Функцията на наказанието е да поправи и превъзпита провинилия се, да се въздейства предупредително върху него и останалата част от обществото. Стига наказващият, освен властта, да има и легитимността да поиска и наложи наказание.

На 26 март предстои съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) да разгледа дисциплинарното дело на съдия Мирослава Тодорова. Повод за проверка на работата ѝ стана забавено с 21 дни произнасяне по искане на прокуратурата, по което самата прокуратура се е подготвяла над месец.

Искането за проверка е по инициатива на главния прокурор Сотир Цацаров – фигура с безспорна и безгранична власт и критично нисък авторитет сред обществото. Първоначалното искане за наказание на Тодорова бе намаляване на заплатата ѝ с 10%. Но председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков поиска понижаването ѝ в длъжност или в ранг. Същият председател на ВАС, избран без ясни мотиви от ВСС след първоначален отказ на президента Радев да го назначи и сдобил се по спорен начин с редица имоти, за които и до днес не е предоставил адекватно обяснение. (Ръководеният от него съд решава всички спорове на фирмите и гражданите с държавата, вкл. обществени поръчки и др.)

Процедурата срещу Тодорова нямаше да бъде реалност, ако Инспекторатът към ВСС, който проверява магистратите, не правеше проверките формално, на база на броене на дела. Но зад броя решени дела Инспекторатът не изследва качеството на съдебните актове. Важното е да са навреме и никой да не ги отменя.

За пореден път посочен за наказване е съдия с характер и обществена позиция, неудобен на властово силните на деня. Най-неудобен за Цветан Цветанов, който се криеше от призовкар, за да не се яви на дело за клевета, заведено му от Мирослава Тодорова. Съдия, също толкова неудобен поради доказания си авторитет в самата съдийска общност. И именно това е основната функция на тази лошо съчинена дисциплинарка – да предупреди всички останали как да се държат, защото и тях няма кой да ги пази, ако не разчитат на политически патрон благодетел. Иначе казано, всички сте наказуеми, ако партийният главен прокурор ви прецени като неудобни.

За наше съжаление, списъкът на достойните съдии не е съставен – това е професионалната и обществена памет, в която утре място ще намерят наказваните днес. Неудобните на Цацаров и прислужните му станаха доста – Петко Петков, Атанас Атанасов, Лили Терзиева, Лозан Панов – всички жертва на процедурни подмолности…

Обикновено съдиите, които се застъпват за принципните позиции в съществуването и доизграждането на едно общество, получават високата оценка на обществото, която е равносилна и на висока професионална трибуна (ако се вгледаме в кариерата на покойния върховен съдия на САЩ Антонин Скалия например). У нас получават процедурна засада под формата на дисциплинарно дело.

Ролята на тези, за жалост, малцина особени съдии е като на особените мнения – те са безпомощната мъдрост сред доминацията на множеството, но гласът им остава несподелен и нечут в съдебната зала.

Но настоящата дисциплинарка е и атестат за последователността на убежденията на един малко повече от редови съдия от Софийския градски съд и за непримиримостта му спрямо статуквото у нас.

Ако големите болести на историята – национализъм, шовинизъм, фашизъм – са станали повод модерните общества да ги преодолеят и да изпитват дълбок срам и желание за поправяне, в България, ако изобщо някой ден се говори за нашето време, то вероятно би било описано като просташко-номенклатурен мутризъм и шовинизъм в съдебната власт. Надмощие на посредствените апаратчици послушковци над независимите личности. И политически протежета, скрити зад уютните си длъжности, се саморазправят по чужда заръка или собствена мъст с високите образци.

В шахмата дребните второстепенни фигурки с предопределен мандат в играта са пропорционални на размера на царя. А в случая той е невзрачен. Те какви да бъдат?