На 29 август на пресконференция в Стара Загора беше обявена щафетна гладна стачка като проява на солидарност с протеста на Николай Колев – Босия срещу корупцията в Министерството на транспорта. Идеята той да бъде морално подкрепен идва от средите на мюсюлманската общност у нас, главно от населението в Родопите. Сред 90-те инициатори, заявили готовност да участват в акцията, са и бившият служебен премиер Ренета Инджова, политическият емигрант Петър Бояджиев и военният разузнавач и дипломат Радион Попов. Същия ден Венелина Попова разговаря с Ренета Инджова за тази инициатива на съпричастност и за състоянието на гражданското общество в България.

Два дни по-късно трима министри – на вътрешните работи Валентин Радев, на регионалното развитие Николай Нанков и на транспорта Ивайло Московски – подадоха оставки по искане от премиера Борисов заради голямата катастрофа в Искърското дефиле. Николай Колев – Босия прекрати близо 80-дневната си гладна стачка, но исканията му за разчистване на Транспортното министерство и за разпускане на парламента остават. Започналата щафетна гладна стачка на мюсюлманите в България ще продължи, съобщиха за „Тоест“ организаторите на протеста. Защото оставките в кабинета не решават проблема с корупцията в Транспортното министерство и в държавата. Битката този път ще продължи докрай, заричат се Николай Колев и „гневните боси“.

Снимка от пресконференцията

Пресконференцията в Стара Загора на 29 август © Венелина Попова

Венелина Попова: Г-жо Инджова, не е ли твърде закъсняла инициативата за подкрепа на каузата на Николай Колев – Босия? Защото той гладува вече 80 дни и поне както изглежда от снимките в неговия блог, е на края на земните си дни, опазил го Бог…

Ренета Инджова: Ние винаги правим всичко със закъснение. Днес с огромна болка виждам как животът на един човек не представлява ценност, нито предизвиква състрадание или солидарност. Ние сякаш безвъзвратно сме загубили тези качества. А Николай е вдигнал знамето на живота си, за да събуди този дух. Той е убеден, че това ще стане. Аз също съм убедена.

Ние, макар и със закъснение, ще разберем един ден, че сме се оставили да бъдем в скотобойна. И да ни колят, без да казваме „гък“. Този процес съм го предвидила преди 30 години – че ще дойде момент, когато силите ни ще бъдат до такава степен изчерпани и изсмукани, че няма да можем да се съпротивяваме. Босия дава сигнал, че всички трябва да застанат на страната на живота. Защото техният живот е застрашен, неговият не е – той се намира вече в блаженство, а идеите са силата, която го води.

ВП: Не мислите ли, че ако реакцията на обществото бе по-адекватна, ако Босия имаше по-силна и по-ярко изразена подкрепа, включително и медийна, Борисов щеше да бъде принуден да освободи министър Московски? Знаем, че премиерът с лекота се разделя с хора от екипа си, защото мрази протестите и се страхува от тях.

РИ: Борисов демонстрира на този народ (на който казваше: „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме“), че са му подчинени. Аз надигам своя глас именно за тази опасност – от днес нататък Борисов ще прави с хората каквото си иска, ако самите те не скочат да се защитят.

ВП: Николай Колев – Босия също очакваше обществото да се събуди и мислеше, че неговата гладна стачка ще провокира гняв и ще извади хората на улицата. Защо според Вас това не се случва? Дотолкова ли е изгубило обществото ни имунитета си и самозащитните си сили да се бори за правата си?

РИ: Защото това общество е зомбирано, дрогирано, обработвано с фикции и непрекъснати лъжи. Общественото съзнание е най-податливо на манипулация. Отделния човек може да не успеете да излъжете, но тълпата, масата… Още повече когато тази маса вярва на всичко. И не само че вярва – тя има за идеал тези, които я управляват.

А Николай Колев се явява представител на една класическа плеяда от политици, към които смятам, че и аз скромно се числя – които изповядват, че когато другите форми на борба са невъзможни или изчерпани, идва онази, най-категоричната, най-провокативната – да поднесеш в жертва живота си. Николай Колев – Босия е истински борец за правата на човека. Той слага собствения си живот в името на живота на другите в бъдеще – нещо, което не знам колко скоро и колко дълбоко нашего брата ще осъзнае.

В същото време настоящата инициатива за щафетна гладна стачка идва от средите на мюсюлманската общност в България…

ВП: Логично. Някога Босия бе сред малкото българи, които публично се опълчиха срещу т.нар. Възродителен процес и се обявиха в защита на мюсюлманската общност.

РИ: А защо българите не помнят, че Николай Колев – Босия е бил правозащитник?

ВП: Защото отдавна му е лепнат етикетът „луд“, с което неглижират цялата му дейност и всичките му протести през годините.

