Германският билет за 9 евро – що е то?

Повишените цени на горивата са проблем не само в България, а войната на Русия срещу Украйна го изостря още повече. Различните държави имат различни стратегии за справяне с него. Една от идеите за антикризисни мерки в България например е държавата да поема по 25 стотинки от цената на всеки литър гориво (от по-евтините му варианти), който хората си купуват на бензиностанциите. Така обаче, вместо да се стимулира ограничаването на използването на изкопаеми горива, гражданите се поощряват да продължат да се придвижват с личните си автомобили. На този фон

Германия предприема радикален, макар и ограничен във времето експеримент.

От 1 юни до края на август т.г. всички хора в Германия ще могат да използват обществения транспорт в цялата страна за 9 евро на месец. Това включва метрото, автобусите, трамваите, градските и регионалните влакове (вагони втора класа), също и тези фериботи и корабчета, които спадат към обществения транспорт. Изключение правят експресните влакове, както и някои автобусни и влакови линии, които не са свързани със системата на „Дойче Бан“, и разбира се, самолетите и туристическите кораби. Билетът е поименен (тоест не може да се преотстъпва) и е валиден в рамките на календарния месец, за който е купен. Всеки може да се сдобие с такъв билет, включително ако не е германски гражданин и дори ако няма адресна регистрация в страната.

Целта на мярката е да се стимулират хората да се придвижват с обществен транспорт вместо с личните си автомобили и по този начин да се ограничи потреблението на горива. От нея се очаква да се облагодетелстват най-вече т.нар. Pendler – хора, на които се налага непрекъснато да пътуват между две населени места, например защото в единия град живеят, а в другия работят. Немалка част от често пътуващите между две населени места предпочитат да го правят с личните си автомобили – не на последно място, защото им излиза по-евтино, отколкото да използват влака.

Експериментът е радикален, тъй като общественият транспорт в Германия е… скъпичък.

Карта само за един ден за двете най-популярни транспортни зони в Берлин струва 8,80 евро – почти колкото експерименталния месечен билет. Ако искате да пътувате и в трите зони на германската столица, дневният билет е 10 евро. Придвижването в рамките на 24 часа из цялата транспортна област, включваща федералните провинции Берлин и Бранденбург, струва 23 евро. Еднодневна карта за по-голяма провинция ще ви излезе още по-скъпо, за Северен Рейн-Вестфалия например ще трябва да извадите 30,60 евро.

Повечето хора в Германия рядко плащат толкова скъпи билети – купуват ги основно туристите, както и хората, извършващи пътувания, които не се покриват (или поне не изцяло) от абонаментните им карти. В страната има всевъзможни абонаментни карти, билети за пътуващи по двойки и в групи, облекчения за ученици, студенти, социално слаби, хора с увреждания и пр. Ако платите например наведнъж годишна карта за двете вътрешни зони на Берлин от 720 евро, това прави по 60,67 евро на месец. Ако пък искате да пътувате неограничено из цяла Германия, включително и с експресни влакове, най-изгодно ще ви е да си купите годишна карта за 4144 евро (за втора класа), което ще ви излезе 345,33 евро на месец. На този фон 9 евро си е направо без пари.

Сигурно вече се питате кой плаща за това удоволствие.

Билетът от 9 евро е приет с решение на германското правителство и се финансира от държавата, която отделя за целта 2,5 млрд. евро от бюджета си. Само че тук има уловка – ако тази сума се надвиши по време на експеримента, разликата ще трябва да се поеме от федералните провинции и общините, според някои от които пък парите няма да стигнат. Те се опасяват, че още непреодолели загубите от пандемията, ще трябва да влизат в нови дългове заради евтиния билет. Сред най-гласовитите критици са Бавария и Баден-Вюртемберг, известни впрочем не на последно място с производството на автомобили.

Последствието от въвеждането на евтиния билет не е само в това, че хората ще си купуват него вместо по-скъпи абонаментни карти и билети. Трябва да се компенсират и онези, които вече са си купили локални абонаментни карти и които впрочем дори няма нужда да си купуват новия билет, защото картата им важи като такъв, независимо къде е издадена. Ако става дума за дългосрочен абонамент, е по-лесно – платената сума може да се прехвърли към следващ период. Но за вече купени временни карти и билети се налага да се възстановяват пари. Освен това от 1 юни много хора в Германия

ще се втурнат да пътуват с обществения транспорт не защото им се налага, а защото е достъпно.

