От 21 май т.г., след 11 дни на ескалиращи конфликти, между Газа и Израел спряха да летят ракети. Прекратяването на огъня бе договорено с посредничеството на Египет и ООН, както и с подкрепата на САЩ. Но примирие все още няма, а преговорите продължават и в този момент. Прочетете за предисторията и текущото развитие на ситуацията в анализа на Мирослав Зафиров, който работи в Йерусалим и е лично ангажиран в преговорния процес между „Хамас“ и Израел.


Предисторията

През октомври 2017 г. Египет анонсира поредното споразумение между движението „Хамас“ и партията „Фатах“, с което следваше да се сложи край на продължилото повече от 15 години разделение в палестинския политически живот. От 2007 г. насам „Хамас“ управлява в Газа, докато на Западния бряг „Фатах“ е първа политическа сила, доминираща и в Палестинската автономна власт (ПАВ). Споразумението, подписано под егидата на египетската Служба за общо разузнаване, предвиждаше след серия от срещи и съгласно заключенията на смесена административна комисия, съставена от представители на ПАВ и на „Хамас“,

ислямското движение да допусне в Газа палестинското правителство на тогавашния премиер Рами Хамдалла.

По този начин трябваше да бъде сложен краят на разкола, ПАВ да поеме контрола над Газа, считано от 10 декември 2017 г., и да се върви постепенно към избори за нов парламент (Законодателно събрание) и обединение в името на националния идеал – независима Палестина.

Само два месеца по-късно, на 2 декември, САЩ в лицето на президента Доналд Тръмп призна статута на Йерусалим като „неделима столица на Израел“, с което отвори пътя за постепенно нарастване на напрежението сред палестинското население. Особено в Газа този процес се забеляза доста силно. Усилията за сближаване на позициите между „Хамас“ и „Фатах“ продължиха до март 2018 г., когато опит за атентат срещу началника на Общото разузнаване на Палестина ген. Маджед Фарадж и премиера Хамдалла сложи край на преговорите, а с това и поредното споразумение за национално помирение остана в историята.

Краят на преговорния процес, започнал на 12 октомври 2017 г. в Кайро, отприщи вълна от събития в Газа, които под надслова „Да защитим Палестина и Йерусалим“

от гражданско движение за неподчинение постепенно се превърнаха в добре управляван процес под контрола на „Хамас“.

Целта на процеса бе да се ескалира напрежение с Израел, като, наред с многото други причини, трябваше да докаже, че именно „Хамас“ е политическата сила, която все още е в състояние да защитава интереса на палестинците срещу посегателствата на Израел и САЩ. Напрежението, основно концентрирано по границата между Газа и Израел, имаше и своя символ. В първия ден на протестите през 2018 г. – 15 май, над 60 палестинци загубиха живота си, с което се сложи началото на вълна от насилие, имаща всички предпоставки да се превърне в нова сериозна ескалация.

Изправени пред обстоятелството да се окажат на прага на нова война, и Израел, и международната общност, представена от ООН, бяха принудени да търсят бързо решение. В серия от срещи на високо ниво беше постигнато съгласие да се работи за формула, която, включвайки и традиционния посредник Египет, да разреши ситуацията в Газа. Формулата предвиждаше преговори с „Хамас“ и изработването на условия, които и Израел, и палестинското движение да приемат, за да се постигне примирие. Мирното споразумение и неговите параметри, одобрени от всички участници, станаха обект на множество срещи и преговори, като за първи път дори се стигна до формат на среща с лидерите на „Хамас“, в която участваха и ООН, и Египет едновременно.

Пробив в тези преговори беше отбелязан на четиричасова среща с „Хамас“ в Газа на 14 август 2018 г.,

а окончателното решение за примирие бе закрепено в Кайро през септември същата година. Примирието, което впоследствие стана известно под името „договореностите“, беше финансово подкрепено чрез мащабните програми на ООН за развитие и чрез помощта по различни направления, идваща от Катар.

Условията за постигането на договореностите, както и детайлите на преговорите и участниците в тях са обект на множество спекулации. Ползата от тях и постигнатият ефект обаче заслужават внимание.

Договореностите от 2018 г.

На практика споразумението от 2018 г. беляза началото на най-дългото примирие между „Хамас“ и Израел (от 2014 г. насам). То без съмнение стана възможно поради доброто стечение на няколко основни фактора.

