Фрагмент 356

Хайде, малкия, дай чаша,
та наздравица да вдигна;
ти разбъркай десет мерки
със вода и пет със вино,
тъй че, без да прекалявам,
на живот да го ударя.
Хайде, но не искам вече
като скит да се натряскам
с крясъци и гюрултия,
а сред благородни химни
винцето да си посръбвам.

Анакреонт
Превод от старогръцки Доротея Табакова

Може ли Анакреонт (VI–V в.пр.Хр.) да употреби думите „натрясквам се“, „гюрултия“ и израза „да го ударя на живот“? Възможно ли е този поет, роден в Теос (в Мала Азия) и живял известно време при двора на тирана Хипарх в Атина, да се нарече придворен поет? Може ли, най-сетне, поезията на Анакреонт да намери паралел в днешните кръчмарски песни?

На тези въпроси няма еднозначен отговор. За живота на Анакреонт се знае малко; реалната му фигура е засенчена от митологичния му образ на застаряващ гуляйджия. А античният свят, в който е живял, е забулен от още един мит – постренесансовия образ на Античността, в която няма място за шарения и хулиганство. Още повече че името на поета става нарицателно: векове наред припряното ловене на мига и възтъжният хедонизъм се смятат за Анакреонтови мотиви.

За да изровим под тези пластове автентичния Анакреонт, трябва преди всичко да се смирим с невъзможностите. Достигналите до нас фрагменти не само са малко, но повечето от тях са песни, на които имаме само текста. Как бихме възприели класическата опера, ако разполагаме само с либретото?...

Освен това симпотическите (пирови) песни са част от сложен ритуал: в симпозиума (пира) има регламенти; там има място и за виното, и за интелектуални беседи, и за възлияния и химни в чест на боговете, каквито е съчинявал и нашият автор. Празничната разпуснатост се балансира от гръцкото понятие за мяра – виното се разрежда с вода, крайностите в поведението не са добре приети.

Доротея Табакова преподава старогръцки език и антична метрика в СУ „Св. Климент Охридски“. Научните ѝ интереси са в областта на стихознанието и проблемите на поетичния превод. Превежда от четири езика, има две стихосбирки и албум с авторски песни. И категорично смята, че живият разговорен език е на мястото си в преводите от антични автори.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин... добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.