Мярката неслучайно е планирана за летните месеци – тогава голяма част от германците излизат в отпуск или ваканция, а много от тях традиционно почиват в чужбина. Но пък останалите в страната ще имат еднократната възможност да се напътуват на воля. А е твърде вероятно в Германия да пристигнат и туристи, привлечени именно от евтиния билет. Освен това германските отпуски не са по три месеца, а ученическите ваканции са по-кратки от българските, така че през поне два от тези три месеца голяма част от хората ще продължават да ходят на работа, на училище и в университета.

Всичко това създава риска превозните средства да се окажат толкова претъпкани, че да не може да се ползват нормално от онези, на които действително са нужни. Обсъжда се дали да се ограничи превозването на велосипеди, за да има повече място за хората с увреждания. „Дойче Бан“ отпуска допълнително по 50 регионални влака дневно, които да изпълняват общо 250 пътувания, осигурявайки 60 000 седящи места на денонощие (без да броим правостоящите). Дали това ще е достатъчно, ще се разбере след 1 юни. Но всички тези допълнителни влакове имат машинисти, контрольори и прочее, на които ще се плаща.

Билетът от 9 евро не е привлекателен във всички случаи.

Основното му ограничение не е за пренебрегване, а именно че не покрива пътуването с експресни влакове. Теоретично е възможно из цяла Германия да се придвижвате и само с регионалните. На практика обаче при по-дългите дистанции това означава поне два пъти повече време и множество прекачвания. Ако имате достатъчно свободно време и сте в добро здраве, може да превърнете дефекта в ефект и да си организирате пътешествия със спирки за похапване, разходки и преспиване. Ако ви се налага обаче спешно да отидете от Кьолн в Берлин например, трябва да избирате дали да се кламбучкате минимум десетина часа, сменяйки няколко влака, или да платите стотина евро за експрес. А има и хора, които редовно пътуват на дълги разстояния – поради работа или лични причини.

Въпреки че общественият транспорт в Германия е далеч по-развит от нашенския, и там не всички биха заменили удобството и престижа на личния си автомобил. Особено в Южна Германия, където е концентрирана автомобилната индустрия на страната – в Бавария и Баден-Вюртемберг са централите на концерни като „Мерцедес“, „Порше“, БМВ и „Ауди“. В тази част на страната мрежата на междуградския обществен транспорт не е толкова гъста, колкото на север (макар да е несравнимо по-развита от българската), а личният автомобил е на почит, особено ако е от гореспоменатите марки. Освен това има хора, които поради спецификата си на живот просто не пътуват много.

И все пак пускането на новия билет в продажба на 23 май се превърна в събитие.

За броени часове чрез онлайн системата на „Дойче Бан“ се продадоха над 200 000 билета. Това доведе до сривове в сайта и мобилното приложение на компанията и множество съобщения за грешка, въпреки че новите билети нито са в ограничено количество, нито може да се купят единствено чрез „Дойче Бан“ – те са налични и в автоматите за продажба на билети, както и в някои мобилни приложения на местни транспортни организации. Трудно е обаче човек да устои на изкушението да си подсигури евтино пътуване в първия възможен момент.

Тепърва ще се преценява дали иновативната антикризисна мярка е успех, или провал. Ще се ограничи ли чувствително използването на горива в Германия? Федералните провинции ще затънат ли в дългове? Ще спечели ли поради облекчената възможност за пътуване местната туристическа индустрия, сериозно пострадала поради пандемията от COVID-19?

Споровете за и против билета от 9 евро са не на последно място политически –

апокалипсис вещаят предимно икономически десни гласове, без да забравяме и силните лобита на автомобилната индустрия в страната, пуснали дълбоки корени в политическата система. Мярката се харесва най-много на „Зелените“. За загрижените за екологията германци експериментът може да се превърне в основа на устойчиво решение за по-достъпен обществен транспорт, макар и не за 9 евро на месец. Защото не може хем страната да си поставя за цел да премине към чисти и възобновяеми енергийни източници, хем пътуването с кола да излиза по-евтино от това с влак.

В този контекст войната в Украйна може да се окаже катализатор за преосмислянето на енергийната политика в Германия и еманципирането от лобитата на автомобилната индустрия. Тя извади на показ огромните измерения на зависимостта от руските горива, експлоатирана от режима на Путин по твърде конфузен за германското общество начин. Ясно е, че независимостта има висока цена, която ще трябва да се плаща от всички – разбира се, ако Германия се реши да го направи, тъй като информацията, че страната е готова да купува газ според условията на Русия, дава индикации в обратната посока. И все пак високата цена може да се плати не само с по-високи сметки за енергия и по-скъпи стоки и услуги. Парите на германските данъкоплатци могат да се инвестират и в по-достъпен обществен транспорт и по-чиста околна среда.

Заглавна снимка: © Светла Енчева