През 2017 г. „Хамас“ обяви резултатите от поредните избори за ново ръководство, спечелени от Исмаил Хания като лидер на движението, или глава на политическото бюро. В Газа начело на „Хамас“ застана Яхия Синуар. Синуар, все още на крилете на славата след случая „Гилад Шалит“, бързо овладя структурите на „Хамас“ в Газа и като че ли успя да отнеме инициативата от ръцете на Хания. Прекарал 23 години от живота си в затвор в Израел, Синуар имаше една основна цел – да стабилизира положението в Газа с подкрепата на международните посредници, като по този начин циментира подкрепата за „Хамас“ в Ивицата. Поради тази причина и въпреки поредицата от инциденти между движението и Израел, успешно разрешавани от Египет и ООН,

„Хамас“ на практика прие да действа в рамките на договореностите.

В Израел премиерът Бенямин Нетаняху, изложен на засилващата се критика на обществото и изправен пред три съдебни дела, дори и с постигнатото с подкрепата на Доналд Тръмп не беше сигурен в успеха на изборите. Мир в Газа, представен като успех над „Хамас“ и подкрепен финансово от международните посредници, е добър предизборен ход.

За международните посредници споразумението между „Хамас“ и Израел оставя възможност да продължат усилията за стабилизиране на Газа – начин да се постави началото на по-стабилно възстановяване в социално-икономически план. За посредниците Египет и Катар Газа е и поле на съперничество. Докато Доха трудно може да бъде победена в качеството си на донор, то Кайро е непреодолим фактор в политически план, но и по отношение на сигурността. За ООН всички изложени по-горе факти остават валидни и чертаят поведението на офиса ѝ в Йерусалим, в качеството му на признат от всички партньор в преговорите.

Формално ръководството на „Хамас“ се дели на няколко основни структури, обединени от централното политическо бюро.

През 2017 г. Исмаил Хания застана начело на централното бюро, сменяйки на поста Халед Мешал. В Газа за лидер бе избран Яхия Синуар, който заедно с обкръжението си е близък до военното крило „Ал Касам“, но освен това се радва на славата на човека, принудил Израел да подпише споразумението за размяна на затворници, познато като случая „Гилад Шалит“. Лидер на „Хамас“ зад граница до 2021 г. бе Махер Салах. Третият център в „Хамас“ е този в израелските затвори, чийто лидер е Салам Катауи. Над всички е т.нар. Консултативен съвет, имената на чиито членове рядко са известни.

Също през 2017 г., под ръководството все още на Халед Мешал, бе обявен новият политически документ на движението, който наред с други важни точки съдържаше и тази за парадигмата на 1967 г. Без да споменава изрично Израел, „Хамас“ на практика за първи път заговори за границите на бъдеща Палестина в рамките на 1967 г. или договореното в Осло. След избора на Тръмп в САЩ документът бе оставен на заден план по очевидни причини.

В наши дни

Споразумението, договорено в Газа от ООН и закрепено в Кайро през 2018 г., приключи на 10 май т.г. Най-продължителното примирие вече е в миналото.

Причините за това са няколко, сред тях бяха и мотивите за съгласието на страните преди четири години. За израелския премиер Нетаняху принципите на споразумението вече бяха по-скоро воденичен камък. Зависимостта от месечните плащания за „Хамас“ от Залива поставиха най-силната във военно отношение държава в Близкия изток в зависимост от втората по военен потенциал организация след „Хизбулла“ – „Хамас“. Гласовете, обвиняващи Нетаняху в погрешна стратегия да плаща данък „спокойствие“, се засилиха.

За самото движение договореностите също не донесоха трайно решение на проблемите в Газа.

Зависимостта на Ивицата от международните донори остава константна. Яхия Синуар запази поста си начело на „Хамас“ в Газа едва след четири тура на гласуване, което няма нищо общо с победата му от 2017 г. Това бе сериозен предупредителен сигнал за лидера, който до този момент беше уверен в силите си срещу съперниците. Много хора в Газа го обвиняват в сделка с врага, платена от Катар и ООН, от която никой освен „Хамас“ не спечели.

Латентното напрежение в Газа се съчета и със събитията, свързани с декрета на президента на Палестина Махмуд Аббас да насрочи избори за 22 май т.г. За много хора решението беше неочаквано. Също толкова внезапно Аббас отмени изборите на 28 април, прикривайки решението си зад невъзможността да организира вота в Източен Йерусалим. Всичко това се случи на фона на действително провеждаща се подготовка сред палестинските партии и движения, като дори в края на април бяха внесени и одобрени списъците на кандидатите за членове на бъдещото Законодателно събрание.

Отмяната на изборите, формално представена като отлагане, създаде огромно напрежение.

