През този иначе ваканционен август не спряхме да следим и описваме динамичните събития в обществения живот у нас и по света. Преди да се завърнем към обичайния седмичен ритъм на „Тоест“, ето обзор на публикуваните през месеца материали, в случай че сте пропуснали някой от тях.

Въпрос на въпросите в настоящия момент е как да си отиде от политическата сцена одиозният Бойко Борисов с цялата му партийна камарила? Емилия Милчева казва: „Ще бъде здравословно за правовата държава ГЕРБ да останат за известно време извън властта. Ще бъде здравословно и за самите Граждани за европейско развитие на България – получават шанс да преустроят в партия настоящия картел. Ще бъде здравословно за дясното, окупирано сега от ерзац десницата ГЕРБ.“ Емилия ни дава своите аргументи защо за обществото е необходимо падането на Борисов от власт да е, меко казано, твърдо.

Не може да остане незабелязано конфузното мълчание на Европейския съюз по отношение на протестите у нас. Гражданите обаче не се отказаха да привличат вниманието на европейските институции и да демонстрират самочувствие и воля да бъдат чути и извън България. На 12 август се проведе протестна акция пред Посолството на Германия в София и един от плакатите на демонстрантите гласеше: „Спрете финансирането на нашата мафия“. Вижте повече във фоторепортажа на Тихомира Методиева – Тихич.

От своя страна Йоанна Елми пунктуално деконструира реториката срещу протестите – и показва фактологическата и логическата несъстоятелност на аргументите, чрез които властта на ГЕРБ се бори срещу протестиращите граждани и на практика за оцеляването си. Йоанна прави на пух и прах опорните точки на управляващите, защото изграденият от нея медиен образ на реалността е чист от манипулации и идеологии – и твърде много се различава от произведеното от проправителствените медии.

А медиите са пълни с куриозни интерпретации и чисти измислици. След като изследва отношението на Лудвиг Витгенщайн към езика, надали има изненадани, че проф. Стефан Попов прояви интерес и към политическите езикови безсмислици. Кой как си служи с кухите фрази и защо се добива власт с тях – това е темата на последната му книга, дала повод за разговора на Йовко Ламбрев с влиятелния учен и активен участник в гражданския сектор.

По текущите дела, сравнени със сходни събития от Прехода, Попов заявява: „Протестните движения сега имат по-нисък утопичен коефициент. От друга страна, днес е много по-ясно какво трябва да се направи, каква схема на държавност е нужна. Но няма големи надежди, че ще се структурира силен субект, който да я осъществи.“

Но какво е мястото на академичните хора, като Попов, в днешните протести? А на най-младите учени и преподаватели, необременени от личната си политическа история? По темата Венелина Попова разговаря с Димитър Илиев, главен асистент във Факултета по класически и нови филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ и инициатор на отвореното писмо на над 120 университетски преподаватели, които подкрепят исканията на протеста за оставка на кабинета „Борисов 3“.

„Правилната нагласа според мен е, че протестираш, защото не можеш да не протестираш – просто ти си такъв и ситуацията, в която си поставен, е такава. Но не защото очакваш от това да произтече нещо за теб – било то награда или мъченичество. Една малка щипка отрезвяващ здравословен цинизъм винаги е добре дошла в такива моменти, понеже героиката бързо изхабява, а това е маратонско бягане, не кратък спринт с мигновена победа“, казва д-р Илиев. В този разговор той предпочита да избере иронията пред героичната патетика. Ще го последват ли студентите му?

В своя анализ „Конституцията и какво може(ше) да бъде“ докторът по право Анастас Пунев използва за отправна точка понятието „конституционен момент“ – онзи момент, при който в резултат от интензивни дискусии и повишена чувствителност се налага промяна на действащия основен закон. Той добавя: „Вероятно най-важният принос на тази теория е, че показва как, за разлика от обичайната законодателна посока, в конституционното право движението е много по-често отдолу нагоре.“ Министър-председателят Бойко Борисов, който лансира идеята за нова конституция, не мисли така обаче. Как тогава ГЕРБ мисли конституцията?

