Измина още една седмица, в която сформирането на редовно правителство изглежда все така мираж в неопределеното бъдеще, а служебният кабинет взема решения, които може да имат дългосрочни последствия за България. Изневиделица се оказа, че Десислава Иванчева и Биляна Петрова са осъдени на последна инстанция и бяха вкарани моментално в затвора, без – по собствените им думи – дори да са успели да видят съдебното решение. По-голям скандал обаче се оказа фотосесия с певицата Рут Колева за модно списание, която разбуни патриотарски страсти, че поругала паметник в Перущица, който е построен по повод стогодишнината от Априлското въстание, но повече прославя тоталитарния режим. Въпреки че този паметник е запуснат от години, издраскан със слово на омразата и служи за тоалетна, в която се ползват и наркотици.
Междувременно Русия обяви, че се изтегля от Херсон (макар да продължава да го смята за своя територия след анексията в края на септември), и съответно Украйна навлезе в него. Става въпрос не само за самия град, а и за обширна област от западната част на Днепър, завладяна от руската армия. След изтеглянето ѝ цялата окупирана територия на Украйна ще бъде от източната част на реката, а снабдяването на Крим ще се затрудни допълнително.
На Русия е посветена и статията на Александър Нуцов „Войната – продължение на вътрешната политика с други средства“. В нея той представя хронология на единовластието на диктатора Владимир Путин от влизането му в политиката до наши дни, като използва израза на руския журналист и опозиционер Михаил Зигар за „колективния Путин“, който се съобразява с мнението и интересите на кръговете около президента. Идеята за „денацификация“ не е изобретение на самия Путин за оправдаване на войната срещу Украйна, а наричането на всичко прозападно „фашизъм“ и „нацизъм“ има далеч по-дълбоки корени в историята на Русия.
За здравето на българската демокрация е важно с чий мандат ще се състави следващото редовно правителство, казва Емилия Милчева в седмичния си политически коментар. Все повече погледи се насочват към третия мандат, фаворит за който е смятана партията на бившия служебен премиер Стефан Янев „Български възход“. Генерал Янев пък демонстрира готовност да се нагърби отново с поста на министър-председател, обратнопропорционална на последователността в политическите му възгледи. Той вече цитира не Путин, а Кенеди. Същевременно скоростта и размахът, с които четвъртият служебен кабинет изчегъртва назначенията на правителството на Кирил Петков, са забележителни. А България върви към неформална президентска република.
На 6 октомври 82-годишната Ани Ерно стана лауреатка на Нобеловата награда за литература. Новата ни авторка Меглена Боденска ни представя портрет на френската писателка, която има повече от 20 романа, но на български език са преведени само два от тях. Отличаването ѝ става в контекста на движението #MeToo, което хвърля сянка и върху Шведската академия. Ерно приема наградата като отговорност да продължи борбата срещу несправедливостите, извършвани не само спрямо жените, а и спрямо „доминираните“, казано с думите на френския социолог Пиер Бурдийо.
Научните новини, които ни представя Михаил Ангелов тази седмица, са за биотехнологиите в медицината, които присъстват вече не само в научната фантастика, а и в клиничните лаборатории. За изучаването на болестта на Батен например вече се правят изследвания не само върху мишки, но и върху овце, защото измененията в техния мозък вследствие на заболяването повече приличат на тези в човешкия. Американска компания пък е започнала клинично изпитване на генна терапия за лечение на пациенти с ХИВ. Заедно с тези новини Михаил насочва нашия поглед и към звездите – последните снимки от телескопа „Джеймс Уеб“ ни дават по-ясна представа за процесите на възникване на нови космически тела, а изследването на повърхността на Марс ни разкрива нови тайни на пустинната планета.
В рубриката „На второ четене“ Севда Семер ни препоръчва романа на Колсън Уайтхед „Момчетата от Никел“. Това е книга, просмукана от дълбок мрак, която се базира на истинската история на поправително училище във Флорида, функционирало цели 111 години въпреки данните за ужасяващо насилие от страна на надзирателите върху децата, включително стотина убийства. Момчета, предимно чернокожи, са „осъдени“ от обществото да се озоват в този интернат, независимо от способностите и житейските си амбиции. Романът, в който има много болка, но и надежда, носи на автора си втора награда „Пулицър“.
Нали си знаете, че няма да ви оставя без лични препоръки? Този път те са по повод падането на тоталитарния режим, което на 10 ноември навърши Христова възраст. Нямам конкретна препоръка, по-скоро ми идват наум доста филми, които по един или друг начин критикуват периода преди 1989 г. Ако ви се гледат сериозни или трагични филми – „Вчера“, „Маргарит и Маргарита“, „Да обичаш на инат“, „Една жена на 33“, „Понеделник сутрин“… Ако предпочитате комедии – „Преброяване на дивите зайци“ и „Кит“… Това е само малка част от многото филми, които разкриват фалша и двойните стандарти на онези времена.