Европейските избори минаха и настъпва голямото чистене на „къщичките“ преди местния вот наесен, ознаменувано вече с две лидерски оставки – една временна и една завинаги, съответно на председателя на БСП Корнелия Нинова и на втория човек в ГЕРБ Цветан Цветанов. Временна – защото Нинова се надява да спечели отново, завинаги – защото Цветанов излиза от политиката.

Прекият ефект върху българските избиратели от вота за европейски депутати не е голям – във вътрешното потребление са се влели няколко милиона лева. От тях 3,3 милиона са дадени на медиите, но освен тях има пари за бензин, пари за купуване на гласове (които никоя политическа сила не би признала), пари за събития, почерпки, билбордове и всичко, съпътстващо предизборна кампания в България.

Сега ще хвърчат пух, перушина и глави, за да може през септември да видим нови хора в листите. Но ако в партия като ГЕРБ това ще подейства укрепващо и благотворно, в БСП пукнатините ще се превърнат в разломи. Предстои горещо лято, но същинското затопляне ще дойде с първите сметки наесен, когато ще се усетят поскъпналите (поради „международни причини“) ток и парно. Пукотевицата от 26 май ги покри.

ГЕРБ. Борисов даде тон

Победата на ГЕРБ укрепва партията и улеснява чистките, обещани от Борисов ден след изборите и започнали с операция „Цветанов“ (прогнозирана от „Тоест“ в миналия брой). „Някои организации или ще ги разформировам, или наново ще ги правя. В Добрич и Плевен ще чистя всичко до корен. Там можете да бъдете сигурни“, заяви премиерът и партиен лидер. Обновлението ще засегне и кметовете на ГЕРБ – част от тях няма да са кандидати наесен. В аванс, още преди да им бъдат поискани, някои обявиха оставките си – като областния координатор на Добрич и депутат от ГЕРБ Пламен Манушев. (В Добрич БСП би ГЕРБ.) Естествено е да се очаква прочистване и в „районите на Цветанов“ – Велико Търново, Благоевград, но не и масово, защото трябва да се печелят избори.

Докато местните структури са замръзнали в тревожно очакване, както подобава на добрия маркетинг, Борисов не прекъсна след 26 май „инспекциите“, а продължи да навестява строителните работи и дори излъчва видео от управлявания от него джип.

Така поддържа оптичната илюзия, че се движи непрекъснато и държи волана (буквално и преносно). Оптичните илюзии са важни в политиката, колкото и в картините на Дали, където може да видите лебед, който да се окаже слон.

„Лебеди, отразяващи слонове“ (1937) на Салвадор Дали

Едва ли може да се вярва на Борисов, че след като изкара мандата, ще даде път на младите в политиката – тоест че предстои да се оттегли. В България реалността е такава, че Борисов и власт станаха синоними. Няма Борисов – няма власт. Няма власт – няма порции за ГЕРБ. Това напомня за един призив на президента Георги Първанов от 2011 г.: „Смятам, че ние, поколението политици на Прехода – онези, които бяхме или сме лидери от времето на Прехода, трябва да подготвим своето оттегляне от върха – не рязко, не революционно…“ Оказа се твърде дълго сбогуване.

Впрочем обувките на Цветанов ще са доста големи за Томислав Дончев (едно от имената, които се спрягат за нов заместник-председател на ГЕРБ) или за когото и да е друг „млад“. Борисов не търси силен втори, а заместник-председател(и), за да бъде сменен фасонът на партията, помръкнал от имотните скандали. Дончев е удобен – рядко е достатъчно категоричен в мненията и оценките си и обикновено преразказва в трето лице събитията, които коментира. В същото време е млад, съвременен, образован и… безопасен за Борисов, каквито са останалите двама заместници – кметовете на София и на Бургас Йорданка Фандъкова и Димитър Николов. Тепърва ще се решава какви да са промените, които трябва да са факт до юни-юли.

След като лидерът на ГЕРБ ясно заяви, че възнамерява да изкара третия си мандат, това означава, че за местните избори ще има поголовно отстраняване на изгърмелите по места бушони – заради прекалено дълго властване и натрупани негативи – и замяната им с нови, с чисти ръце и чисто нови апетити. София е друга работа и нищо чудно и тук Борисов да изненада, като вместо миловидната „Данчето“ Фандъкова, извади наесен нов кандидат.

ГЕРБ държат почти цялата местна власт, но на тези избори може да ги изненадат пробиви във възлови областни центрове, където някои от кметовете бяха Цветанов избор. Затова лидерът на ГЕРБ може да приложи асиметричен подход.