Какво става в Беларус днес, след 26-годишното управление на Лукашенко? Десислава Микова ни запознава с новите играчи на политическия терен в Минск – обикновени хора, чиято връзка с реалността е далеч по-силна от връзката на „последния европейски диктатор“ със съвременния свят. Отстраняването на Лукашенко от управлението на Беларус е неизбежно. Какво могат да постигнат протестите в страната и какво е мястото на жените в тях – това са само част от въпросите, на които обзорът на Десислава дава отговор.

През август продължихме съвместната ни рубрика „Хроники на инфодемията“ с Асоциацията на европейските журналисти.

В анализа си „Когато дезинформацията се превърне в политика“ Йоанна Елми пише: „Конспиративните теории в Съединените щати от години са неделима част от политическата стратегия за размиване на дебата и сериозно увреждат демокрацията и институциите – факт, който епидемията извади наяве. В случая последствията от дезинформацията бяха незабавни, тъй като вирусът покоси наравно вярващи и невярващи в болестта.“

А Петър Георгиев е посветил текста си на темата за конспиративното мислене у нас. Една трета от българите се плашат от черни котки, счупени огледала и петък, 13-ти, но двойно повече хора вярват, че ги дебне далеч по-голяма опасност – изкуствено създадени болести с цел продажба на лекарства. Петър цитира това проучване на „Тренд“ от март 2018 г., което донякъде обяснява склонността на българите да вярват в какви ли не фантастични теории за настоящата пандемия.

Три плътни интервюта направи Марин Бодаков през този месец.

С Надежда Радулова, една от най-значимите съвременни авторки на литература у нас, той разговаря за личните митове и митовете на древността – как управляват нашето съществуване, как ни лекуват и раняват едновременно. И как поезията ни помага да усетим разнообразието в сърцевината на човешкото. „Съзнанието за трагизъм изисква усещането за историчност, както и дързостта на радикалните проекции в бъдещето. А ние все повече прекарваме живота си, заключен между две дати – на собственото ни раждане и на собствената ни смърт. И забравяме огромната привилегия да живеем живота на другите, на тези преди нас, да настройваме сърцата си така, че да поемем тяхната радост и скръб, тяхната борба за смисъл“, казва Надя, чиято нова стихосбирка „Малкият свят, големият свят“ излезе в началото на месеца.

Пред Марин режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов разказват за своя филм „Бащата“ и за неговите фини психологически сонди в съвременните отношения между родители и деца. Прочее, бая пораснали деца. „Расте се чрез осъзнаване. Порастването, започнало веднъж, не е обратима величина, но не е и константа, демек порастваш веднъж завинаги – и готово, край. Порастването е процес“, казва Кристина за един от най-успешните филми в историята на българското кино.

Кой е Витолд Гомбрович? Защо той е смятан за труден автор? Справедливо ли е това? И как така успява да надскочи националната идеология, естетическата форма и гротеската? Марин разговаря с Катерина Кокинова за един от най-интригуващите писатели, чието творчество постепенно намира отзвук и в България.

В рубриката ни „На второ четене“ авторите Стефан Иванов и Севда Семер препоръчват по една книга за препрочитане този месец.

Стефан представя „Неосветените дворове“, една от най-значимите книги в историята на българската литература. Книга, с която нашата художествена книжнина става световна. Винаги има какво ново да откриеш в гениалния пътепис на Йордан Радичков – както за Руския север, така и за Българския северозапад и за хуманизма на гениалния писател. „Радичков вдъхва живот не само на илюзиите ни, но и на силата да приемем истината, без да потънем в блатото на отчаянието“, казва Стефан.

„Да се шокираш от тази история не е трудно, защото е кървава и болезнена; далеч е обаче от емоционална манипулация, защото е човешка и пълна с хумор.“ Това пише Севда за „Другата ръка“ от Крис Клийв – поредната книга, посветена на нашумялата тема за бежанците. Но явно този роман заслужава по-специално внимание.

През месеца чрез „Тоест“ поетите Силвия Чолева и Марин Бодаков, преподавателката по съвременна българска литература Гергина Кръстева и музикантът Теодосий Спасов поздравиха забележителния поет Борис Христов по повод неговата 75-годишнина. Защото словото и мълчанието му са непреходен дар за всички нас.

Това бяха материалите, които публикувахме през август. Очаквайте следващия ни редовен брой на 5 септември.

Приятно четене и до скоро!