Как се почувствахте, когато Домът на Европа беше залят с червена боя по време на пропутинско шествие? Тогава полицията реагира чак след като получи сигнал, образувайки досъдебно производство „срещу неизвестен извършител“. Въпреки че нейни служители са придружавали шествието и ако са искали, са щели да установят извършителите още на място.

Усещане за безпомощност и несправедливост

Ако сте проевропейски настроени, вероятно сте изпитали чувство за безпомощност, защото органите на реда са отказали да си свършат работата, за да защитят вашите ценности и официалната геополитическа ориентация на България. И чувство за несправедливост, понеже полицията реагира съвсем иначе, когато става дума за акции срещу политиката на Русия. Неизчерпателен списък:

Добре дошли в света на ЛГБТИ хората в България

Ако сте от онези, които са изпитали безпомощен гняв от липсата на адекватна институционална реакция по отношение на посегателството срещу Дома на Европа, вече знаете как се чувстват ЛГБТИ хората у нас. Не просто веднъж или два пъти, не по време на управлението на някое конкретно правителство, а по принцип.

Някои от знаковите случаи на хомофобско насилие само от последните четири години:

  • Хомосексуална жена е пребита в центъра на София през 2019 г., защото нападателят ѝ я сметнал за гей мъж, а полицаите са искали жената да докаже, че избитите ѝ зъби, останали на тротоара, са били без кариес.
  • През 2020 г. тийнейджъри нападат свои връстници в пловдивски парк, защото им заприличали на хомосексуални, но според началника на местната полиция „не е имало сбиване, а по-скоро замеряне с предмети“. Психиатър обяснява по телевизията, че подобна агресия си е нещо нормално.
  • Първият опит за прайд в Бургас през 2021 г., срещу който имаше такава агресия, че планираното шествие не можа да се проведе.
  • Потрошаването на ЛГБТИ общностния център Rainbow Hub по-късно същата година от група, предвождана от Боян Станков, известен като Расате (тогава кандидат за президент), който ударил и една от присъстващите активистки.

Последният от неизброимо многото случаи на безнаказана хомофобска агресия е от 10 юни 2023 г. в центъра на София, пред кино „Одеон“. Привърженици на „Възраждане“ провалиха прожекция на белгийския филм „Близо“, който беше включен в програмата на филмовия фестивал към „София прайд“. Вместо да осигурят правото на зрителите да гледат филма, дошлите на място полицаи поздравяваха протестиращите срещу прожекцията и се ръкуваха с тях.

На следващия ден МВР излезе с лаконична позиция по случая. В нея се казва, че „привърженици на политическа партия и група граждани, дошли на прожекция, са влезли в словесен сблъсък“ и „не е имало физическо насилие“, без да се уточнява какво са правили от „Възраждане“ там. Твърди се, че организаторът на прожекцията сам решил да я прекрати, без да се отчита в каква ситуация е станало това.

Две прожекции в рамките на по-малко от месец – на пропутинския филм за Мариупол и на „Близо“, и напълно противоположно поведение на полицията в двата случая.

До какво води хомофобията „в името на децата“?

Протестиращите срещу филма „Близо“ твърдят, че в него има педофилия и искат да предпазят децата. Филмът впрочем вече е прожектиран в България безпроблемно няколко пъти, но не в рамките на „София прайд“. Освен това е носител на трийсетина награди, между които и Голямата награда на Фестивала в Кан, което е второто по тежест отличие след Златната палма. Бил е номиниран и за Оскар. И никое от многото професионални журита не е забелязало педофилия в него. Защото там не само че няма педофилия, но няма и секс сцени.

В „Близо“ се разказва за две 13-годишни момчета, които са много близки приятели. Когато съучениците им започват да ги поднасят, че са гаджета, едното момче се засрамва и се дистанцира от другото, което остава в изолация и се самоубива. А доскорошният му приятел продължава да живее, измъчван от чувство за вина.

Един от основните аргументи на анти-ЛГБТИ пропагандата е, че всичко е в името на защитата на децата. Но всъщност голяма част от хората, които са с различна сексуална ориентация или полова идентичност, осъзнават това именно в тази ранна възраст. Усилията темата да се превърне в табу за децата излага различните от тях на омраза, самоомраза, остракиране. И има сериозни и дълготрайни последствия. Ако протестиращите срещу филма „Близо“ го бяха гледали, може би поне на някои от тях щеше да им просветне това.

Слонът в стаята

В позицията на МВР за провалената прожекция не се споменава причината за „словесния сблъсък“ между привържениците на „Възраждане“ и хората, дошли да гледат филма. Единствените политически сили, които осъдиха случилото се, бяха „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, които публикуваха обща позиция на страниците си във Facebook. Зеленото движение, което е част от ДБ и традиционно се обявява в защита на ЛГБТИ хората, сподели на страницата си позицията на съпредседателя си Владислав Панев.