БСП. Пак свади, пак разделителни линии

При социалистите също ще има чистки – вероятно след конгреса, макар да не мина предложението на лидерката Корнелия Нинова за свикване на конференции там, където партията се е представила най-зле, за да бъдат избрани нови ръководства.

След второто място на евровота – но също така и един депутатски мандат повече – Нинова подаде оставка. На 16 юни, ден след Черешова задушница, социалистите свикват конгрес. Форумът трябва да реши как ще се избира новият председател – чрез преки избори от цялата партия или от делегатите на конгреса, за което настоява опозицията на Нинова. Самата тя ще се бори отново за висшия партиен пост.

С невъоръжено око се вижда, че вътрешната опозиция в БСП е групирана около фигурата на бившия председател и настоящ лидер на ПЕС Сергей Станишев. Другарят капиталист Георги Гергов, Георги Пирински, Михаил Миков… изобщо кубизмът доминира партията, която винаги е изглеждала на няколко фасети, само дето това не изглежда вече демократично. Просто вътрешен канибализъм в борбата за власт и икономическо влияние.

„Плачещата жена“ (1937) на Пабло Пикасо

Забавно е как на 26 май, след края на изборния ден, Станишев, който (също като Делян Пеевски от ДПС) води собствена кампания, коментира, че „БСП не е била единна и е водила паралелни кампании на всички свои кандидати“. Резултатът е разделение между твърдите избиратели на партията. Констатацията му за прекалено многото загубено време във „вътрешни разправии“ преди кампанията е вярна, но същото е на път да се случи и преди местните избори.

Сега „групата на Нинова“ и „групата на Станишев“ имат две седмици, за да си осигурят колкото може по-голям брой делегати за конгреса. Развръзката на 16 юни ще предопредели до голяма степен и битката за лидерство. За избиратели и идеи и дума не става.

ДПС. Наказания ще има, ама…

Поставяйки за цел 430 000 гласа, почетният председател на ДПС Ахмед Доган получи със стотина хиляди по-малко, както и минус един мандат – трима евродепутати вместо досегашните четирима. В опит да компенсира намалението на гласове в традиционни свои „крепости“, ДПС заложи на ромския вот.

Това е поредното доказателство, че силата на Движението отслабва от избори на избори и макар ДОСТ отдавна да са обезличени като политически съперник, „своите“ се отдръпват от партията. Това е бавен процес, но върви. Намалелите гласове са и заради хилядите български мюсюлмани, които са на гурбет в чужбина, а пък много от изселниците, прибрали се в България да карат старини, не разчитат на управителите на Сараите за бизнес, работно място или друг интерес. Затова местните избори са от особено значение за ДПС – да не загуби общини, които държи, защото това ще намали облагите, и да преутвърди значението си на приносител на гласовете на българските мюсюлмани. Докато го позволяват.

„Изкуството на живеенето“ (1967) на Рене Магрит

Кампанията за евроизборите обаче потвърди, че Пеевски, вторият в листата след лидера на ДПС Мустафа Карадайъ, е наличен. Тя дори го „вкара“ за втори пореден работен ден (от общо три за последните 2 години) в 44-тия парламент. Разбира се, че той няма да изостави бизнеса в Дубай и контрола върху обръчи от фирми в България, за да е депутат в Европейския парламент. По-скоро ще иде в Ербил…

Макар в ДПС да е надделяло „колективното решение, че е по-нужен в България“. И той доказа тази належаща нужда още тази седмица, предлагайки диференцирана ставка по ДДС от 5% за хляба, лекарствата и книгите. По традиция ДПС се свързва не с популистки, а по-скоро с лобистки законодателни промени. Фактът, че са решили да предложат намаление на ДДС (патент досега на социалистите), означава, че вече са сериозно загрижени за спечелването на избирателите си, които попадат в социално най-ощетените групи. Ако предложи обаче и повишаване на данъчните ставки за хазарта, ще повярваме повече в социалната депесарска чувствителност.

По-вероятно е обаче оставането на Пеевски да е свързано с големи инфраструктурни проекти, като строителството на газопровода, част от „Турски поток“ до Сърбия например и неговото трасе. Ако, разбира се, Брюксел даде гаранции за тръбата.

ВМРО си намери своя Сидеров

Два мандата, от които нито един със сигурност не се дължи на харизмата на лидера на ВМРО и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Няма сила, която да измери относителната тежест на водача и евродепутат Ангел Джамбазки в спечелването им. Но е факт, че на първото си самостоятелно явяване на избори ВМРО спечели цели два мандата – за Джамбазки и за известния главно с пушенето си Андрей Слабаков.