Мнозина, ако не и всички в Палестина, бяха наясно и с причините за решението на президента. Неговата партия „Фатах“ се раздели на три основни течения, докато „Хамас“ успя да се запази като монолитна структура, готова да се яви на изборите. Президентът беше подложен и на натиск от Израел, Египет и Йордания, които неофициално изразяваха тревога от възможната нова (след 2006 г.) победа на „Хамас“.

Международните фактори, с изключение на ООН, също не бяха особено монолитни в посланията си. След 16 години на управление без избори нито Европейският съюз, нито САЩ или Русия (като членове на т.нар. Близкоизточен квартет) можеха да се обявяват срещу правото на палестинците да гласуват. И все пак надвисналата опасност от „Хамас“ се криеше зад ъгъла.

За самото движение тези избори бяха изключителна възможност. Дори и с до 40 избрани кандидати „Хамас“ най-сетне виждаше себе си като част от политическия елит, без да се налага да се съобразява с международните ограничения. Прикрити зад народния вот и подкрепа, „Хамас“ стратегически се прицелваше не само в Законодателното, но и в Палестинското национално събрание, а оттам – и в членство в Организация за освобождение на Палестина. Стратегическата цел на движението.

Веднъж отменени, изборите оставиха празнина сред населението в Палестина,

огромна част от която е под 30-годишна възраст и никога не е гласувала. Към разочарованието се прибави и това, че нито един от традиционните фактори в региона – Израел, Египет или Йордания, на практика нямаше план „Б“, в случай че вотът се отложи. ПАВ също не разбра историческата задача на момента, като не излъчи послания за промяна и национален диалог с „Хамас“ и останалите фракции. И за да бъде картината достатъчно хаотична, отмяната на изборите и началото на масовите вълнения съвпаднаха с последните дни на свещения месец Рамадан.

Тогава съдът в Йерусалим отложи за месец решението си по делото за изселване на палестински семейства от мюсюлманския квартал „Шейх Джаррах“, а край „Ал-Акса“ започнаха масови безредици. Израелската полиция не успя да реагира навреме и безредиците скоро бяха обявени за подобие на трета интифада, от която се възползва изцяло „Хамас“. Зелените флагове на движението и скандиранията на вярващите към лидерите предизвикаха дори Мухаммад Дейф, главата на военното крило „Ал Касам“, да реагира и в изявление да обещае, че „Хамас“ ще отговори на провокациите на израелската полиция.

Много наблюдатели не допуснаха, че „Хамас“ наистина ще реагира. Едва на 7 май в Газа бе платена отново финансовата помощ от Катар. Може би подведени от предходните инциденти на ескалация, много анализатори и дори представители на държавния апарат в Израел по-скоро допуснаха, че след 10 май обстановката ще се успокои. Всичко свърши в 18 ч. на този ден. Сякаш за да докаже, че все още е лице на съпротивата, но и за да заяви себе си, че е първа политическа сила в Палестина и единствен защитник на Светите места и жителите на Йерусалим, „Хамас“ изстреля ракета по посока на града. Това сложи началото на най-сериозната ескалация между Израел и „Хамас“ от 2014 г. насам и имаше всички изгледи да се превърне във война.

Усилията на посредниците и решаващата намеса на САЩ засега постигнаха следното:

Налице е прекратяване на огъня, договорено отново от Египет и ООН и подкрепено от САЩ. То е в сила от 02:00 ч. на 21 май. Страните по силата на преговорите не се намират в състояние на примирие, като условията за евентуалното му постигане се обсъждат и към този момент. Това означава, че всички предпоставки за избухване на конфликт са налице. Сред тях най-ключовата е състоянието на Газа. Ивицата се намира в тежко икономическо и финансово положение, социалните проблеми се задълбочават и става все по-трудно за донорите да покриват нуждите на населението.

На този фон от 2018 г. насам „Хамас“ значително укрепи военния си потенциал, а извършваните директни плащания към Газа допринесоха немалко и за финансовата стабилност на движението. В последните минути преди т.нар. нулев час, след който трябваше да спре огънят на 21 май, стана ясно, че „Хамас“ е в състояние да изстреля ракети, които да достигнат границата на Израел с Ливан – на над 180 км разстояние, а също така и до Ейлат, намиращ се на 290 км от Газа. Всичко това кара Израел в момента да е изключително твърд спрямо всякакви компромиси по отношение на Газа. Заплахата е реална и не може да се пренебрегва.

И двете страни разбират, че следващ конфликт ще бъде най-вероятно последен за Газа. Това вероятно е и възпиращ фактор, на който обаче не може да се разчита. Нищо не е свършило.

Заглавна снимка: Badwanart / Pixabay

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни