Миналия петък, 14 юни, в Министерството на правосъдието се проведе дебат на междуведомствената работна група за процедурата по разследване и отстраняване на „тримата големи“ в съдебната система – главния прокурор и председателите на върховните съдилища. Стана ясно обаче, че предложените от правосъдния министър Данаил Кирилов промени в Наказателно-процесуалния кодекс не гарантират независимо разследване на главния прокурор, а дават възможности за натиск върху двамата председатели на съдилищата. По време на дебата голяма част от участниците се оказват незапознати с предложенията и настояват за втора среща за обсъждане, а на една от отправените забележки към законопроекта министърът отвръща, че критикуващият има фикция към главния прокурор“. По-късно се поправя на фиксация.

Сега обаче ще обърнем внимание на друго нещо, което действително се превърна във фикция:

Консултативния съвет по законодателството към 44-тото Народно събрание.

Още преди половин година председателят му проф. Огнян Герджиков поиска Съветът да бъде закрит, защото „номиналното му съществуване е безсмислено“. Причината: никой не се допитва до членовете му в законодателния процес и поради „резерви към качеството на приеманите актове“ те не желаят имената им да се свързват с тези актове. Звучен шамар по амбициите за качество на законодателния продукт.

Забърканата отвара от управляващите, целяща да създаде убеждение у гражданите, че законите се изработват, консултират или поне доизпипват от безпрецедентната колаборация на водещи юристи във всички направления на правната наука, престана да действа след развалящото магията заклинание на председателя на Съвета. Писмото на проф. Герджиков повдигна въпроса дали Консултативният съвет по законодателството не се превърна в поредната привидна активност, която прикрива бездействие или действие, различно от това, което изглежда да се осъществява. Писмото беше подхванато от медиите и получи необходимата изява, която обаче извеждаше на преден план само скандалността. Въпросите как и защо се стигна дотук обаче останаха без анализ.

Жертва на своята мащеха?

Несполуката със Съвета вероятно се корени в това, че идеята за него бе прокарана от председателя на Народното събрание Димитър Главчев, а наследницата му Цвета Караянчева се оказа в ситуацията да работи с този орган. Дали завареното дете е станало жертва на недолюбващата го мащеха?

Ако това е така, възникват редица генерални въпроси, свързани с управленската политика на ГЕРБ (и в коалицията им с „Патриотите“). Къде остава приемствеността между самите кадри на ГЕРБ (и двамата председатели са несъмнено такива)? Възможно ли е г-жа Караянчева и съветниците ѝ да не отчитат юридическия капацитет на Съвета и да не искат да се възползват от него? Може ли личната визия на първия сред равни (какъвто е председателят на Народното събрание) да превръща в ненужен орган току-що формиран висококвалифициран съвет? Защо работата му не се провокира от Правната комисия, от отделни депутати?

Недостатъчен капацитет?

Пълноценният анализ изисква на преден план да се постави и може би най-очевидният възможен отговор за неизползване на Съвета – съмнения или убеждения в липсата на качества на неговите членове.

Веднага би следвало да се посочат имената на част от субектния му състав и техният научен, практически и административен потенциал. За онагледяване може да се направи почти случайно изброяване: Огнян Герджиков – професор по търговско право в СУ, бивш председател на 39-тото Народно събрание, служебен министър-председател (2017); Сашо Пенов – професор по данъчно и финансово право и бивш декан на Юридическия факултет на СУ, бивш съветник на президента Георги Първанов; Анелия Мингова – професор по граждански процес в СУ, бивш депутат (2001–2007) и член на Висшия съдебен съвет (2007–2012); Даниела Доковска, адвокат и преподавател в СУ, бивш председател на Висшия адвокатски съвет. Не бива да се подминава и постигнатият баланс – хора на науката, хора от практиката, практикуващи преподаватели. Комбинацията дава възможност на Съвета да има сериозна практическа насоченост, да може да вижда проблемите в законодателството и да дава решения от различни аспекти. Нещо, от което законодателният ни процес така или иначе страда.

Но тъй като капацитетът на Съвета винаги би могъл да бъде поставен под съмнение, възниква въпросът: ако това е причината да не се използва, то защо не се предприемат персонални промени? Впрочем ротацията на един подобен орган не би следвало да е обидна или неприемлива за нейните членове, а дори задължителна.

Забавяне на законодателния процес?

Възможно обяснение, което може да е в унисон и с позицията за сериозния капацитет на Съвета. Първо – колективен, респективно тежък за работа орган. Второ – силни личности с конкретна, непроменима визия и натоварена програма.

В тази хипотеза е добре да се разгледа законодателният процес не като „бързина на всяка цена“, а по-скоро като устойчиво и последователно прокарване на политики. Защото в лутанията в различни коалиции, между оставки и предсрочни избори минаха десетина години (с леки прекъсвания) на управление на една и съща партия – достатъчен период за въвеждане и усъвършенстване на програми в различни области.

Основният проблем, спиращ сериозните чуждестранни инвестиции (наред с корупцията и тежката бюрокрация), е непредвидимостта на законодателния процес и многобройните законодателни промени, които водят до несигурност и увеличават административната тежест. При този сценарий акцентът трябва да се постави върху това в каква степен следва да се използва Съветът. Определено не е добре всеки закон да минава през него. Очевидно целта на Съвета е да съдейства за същностните промени във важните закони, с което това допускане за неизползването му да олеква доста сериозно –

именно важните закони никога не бива да се правят и поправят на килограм,

те трябва да са еманация на политическата визия на управляващите.

Ясно е, че изброяването може да продължи до безкрай. Както е ясно, че все някаква причина за провала на работата на Съвета има. В своите изяви проф. Герджиков минимизира искането си до простото наглед сваляне на имената на членовете на Съвета от сайта на Народното събрание. Дори това обаче не е направено до днес – цели шест месеца след заявлението. Така казусът става по-скоро морален и това дали ще има Консултативен съвет по законодателството, е просто една подробност.

Заглавна снимка: © Мирослав Николов

Борислав Ганчев

Борислав Ганчев

Доктор по право и асистент по граждански процес в СУ „Св. Климент Охридски“. Адвокат в Софийската адвокатска колегия. Вярва, че още има хора, които се вълнуват от справедливостта.