Едрият бизнес и социалната отговорност с обратен знак

В икономическа прогноза на Световната банка за Европа и Централна Азия се посочва, че през 2020 г. България ще изпадне в рецесия заради COVID-19. Но и без тази прогноза беше ясно, че икономиките в света ще понесат тежки щети от пандемията. Първите резултати от спирането на дейността на много фирми у нас, главно в секторите на транспорта, туризма и услугите, но и в индустрията, са вече факт –

от началото на извънредното положение новорегистрираните безработни са 72 000,

по данни на министърката на труда и социалната политика Деница Сачева. Според президента на КНСБ Пламен Димитров 80% от тях имат право на обезщетения. До края на годината синдикалистът очаква още 70 000 да загубят работата си и заедно с досега регистрираните, безработните да стигнат 330 000. В банките спестяванията към края на 2019 г. по данни на БНБ са били малко над 82 млрд. лв., а заемите – близо 59 млрд. лв. При по-продължителен престой обаче бизнесът има нужда от подкрепа и много държави вече отделят финансови ресурси за това.

Германия предлага 750 млрд. евро спасителен пакет за икономиката и различни мерки за бизнеса – като отлагане на данъчни плащания и увеличаване на кредитирането от държавната банка KfW, което да гарантира оцеляването на фирмите. Икономическият министър Петер Алтмайер заяви, че след пандемията страната му ще се върне към „пестеливата“ си политика, но сега е важно „нито една компания в добра форма да не банкрутира и нито едно работно място да не бъде изгубено“. Премиерът на Чехия Андрей Бабиш също обеща да компенсира фирмите, пострадали от извънредното положение. Правителството отпусна 40 млрд. крони, от тях 4 млрд. като помощ, останалите – като гаранции за заеми на компаниите, за да излязат от кризата. Държавата поема и 80% от заплатите на работниците в засегнати от пандемията фирми.

Българското правителство предложи, а след драматични дебати в Народното събрание депутатите приеха икономически пакет за подпомагане на бизнеса в размер на 4,5 млрд. лв. Основната мярка в него е схемата „60/40“, според която държавата поема 60% от заплатите и осигуровките на работниците, а останалите 40% са за сметка на работодателите. Досега заявления за финансиране по схемата са подали едва 1553 фирми с общо малко над 22 000 работници. И тук логично възниква въпросът:

Защо, ако тази мярка е работеща и добра за бизнеса, той бяга от нея?

Дали причината е само заявената от няколко работодателски организации, че се отказват да я ползват, защото нямат средства да оцелеят утре? Или защото прилагането ѝ ще освети системни нарушения на трудовото, социалното и здравното законодателство? Публична тайна е, че има работодатели, които не осигуряват своите работници и служители върху минималните осигурителни доходи за съответната професия; че им предлагат трудови договори за половин работен ден; че често сключват допълнителни споразумения, в които променят изискванията за съответната длъжност, мястото на работата и работното време, отпуските и т.н. – все неща, които, ако не нарушават закона пряко, го заобикалят. Затова за такива работодатели е далеч по-добре и по-безопасно да изпратят своите работници на борсата.

Пред „Тоест“ президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира, че пакетът от мерки, предложен от правителството, не е достатъчен в условията на задълбочаваща се криза. Според него трябва да има втори пакет с целеви и специфични секторни мерки за подкрепа. Докато премиерът Борисов обяснява колко сме бедни, и предлага финансова подкрепа за бизнеса в размер на 3% от БВП, другите държави отделят 10 и повече процента, коментира синдикалният лидер. И припомня, че освен фирми в България има 220 000 самоосигуряващи се лица и 280 000 души с минимални доходи, които също имат нужда от закрила. Допълнителна целева подкрепа Димитров предлага и за семейства с деца до 14-годишна възраст, чиито родители са в принудителен неплатен отпуск и остават без доходи.

В ситуация на пандемия, когато всеки ден в света вирусът заразява и убива хиляди, когато се пренареждат обществените и личните ни приоритети и ценности, а хората проявяват емпатия и солидарност,

каква е корпоративната социална отговорност на едрия капитал?

Това е важен въпрос в контекста на пропорционалното разпределение на тежките последици от кризата.

Оръжейната фирма „Арсенал“ в Казанлък е сред най-големите работодатели в България в индустриалния сектор. В нея сега работят 8700 души, но в определени моменти, когато се изпълняват крупни поръчки, наетите са далеч повече. Неведнъж през годините назад в дружеството са съкращавали работници или са ги изпращали в принудителен отпуск за различен период от време – практика, използвана масово и от други работодатели. Така в периоди на непълна натовареност на производствените мощности мениджмънтът спестява финансов ресурс на компанията – разбира се, за сметка на социалните фондове на държавата и на гърба на работниците.

