Скандалът с Facebook и Cambridge Analytica, който The Guardian и други медии осветлиха след едногодишно журналистическо разследване, ще остане крайъгълен камък в световната история, независимо от това какво предстои да се случи. Най-малкото защото напоследък толкова ярък пример за важността на свободната преса е по-скоро рядкост. Нито пазарни механизми, нито вътрешнокорпоративни правила, нито дори действащото законодателство можеха да разкрият как платформата Facebook може да бъде използвана от някого като оръжие срещу или в подкрепа на една или друга общественa тенденция.

Независимо колко сте се вманиачили по Facebook, вече не можете да се правите, че не забелязвате слона в стаята. И вероятно най-значимият ефект след разкритията е това, че дискусията по темата най-накрая излезе от тесните среди на специалистите и стигна до повече и най-различни хора, които започнаха да си задават въпроси и да търсят отговори.

Проблемът е далеч по-сериозен и надхвърля мащабите на Facebook

Google например разполага с пъти повече информация за всички ни. Личната и бизнес кореспонденция на гигантска част от човечеството се намира в Gmail, подредена по дни и теми, с ясно обозначение до или от кого е всяко писмо с прикачените към него файлове. И това – с натрупване през годините. Не се съмнявайте, че абсолютно всяко писмо е минало през обработващите алгоритми на Google, и темите, които обсъждате в писмата си, както и с какви и кои хора го правите, отдавна е част от вашия профил в системите на технологичния гигант. Към това добавяме снимките, за които Google Photos удобно и щедро предлага безплатно пространство. Те също са обработени, физиономиите са маркирани с технологии за разпознаване на лица, а вероятно където алгоритъмът не успява да се справи сам и ви е попитал дали този човек на снимката не е колегата ви Иван, вие отзивчиво сте потвърдили, с което дори обучавате технологията да става още по-добра и по-прецизна. Добавете към това и 15-те гигабайта пространство за документи, предоставено безплатно от Google Drive на всеки, който само се регистрира. Там се съхраняват множество чернови и финални версии на оферти, официални документи, лични файлове, здравна информация, виждал съм дори поверителна документация да се споделя в Google Drive. Там е удобно и лесно по група файлове да работят много хора едновременно. А за Google е още един източник на информация, която роботите му да обходят, анализират и профилират.

За удобство или защото използвате Android телефон, сте качили контактите и имейлите на всички приятели и колеги от адресната ви книга, а някои от тях – със снимка или пощенски адрес. Така Google разполага с тези лични данни, без някога да е получавал съгласието на съответните хора.

В адресната книга на телефона ми в този момент имам точно 1141 души, за 978 от тях разполагам с имейл адрес (останалите са само с телефонен номер), от тях точно 300 имат Gmail. Достатъчно е само един от тези 300 да синхронизира телефона си с Google Contacts и да има мой телефонен номер, пощенски или имейл адрес – и Google вече ще знае как да ме намери. Или обратно, достатъчно е аз да реша да използвам Gmail или Google Contacts – и ще предам на Google информация за контактите на 1141 души.

Преди време моят приятел Л. се завърна от чужбина и за няколко дни отседна вкъщи, докато си намери квартира. Нямаше български телефонен номер и в първите един-два дни ми звънеше от чужбинския си. Веднъж, докато бях в офиса си, телефонът ми звънна и на дисплея се изписа неговото име и снимка. Поздравих го по име, а той се стъписа: „Как разбра, че съм аз?“, попита. „Ами на телефона ми се показа твоето име. Нали ти имам номера“, отговорих му. Важно е да уточня, че тогава за около година използвах телефон с Android и покрай това доста активно потребявах различни Google услуги. „Не може да ми имаш този номер! Аз току-що си взех българска SIM карта и се обаждам, за да ти кажа новия си номер. Ти си първият, на когото се обаждам. Преди 3 минути излязох от магазина.“ Тук и аз се стъписах, но той бързо се сети… „Ааа… аз пробвах дали ми работи мобилният интернет и си добавих номера в Google+“. За тези, които не знаят или не помнят, Google се опита преди време да направи алтернативна на Facebook социална мрежа и понеже там двамата се бяхме отбелязали като приятели, Google услужливо бе решил да ми подскаже новия телефон на Л. чрез моя Android телефон. Някой би възкликнал, че това е страхотно удобство. И в случая вероятно беше така, но дали няма да се сетите за една купчина ситуации, в които би се стигнало до конфуз?

