият проблем за Борисов е, че подкрепата за ГЕРБ продължава да се свива и това няма как да не провокира вътрешнопартийни сътресения.

Според Емилия Милчева развитието на кризата у нас навлиза във фаза, която може да бъде оприличена на окопна война. Остаряла военна тактика, която има за цел да запази настоящите позиции с цената на много жертви и която се прилага като ход срещу превъзхождащ противник. Емилия смята, че на фона на другите проблеми пред Европа ние трудно бихме могли да се надяваме на повече внимание отвън.

Въпреки провокациите, арестите и полицейското насилие от 2 септември, второто „Велико народно въстание“ бе все така многобройно и протече мирно. Хората не се уплашиха и се завърнаха на жълтите павета. Йоанна Елми разговаря с двама от арестуваните на 2 септември и техните разкази са поредното доказателство, че българската полиция превишава правата си и гази безцеремонно закона. Макар никой от задържаните да не остана в ареста, проблемът с полицейското насилие у нас продължава да очаква ефективно решение.

Новият парламентарен сезон започна в нова парламентарна зала. Символиката около това решение, мястото, на което се намира залата, и нейният вид вече получиха сериозна доза коментари. Арх. Анета Василева обаче прави обзор на цялото развитие на темата през годините и анализира проблема от гледна точка на архитектурата и специфичната ѝ роля да определя не само как изглежда един проект, но и смисъла, който носи. Прочетете статията ѝ „Новият стар Партиен дом“.

Наближава 15 септември. Ден, който обикновено свързваме с позитивни послания и надежда за бъдещето. Тази година обаче тревогите около пандемията и вероятността учениците, затворени в класните стаи, да разпространят заразата помежду си сякаш засенчват празничните нагласи. За рисковете от завръщането на учениците в училищата разказва Светла Енчева в материала си „На училище по време на пандемия – за и против“.

През месец март, точно в началото на извънредното положение, във Facebook се появява едно пространство за свободна и иронична поезия. Стиховете и страницата с провокативното название „Вайръл стихове за секс и драма“ са дело на Антония и Цветелина – „две жени, които чупят клишета, прекрачват граници и нарушават табута в литературата с подръчни средства“. Така ги описва Стефан Иванов, който провежда това интервю с двете дами, озаглавено „Писането е тревожен процес“.

И нека завършим с нов текст на Нева Мичева. Този път темата е за присъствията и отсъствията, за това колко ни отдалечават разстоянията, и за раните, които отваря миграцията ни по света. Дали пък Нева не е точният човек с точните думи, който да ни успокои, че всъщност всичко това е нормално, драматизирането не помага, а разминаването може да се обезболи с наместване. „Волтовата дъга на носталгията“ е най-новият отговор на читателско писмо в рубриката ни „Говори с Нева“.

Приятно четене!