В условията на извънредно положение военните заводи бяха затворени за две седмици до края на март. Драмата започна, когато „Арсенал“ възстанови производството си, а 2000 души попаднаха в списъците за съкращение. За решението на ръководството работниците разбрали от изявление на изпълнителния директор на дружеството инженер Николай Ибушев, разпространено от името на коалиция „Алтернативата на гражданите“, която има своя група в Общинския съвет. Тук е мястото да посочим, че Ибушев излиза пред обществото не като мениджър на военните заводи, а като председател на тази политическа формация. В изявлението е посочено, че

непопулярните мерки са били обсъдени със синдикатите,

които декларирали разбиране, но поставили условие съкратените да не бъдат повече от 2000, вместо заложени 3000 във финансовите разчети на компанията.

Това партньорство между Ибушев и лидера на КНСБ в „Арсенал“ – 76-годишния Атанас Бозов, датира още от 1990 г., когато бившият секретар на Общинския съвет на БСП в Казанлък става председател на синдикалната организация в дружеството. Бозов е до Ибушев и когато извършват работническо-мениджърската приватизация на държавното дружество, извадено през 1989 г. от състава на „Металхим“ с цел да бъде продадено по-късно. 30 години Бозов е несменяем лидер на КНСБ във военните заводи, а президентът на конфедерацията Пламен Димитров обясни пред медията ни този феномен шеговито с „недостатъците на демокрацията и на преките избори“. Идентично е поведението и на синдикалната организация на „Подкрепа“, чиито функционери преди 30 години участваха активно в работническо-мениджърската приватизация под менторството на Асен Мичковски и Валентин Карабашев.

Би било интересно да се проучи колко от сега определените за съкращение 2000 души са били уволнявани и в предишни години,

а след престоя им на борсата – назначавани отново в казанлъшката оръжейница с мълчаливото съгласие на синдикатите. Както и колко пенсионери сега ще продължат да работят, докато служители в активна възраст и техните семейства ще останат на мизерната държавна милостиня по време на пандемия.

Сред причините за съкращенията на близо една четвърт от работещите в „Арсенал“ Николай Ибушев посочва пред „Капитал“ намаляването на поръчките от международните клиенти на дружеството, чиито „бюджети“ били засегнати от срива на цените на петрола, а оттам идвало и свиването на разходите им за отбрана; кризата с коронавируса, изместила фокуса на контрагентите им; затрудненията в международния транспорт, които забавяли доставките на материали за производството и експедицията на готовата продукция. Доколко тези причини са основателни, могат да кажат експертите.

Но изпълнителният директор и основен акционер в „Арсенал“ премълчава факта, че поръчките са намалели далеч преди избухването на пандемията от COVID-19.

Това най-вероятно е свързано и със скрити за широката публика геополитически интереси във военната промишленост в региона и на оръжейните пазари – например приоритетната подкрепа на САЩ за Украйна като компенсация за загубите ѝ от заобикалящите я нови руски газопроводи. В тази връзка през ноември миналата година екип на Пентагона извърши мониторинг на оръжеен комплекс на Украйна, свързан с реализацията на американска военна доктрина за Черноморския регион.

Истината е, че макар и сто процента частна компания, казанлъшката оръжейница е силно зависима от държавата и като поръчки, и като износ, още повече че всяка сделка за продажба се одобрява от специална Междуведомствена комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към Министерството на икономиката (съгласно Закона за експортен контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба).

Затова беше странно решението на българската държава да се освободи от „златната акция“ във фирмата,

като я продаде на мажоритарния собственик „Арсенал 2000“ в седмицата между двата тура на местните избори през 2011 г., когато ГЕРБ спечели кметската надпревара в Казанлък. А вече втори мандат ръководният екип на военните заводи използва корпоративния вот, за да участва в управлението на града от името на местни коалиции („Експерти за Казанлък“ и „Алтернативата на гражданите“), които са представени в Общинския съвет. В резултат на тази политика едва ли има казанлъчанин, който да е заблуден в чии ръце е реалната власт в града на розите и на легендарните автомати „Калашников“.

Подобен тип корпоративна социална „отговорност“ не може да бъде адмирирана, нито трябва да бъде поощрявана. Но е гъвкава, устойчива и камуфлажна дори и в условия на кризи. За съжаление, властта в България със своите действия и бездействия години наред подкрепя олигархичния капитал, пренебрегвайки малкия и средния бизнес у нас. Тази е причината и за необяснимия социален порив, който вирусът активира у някои олигарси, и те станаха най-големите дарители по време на пандемия.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеорепортаж на Илко Груев