Сега нека погледнем още малко напред в бъдещето, когато към всичко това, което днес размятаме из Мрежата, ще се добавят все повече биометрични данни – и не само като физиологични характеристики, но и като общо здравословно състояние, кръвно налягане, сърдечен ритъм – дали в момента стоим или се движим; ходим или тичаме; изкачваме ли стълби. Вече започваме да генерираме такива масиви от данни чрез своите смартчасовници и фитнес гривни. А телефоните ни удобно добавят към това и географското ни местоположение. Да, разбира се – тези данни могат превантивно да ни спасят от инфаркт или инсулт, но колко близо сме до това системи да регистрират как едно или друго послание, стигнало до нас чрез текст, видео или аудио, влияе на емоционалното или психичното ни състояние? А колко лесно е да ни бъде повлияно по определен начин с правилно подбрани послания? Дали не могат да ни изпотят, докарат до лудост или инфаркт, вместо да ни предпазят от него?

Лошата новина е, че това всъщност не е малко напред в бъдещето. Всичко това е възможно тук и сега. Случката с Facebook само доказва, че то вече се случва по много първичен и дори архаичен начин. Не бива да се съмняваме, че ако не озаптим това навреме, ще започне да се случва все по-елегантно и все по-незабележимо от нас. Компютрите вече не са интересни за превземане, важни са данните, които са там, защото са път към превземане на съзнанията ни.

Ключовият въпрос е кой притежава и контролира нашите данни и къде сме самите ние в този процес

Свикнали сме да се тревожим, че правителствата могат да злоупотребяват с информацията, с която разполагат за нас. Но все по-актуален ще става въпросът дали големите мултинационални корпорации, събиращи и обработващи данни в огромни мащаби, не са по-голяма заплаха от което и да е правителство.

Случката с Facebook е чудесен повод да се стреснем. Извън кръга на тези, които взаимно подхранваме параноята си. И извън кръга на тези, които ехидничат зад ъгъла, че така си е отдавна и дори не било незаконно. Точно такива ситуации са правилният момент и повод – ако досега не е било незаконно, да стане. И не, не иде реч да възпираме еволюцията на технологиите. Напротив. Но са необходими правила (вероятно наднационални) прилагането на една или друга технология да бъде в полза на хората, да им помага да бъдат по-ефективни, по-креативни и по-рационални в работата си и да владеят контрола над личния си живот. Ако сега не обуздаем този посредствен Биг брадър, в който наивно сме се подхлъзнали, ще допуснем технологиите да се превърнат в инструмент за разделение в обществото, в машина за манипулации и безконтролна власт.

Този, който контролира данните, ще контролира бъдещето. Днес данните са най-важният актив. В древността това е била земята. И концентрацията ѝ в ръцете на малцина е разделила света на аристокрация и простолюдие. През последните два века най-важният актив станаха машините и концентрацията им в ръцете на малка група хора раздели човечеството на класи. Днес данните заменят машините като най-значим актив и ако твърде много от тях се концентрират в ръцете на неколцина, това няма да ни раздели на класи, а вероятно ще ни раздели като видове.

Ювал Ноа Харари

Малцина ще сме тези, които ще изтрием решително акаунтите си във Facebook (с наивната надежда, че Facebook дeйствително ще заличи данните, които е натрупал вече за нас) или ще спрем да ползваме Gmail, WhatsApp, Instagram, Twitter, YouTube и т.н. Ще бъдем вероятно недостатъчни, за да провокираме радикален срив или промяна. Всъщност промени в такива платформи са почти невъзможни, защото това означава те да се откажат от своя бизнес модел. А злото е заровено имено там – в генезиса им.

Но винаги в историята на човечеството големите промени са започвали от малко хора. Тези малцина имат важната мисия да повлекат останалите към нов разпределен и децентрализиран интернет, в който всеки да има свое кътче и сам да преценява и контролира с кого коя информация, снимка или текст да сподели, но те физически да остават при него.

И това вече се случва.

Заглавна снимка: Tim Bennett

Всичко от рубриката „Аз, киборгът“

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ експерт, инженер, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech и няколко технологични компании. Учредител и член на Настоятелството на Фондация „Тоест“. Вярва, че можем да направим света по-добър.