Главният прокурор в дима на безнаказаността

В последните седмици не е проява на гражданска смелост да се критикува главният прокурор. Част от прокурорската колегия във Висшия съдебен съвет се обяви срещу Иван Гешев. А отявлени критици на прокурорската институция като съдийките Нели Куцкова и Мирослава Тодорова стават желани гости в телевизионните студиа. Всичко това означава, че пластовете се разместват. И е много вероятно да се окаже вярна прогнозата на Мирослава Тодорова, че Гешев, заместникът му и ръководител на следствието Борислав Сарафов, както и заместникът на Сарафов Ясен Тодоров няма да изкарат мандата си докрай.

Дребен, но показателен детайл

На фона на оголването на проблемите в прокуратурата един дребен детайл остана незабелязан. Той обаче символизира цялото беззаконие на тази институция, а и в държавата изобщо. Фактът, че остана незабелязан, означава, че дотолкова сме свикнали с беззаконието, че дори не ни прави впечатление. На него обръща внимание Павел Антонов, който е журналист, социален изследовател, активен гражданин, потомък на Владимир Димитров – Майстора и стои зад гражданската мрежа Bluelink.net, както и зад инициативата „България без дим“.

Като активист срещу пушенето на обществени места, на Павел Антонов му прави впечатление, че на заседанието на ВСС на 18 май 2023 г., част от което е излъчено по новините на bTV, Иван Гешев пуши пура. А според чл. 56, ал. 2 от Закона за здравето тютюнопушенето на обособени работни места е забранено. Самото заседание се провежда онлайн, така че Гешев не опушва директно присъстващите. Той обаче вероятно е в кабинета си (ако съдим по сводестия прозорец, какъвто се отразява на публикувани в сайта на прокуратурата снимки и записи) или поне на служебно място. Публичните заседания на ВСС се излъчват на живо на сайта на институцията.

Ето защо Павел Антонов подава сигнал до институциите, които би следвало да контролират спазването на Закона за здравето. В коментарите към поста му във Facebook реакциите са различни – от поздравления, през съмнения в професионалните качества на Гешев, включително съмнения, че той си дава сметка, че е извършил нарушение, до упрек към самия Антонов – „прекален светец и Богу не е драг“.

„Тоест“ попита Павел Антонов знак за какво е фактът, че главният прокурор – т.е. човекът в България, който най-добре трябва да знае какво е нарушение на закона – си позволява да го нарушава, и то пред камера. В отговор той предложи две хипотези – безобидна и небезобидна.

Повече от 10 години след забраната на пушенето на обществени места то още се радва на широка обществена подкрепа, а нарушенията на забраната се приемат не просто като човещина, а и с криворазбран правозащитен патос. Криворазбран, защото личната свобода свършва там, където започва свободата (в случая – дихателният апарат) на другия.

Безобидната хипотеза

„Най-безобидното би било, че [на Иван Гешев] и през ум не му минава, че прави нещо нередно“, разсъждава Антонов и прави асоциация с доскорошни статистики, с които е запознат. Според тях в повечето развити страни пушат най-вече хората с ниски приходи и образование, докато у нас – заможните и успелите.

Но не само пушенето се приема за нормално поведение в България, отбелязва Павел Антонов. Всъщност „въобще не става дума само за пушене – нарушават се всички правила. Това е състояние, обратно на върховенство на закона – подчиняване на закона. Тоест законът е нещо, което се спазва по изключение, когато някой изрично активира държавния апарат да го прилага“. Ужасяващото в конкретния случай според основателя на „България без дим“ е, че така постъпва именно човекът, от когото на теория се очаква да отстоява законността повече от всеки друг.

Небезобидната хипотеза

Това обаче все още е невинната хипотеза. След нея Антонов стига и до по-сериозната: „Страхувам се, че в случая сме свидетели на нещо по-лошо – нарушение на закона като демонстрация на власт.“ Според него тази нагласа е наследство от времето на социализма, когато „уж равноправното соцобщество се градеше на привилегии“ и както гласи старият виц, „има равни, равни и по-равни“.

Според журналиста и граждански активист този манталитет не е изкоренен: „Напротив, стремежът към власт се асоциира постоянно с достъп до някакви привилегии, които останалите нямат. Нарушението на забраната за пушене е най-лесната манифестация на този управленски манталитет. „Няма кой на мен да ми каже какво да правя, аз съм над закона, ерго, над всички останали“ е посланието, което излъчва запалената от Гешев пура.“

Към това може да се добави, че за разлика от запалването на обикновена цигара, което може да се обясни със зависимостта от никотина, пурите са символ на статус. А това допълнително усилва невербалното послание „Аз съм над закона“. Времената на Чърчил и Фидел Кастро са отдавна отминали и днес пушенето на пури се асоциира по-скоро с демонстрирането на статус по начина, по който го правят мафиотите.

Как се възпроизвежда беззаконието

Когато човекът, който според настоящата правосъдна система стои на нейния връх, си позволява публично да нарушава закона, с това той дава сигнал на всички надолу по веригата, смята Павел Антонов.

Проблемът е, че когато главният прокурор прави това, започват да го правят всички по йерархията под него. До последния редови полицай, който демонстративно си паркира патрулната кола така, че да пречи на движението. Смачкан от висшестоящите си, той също иска да покаже на някого, че има власт, че е над него.

Това е и механизмът, по силата на който непрекъснатото нарушаване на закона се е превърнало в своеобразна норма. Затова много хора най-искрено не схващат какъв пък толкова е проблемът. „Така всички живеем в постоянно беззаконие, в лепкава токсична обществена среда, в която правилата и законите важат само за „нисшите“, „балъците“, заключава Антонов.

Пушенето на работното място е закононарушение, което се наказва с глоба, но не е престъпление. Далеч по-сериозни неща са огласяването на записи от телефонни разговори, държането на дела „на трупчета“, „замитането“ на данни за престъпления „под килима“, заплашването на опоненти със съдебни дела… списъкът може да продължи още дълго.

Гешев не е началото, но може да се окаже началото на края

Демонстрацията на беззаконие от страна на най-силните в правосъдната ни система съвсем не започва с Гешев. Бившият главен прокурор Иван Татарчев например се заканваше да докара от Виена несимпатично нему лице „в чувал“. Името на наследника му Иван Филчев пък се свързва с две убийства, които така и си останаха неразкрити. Има сериозни подозрения, че той е поръчител на едното от тях, както и клетвени показания на двама свидетели, че Филчев е потвърдил, че е извършил другото убийство лично.

На този фон действията на Гешев са направо кокошкарски. Но тяхната популистка нелепост е капката, която доведе законовата уредба на институцията на главния прокурор до нейния предел. И за първи път изглежда, че този път някаква смислена промяна на правосъдната система може и да се състои.

„Може“ обаче не означава непременно „ще“. Правосъдната система в България няма традиции да бъде независима. Наслояването на определени професионални стереотипи в нея няма да се разсее толкова бързо, колкото димът от пурата на Гешев. Ала дори правосъдната система да се промени, ще трябва да минат още десетилетия, за да престане да бъде законът „врата у равно поле“ за всички надолу по веригата.