Досега на избори партията винаги е била в коалиция с друга/други политически сили – била тя „Гергьовден“, Съюзът на свободните демократи, БЗНС или „братята по оружие“ НФСБ и „Атака“. Свръхамбициозният Джамбазки, чиято кампания започна отрано, успя да изведе ВМРО до резултата от 7,36%, което им отрежда четвърто място. (Макар на предишните евроизбори да дължи мястото в ЕП на Николай Бареков и парите на Цветан Василев.) В същото време независим кандидат като осъдената за корупция бивша кметица на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева получи по-висок резултат от „братята“. След като не успяха да стигнат до съгласие за общо явяване, успехът на ВМРО раздразни останалите. Властта обаче дотолкова ги е развратила, че са готови да останат заедно, скрепени във взаимната си неприязън – и служене на Борисов. И кому-то ещё.

„Путин спасява Русия“ (2013) на В. Маматказин

Особено раздразнен се показа лидерът на „Атака“ Волен Сидеров, а атакистката телевизия „Алфа“ отиде още по-далеч с компромати срещу Джамбазки, свързани с неговата сексуална ориентация.

„Трябва да ви кажа, че много се стряскам, когато ме заплашват хора, за които не е ясно точно каква е тяхната сексуална ориентация, аз затова предложих всички кандидати за евролистите да обявят каква е тяхната сексуална ориентация, но да го кажат, за да не бъдат изнудвани с това. Когато г-н Джамбазки каже нещо, се разтрепервам от страх, но той не е мой тип“, заяви по bTV Сидеров.

Всъщност Джамбазки е точно негов тип. Копие на ранния Сидеров, макар и без кожената тужурка, но със същия плам и патос, преди да обикаля за граждански арести, да обискира клекшопове и да налита на молещи се мюсюлмани. Нищо чудно амбициите на новия Сидеров да се простират и до президентските избори, както беше и с лидера на „Атака“. Разбира се, има и известни отлики между двамата, дребни като в картинките „Открийте десетте разлики“. Например Сидеров е отявлен русофил, а Джамбазки се старае да не му личи, защото „днес е времето да се отстоява ясно, любезно, но твърдо българският национален интерес“.

Така че изгря новата звезда на националистите. А „революционерът“ Сидеров умря, но пък изкуството спечели – галериста Сидеров. В това се превръщат патриотичните политици на старини. Обикновените патриоти метат канцеларии.

„Демократична България“. Пътят към алтернативата минава през София

За разлика от първите три сили, „Демократична България“ няма да прави чистки, тук предизвикателствата са други. Преди ден евродепутатът на ДБ Радан Кънев отбеляза трудната победа на формацията. „С под 4000 гласа успяхме да прескочим бариерата, много тежък успех“, каза той.

В Европейския парламент Кънев ще е евродепутат от групата на Европейската народна партия (ЕНП). Ако това е общо решение на формацията, означава присъединяване към групата, в която са още ГЕРБ, СДС, (почти изчезналото) Движение „България на гражданите“ и партията на Кънев – Демократи за силна България. Нe и „Да, България“, нито Зеленото движение – останалите две политически сили в ДБ, споила дясноконсервативни и ляволиберални. И оттук също произтича предизвикателството да изглеждат като едно цяло. Засега синергията между трите формации – ДСБ, „Да, България“ и Зелено движение, не е напълно осъществена, което пролича и в кампанията за европейските избори.

„Звездна нощ“ (1889) на Винсент ван Гог

Добрият резултат в София, където ДБ е трета, е потенциална възможност да влезе в състезанието за кмет на столицата, освен за своя група в Столичния общински съвет. Това безспорно е битка, по-голяма от европейските избори, но си струва. София е бастионът на ГЕРБ – Борисов започна политическата си кариера оттук – и изглежда непревземаема. Затова фигурата на кандидата за кмет и неговият политически профил би следвало да е въпрос на по-широко проучване извън тяснопартийните решения и при отчитане на спецификата на гласувалите за „Демократична България“ в София. (Нека не подценяват Борисов, който, както споменахме, също може да изненада с различен кандидат.)

Поради липсата на добре структурирана мрежа в страната, за „Демократична България“ ще е най-добре да съсредоточи сили за местните избори в няколко големи града. Предизвикателство ще е да запазят единството си предвид факта, че за втори път в Европейския парламент ще отиде представител на ДСБ. Светослав Малинов, избран от Реформаторския блок и в действителност от почти същите избиратели, също бе от основаната от Иван Костов партия. Голямата битка тепърва предстои.

Заглавна снимка: © Мирослав Николов

Емилия Милчева

Емилия Милчева

Журналистка. Вярва в критичния ум, любопитството и щипката лудост.