В позицията на ПП–ДБ се упрекват представителите на „Възраждане“, които „редовно и тенденциозно използват езика на омразата, насърчават към екстремизъм и насилие“ и са си позволили „да ограничат правото и достъпа на български граждани до прожекция на филм“. Така човек може да остане с впечатлението, че „Възраждане“ е против седмото изкуство и затова не иска хората да ходят на кино.

В лично качество някои представители на ДБ, например Елисавета Белобрадова, назоваха проблема с истинското му име, а Манол Пейков пусна шеговито антихомофобско меме. Депутати от ДБ, между които Владислав Панев и Ивайло Мирчев, отидоха на следващия ден пред кино „Одеон“, за да попречат на евентуален хомофобски протест срещу следващия филм от програмата на „София прайд“. Но този път до конфликт не се стигна – не само поради засиленото полицейско присъствие, а и защото от „Възраждане“ си бяха изпълнили целта.

На ниво парламентарно представени партии обаче никоя освен Зеленото движение, което има твърде малка тежест в Народното събрание, не признава „слона в стаята“. А именно че в България има хомофобия, която държавните институции не само не ограничават, а и активно си отглеждат – в лицето и на полицията, и на съдебната система.

Че то е същото, както казва Мечо Пух

Проевропейските коалиции в парламента упорито отказват да назоват проблема. От ДБ и ПП се правят на разсеяни, за да не им пострада и без това крехкият рейтинг. От ГЕРБ оставиха коалиционните си партньори от ВМРО да диктуват кампанията срещу Истанбулската конвенция и „джендъра“. И доколкото това е популистка партия, може би в нея се опасяват, че ако направят обратен завой, антиджендър истерията, в чието отглеждане активно участваха и те, ще се обърне срещу тях.

А забелязването на хомофобията и вземането на мерки срещу нея са важни не просто за да се предпазят ЛГБТИ хората. Важни са за политическото бъдеще на ДБ, ПП и ГЕРБ. Защото червената боя върху Дома на Европа и анти-ЛГБТИ акциите всъщност имат една основа. Става дума за систематичните усилия България да бъде отдалечена от европейския си път и отново да се превърне в сателит на Русия.

И кампанията срещу Истанбулската конвенция, и тази срещу Стратегията за детето, и опитите да се спре Македония по пътя ѝ към ЕС, и твърденията, че Европа ще ни кара да ядем насекоми, и всевъзможни други фалшиви новини (като неотдавнашната, че Швеция щяла да превърне секса в национален спорт) са от един порядък. Целта им е да се внушава евроскептицизъм.

В същото време бавно и полека се въвеждат практики, каквито има в Русия, а от европейска гледна точка са, меко казано, притеснителни. Например доброволческите паравоенни отряди от типа на БНО „Шипка“ и честването на т.нар. Безсмъртен полк. В последно време все по-често се вижда деца да шестват във военни униформи като на парадите в Русия, дори дечица от детски градини. Има младежки гвардейски отряди от деца в униформи, които са под патронажа на президента Румен Радев. Пълзящата военизация на цивилно население и на малолетни никак не е невинна. Именно тя представлява опасност за децата.

Безгрижното тичане към пропастта

Това е целта и на референдума срещу еврото, за който от „Възраждане“ са събрали над 470 000 валидни подписа. В ход е поредната дезинформационна истерия, този път срещу европейската валута. Внушава се, че приемането на еврото ще доведе до инфлация. Освен това то се представя като антипатриотично, като загуба на националния суверенитет, въпреки че българският лев от 1997 г. не е суверенен, а е вързан първоначално за германската марка, а после за еврото.

Новото правителство се е запътило към еврозоната, без да забелязва сериозността на риска от референдума, както в цитата от „Мисли“ на Блез Паскал:

Ние безгрижно тичаме право към пропастта, изпречили нещо пред себе си, за да не я виждаме.

Планира се широка информационна кампания в подкрепа на еврото. Но то не става само с целева кампания, необходимо е непрекъснато и систематично говорене.

Европейската принадлежност и европейските ценности трябва да се отстояват от проевропейските партии и коалиции. Защото в степента, в която те не противодействат на популистките пропагандни кампании, антиевропейският дискурс ще взема връх. Когато се жертват правата на ЛГБТИ хората, жените, децата, антиевропейската пропаганда продължава безнаказано, докато засегне всички.

Политическа популярност не се печели, когато се мълчи, за да не ни падне рейтингът. Печели се, когато се отстояват принципи – дори ако това може да ядоса някого. Всъщност националистическите партии в България го знаят най-добре. И възходът им се дължи на това, че „прегръщат“ определени теми и принципи, които са обект на обществено разделение, и кресливо ги отстояват, докато системните политически сили възпитано мълчат. Така обаче пространството за демократично говорене се стеснява все повече и повече.

Парламентарната демокрация, правото на изразяване и на получаване на информация, правото на свободно сдружаване и още много други права в България не са безпроблемни, но ги има. Както и правото на свободно движение и всевъзможни права, които приемаме за даденост. Но те могат да бъдат загубени много лесно. Достатъчно е просто за опасностите да не се говори.

Искате да четете повече подобни статии?

„Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели. Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет.

Подкрепете ни