Ясно е, че коронавирусът ще промени тотално дневния ред на обществото. Но и немалко напълно неприемливи събития ще се случат зад мощния гръб на вируса. Емилия Милчева посочва началото: „Например промени в Закона за достъп до обществена информация, внесени от депутати от ГЕРБ, които дават възможност на всяко ведомство само̀ да преценява какви такси да иска за предоставяне на такава информация.“ Предстои колапс в здравеопазването, криза на растежа, еврочакалнята най-вероятно ще ни се размине… А опозицията вече смекчава тона срещу управляващите, защото изобщо не ѝ се иска да е на тяхно място.

В разговор с Венелина Попова икономистът Евгений Кънев прави прогнози как ще се отрази коронавирусът на икономиката. Ясно е едно: пандемията неизбежно ще доведе до световна рецесия. Вирусът може и да не е така смъртоносен, каквито са били други вируси в човешката история, но никога до този момент стопанските системи на отделните държави не са били така свързани. Какво ще се случи в банковия сектор на Италия при безпрецедентната криза? Какво ще се случи у нас? Дали икономическите брожения ще доведат до политически обрат в България? Може ли коронавирусът да свали правителството? Още е много рано да се каже, но сценариите будят тревога.

„Евтини горива, а цените – същите“, казва в седмичния си обзор Емилия Милчева. И посочва какви машинации правят ГЕРБ и Борисов, за да не прекратят обслужването на интересите на „Лукойл“. Де да беше само това. Двойните стандарти са навсякъде – и Емилия ни показва по какво се различават (според прокуратурата) Антон Божков и Делян Пеевски. Отговарят ли синовете за действията на своите родители? А за какво ще отговаря новото междуведомствено контратерористично звено, подготвяно с промени в Закона за противодействие на тероризма? Тепърва ще видим, стига коронавирусът да ни позволи.

Мартина Паренти ни разказва за живота в момента в Милано, европейската столица на коронавируса, и заключава: „Едно е сигурно: от това преживяване няма да излезем по-добри. Нито по-мъдри. Веднъж щом оздравеем, ще се върнем към старите си привички и редовните си грешки в тъпия, лишен от самосъзнание подтик да се повтаряме. Винаги сме били слепи, но никога не сме си давали сметка за това. И няма как да не изглежда, че тази зараза сякаш е възмездие. Не е нужно да навлизаме в божествени провидения и наказания, достатъчно е да отчетем крехкостта на идентичността и убежденията си, на начина си на живот и мястото си в света.“ Да се опитаме да я опровергаем?

Може ли Националната детска болница да бъде настанена в строеж, започнат преди 40 години? Очевидно може. Нищо че още през 2011 г. изоставената постройка е била определена за събаряне… Светла Енчева пита защо властта у нас не разпознава експертите сред протестиращите срещу това безумно решение, но тутакси приема като компетентни лица всички, които по един или друг начин настояват за свиването на човешки права – защото те си имат политически гръб. Човещината е в тотална криза: днес у нас болниците продължават да бъдат дисциплинарни институции, пред които и Мишел Фуко би онемял от отвращение.

Кой победи в архитектурния конкурс „Карин дом“? Анета Василева разказва как се стигна до този конкурс и защо можем да причислим неговото провеждане към действително успешните архитектурни практики у нас. „Конкурсите трябва да са ясни, популярни и привлекателни. Трябва да привличат будни умове, които да инвестират идеите си в тях. Трябва да решават конкретни проблеми. Трябва да са реални и реализируеми. Трябва да се оценяват от добро жури, прозрачно и безпристрастно. Трябва да завършват с безапелационен победител. И победилият проект трябва да се построи“, казва Анета. Очакваме да видим осъществен във Варна проекта на победителя – UNAS Studio (България / Германия).

Безспорно Олга Седакова е един от големите поети на нашето време. В свят без авторитети позицията на Седакова продължава да бъде символ на интелектуалната неподкупност. Нейните житейски и творчески избори са жива връзка с великата традиция на руската интелигенция. „Престъпленията не са наречени престъпления, унищожените от режима хора не са върнати в общата памет, не са оплакани, не са погребани“, споделя тя. Защо? Защо нелегалната култура на Съветския съюз и днес продължава да бъде нелегална? Защо в прехода към демокрация заложихме на постмодерната ирония, вместо на метафизиката – и сгрешихме? Имаме ли шанс в своите акции срещу диктатурата на посредствеността? На какво да се уповаваме? Отговорите на Олга Седакова в интервю пред Марин Бодаков специално за „Тоест“.

Приятно четене – и да се погрижим всички да бъдат здрави!