РИ: Вижте, те този етикет на свестните го слагат. Най-добрият и перфиден прийом и на бившата, и на сегашната власт (защото те са едни и същи) е борците да се смятат за луди.

ВП: Може би гладната стачка на Николай Колев – Босия щеше да има друг край, ако той беше по-минималистичен в исканията си. Той отначало тръгна с искането за оставка на министър Московски, а после заговори за незабавно разпускане на Народното събрание, за рестарт на системата и за нова Кръгла маса. Това възможно ли е, г-жо Инджова?

РИ: Николай е достатъчно искрен и е представил цялата система от фази и етапи на тази борба. Има неотменими политически принципи. Когато един министър си подаде оставката, поискана от гладуващ на прага на живота и смъртта, това поражда автоматично разпадане на връзки. Върху това е разчетена схемата на Николай Колев – Босия. Падането на правителството означава разпускане на Народното събрание, защото ние нямаме самостоятелна парламентарна демокрация. Парламентът у нас е производен на правителството, разбирайте – няма ли го Борисов, няма да го има и парламента. Цялата конструкция на парламента е също така противоконституционна – в нея няма нито конфигурация на управляващи, нито на опозиция; там ad hoc и при всеки случай се договаря гласуване. Така че това са фалшиви структури, които, след като веднъж са атакувани и е направен пробив в тях, напълно ще се разпаднат.

ВП: Но рестарт на системата и нова Кръгла маса означава неминуемо и национализация.

РИ: А какво – на Вас не Ви харесва ли?

ВП: Не става въпрос дали ми харесва, а дали е възможно?

РИ: На борба не се тръгва, ако се питаш възможно ли е да се прескочи препятствието, възможно ли е да се премине Рубикон, възможно ли е да се постигне пълна победа. В борбата се влиза. И всеки етап е условие и определена гаранция за успеха на следващия. Българският народ няма практиката и традицията да има политическо битие, той не знае какво политическо усилие трябва да направи за утрешния ден по отношение на интересите си. Той вижда, че нещо е несправедливо към него, ама вика: „А, то сега това ли е най-важното?“ А всъщност ако всички заедно по реда на поява на проблемите отговаряме със съответни действия, логиката на политическия живот у нас ще е съвсем друга.

При Николай Колев – Босия имаме безкрайно рядък феномен на човек, който 80 дни не е направил компромис с идеята и каузата си. Тази идея трябва да се прегърне и тя ще донесе резултат.

ВП: Очаквате ли тази щафетна гладна стачка да провокира обществото ни към действия?

РИ: Щом българският народ още не може да разбере ясно, че тези 17 души, които загинаха в катастрофата край Своге, са жертва на недъзите на системата на пътищата в страната, аз се съмнявам, че в него могат да се събудят чувства като хуманност и отдаденост към своя събрат. Но зная друго – че форсмажорни обстоятелства много скоро ще принудят този народ да извърши онова, което трябваше да направи по собствена воля – да стане и да се бори за живота си.

ВП: Разбирате ли логиката на тези, които казват: „Ние не скачаме срещу Борисов, защото зад него е сянката на Корнелия Нинова. Ние не харесваме Борисов, но не искаме във властта да се завърнат бившите комунисти“?

РИ: Намерена е цаката на българския манталитет – като се види, че някой иска да събаря властта, веднага викат: „Ама няма я алтернативата!“ или „Ние не щем алтернативата“. Време е българският народ да разбере, че трябва да се бори на всяка цена, пък алтернативите ще си ги произвежда в крачка.

ВП: Вярвате ли, че и у нас, както в Румъния, ще се върнат млади хора от чужбина, които ще организират протести срещу корумпираната власт? В социалните мрежи вече се появиха информации за планиран протест на 16 септември.

РИ: Вижте, първо ще има протест на 6 септември, нали така? И веднага контрата – ама ще има друг на 16-ти. Защо? Ако е възможно, да се раздвоят участниците? А пък на 15-ти ще изчистим България за един ден, вместо да я чистим цяла година. Аз питам: не е ли по-добре първо да прочистим политическата измет и тогава градовете?

ВП: Преди повече от 10 години писах, че на България, освен валутен борд, още по-необходим ѝ е политически борд. Какво мислите за тази идея?

РИ: Ако невежеството, простотията и политическото скудоумие са толкова големи, един политически борд може и да свърши работа. Може би Николай Колев – Босия, искайки Кръглата маса, иска своего рода точно такъв политически борд.

Венелина Попова

Венелина Попова

Дългогодишна журналистка в програма „Хоризонт“ на БНР, кореспондентка от Стара Загора. Носителка на наградата „Паница“ за гражданска доблест. За свои разследвания е минала през два съдебни процеса, и двата с оправдателни за нея присъди. Вярва в силата на независимата и честна журналистика.