Готови за разстрел

Две събития погълнаха общественото внимание в последно време. Първото е #НАПлийкс. Второто – единственото предложение за нов главен прокурор в лицето на сегашния заместник на Сотир Цацаров – Иван Гешев. Покрай тях мина и замина новината, че пловдивският лекар Иван Димитров беше оправдан на първа инстанция за това, че е убил Жоро Джевизов, след като е признал вината си. А тази новина ни засяга не по-малко от другите две. Защото става дума за прецедент, последствията от който могат да рефлектират върху всеки един от нас. Както и защото между трите събития не е трудно да се направят определени връзки.

Немалка част от медиите реагираха на оправдателната присъда с нескрито задоволство и със заглавия от типа „Оправдаха доктора, застрелял крадец“, като някои добавят и фактологично невярното „в дома си“. Читателските реакции като цяло са радостни за решението на съда и агресивни към дръзналите да изразят критично мнение. На този фон, макар и по друг повод, кандидатът за нов главен прокурор изразява личното си мнение за делата, завършващи със споразумение:

„Никога не е достатъчно, естествено, че искам доживотен затвор и разстрел, ама разстрелът не е предвиден в България.“

Казусът с анестезиолога Иван Димитров беше засегнат и в предишна публикация на „Тоест“ – за законопроекта за разширяването на обхвата на т.нар. „неизбежна отбрана“. Нека припомним накратко:

Димитров е наблюдавал в продължение на около половин час от прозореца на дома си как Джевизов се опитва да обере гаража му. Не е сигнализирал на полицията. После е излязъл с незаконен пистолет и крещейки, че е от полицията, изпразнил цял пълнител в Джевизов. Отново не се е обадил на полицията, а напротив – опитал се е да прикрие следите си. След като го залавят, първоначално лъже, че убитият е влязъл в дома му, където е било и семейството му, и той е трябвало да защити жена си и децата си. В действителност жена му и децата са били извън къщата в нощта на убийството.

Иван Димитров е анестезиолог, което го поставя на уважавана позиция в обществото. Убитият Жоро Джевизов е ром, рецидивист, говори се и че е бил наркозависим –

съчетава поне три дискриминационни признака.

На всичко отгоре има и прякор Плъха, а плъховете са едни такива вредни животни, които подлежат на убиване. Заглавия от типа на „Докторът уби Плъха“ демонстрират подчертано дехуманизиращо отношение към убития. Един вид, такива не са хора и не заслужават да живеят. Ако пък си анестезиолог, си достоен да убиваш недостойните по подразбиране. А на достойните да облекчаваш болките.

Оправдателната присъда на Иван Димитров е издадена в контекста на приети на първо четене промени в Наказателния кодекс (НК), повод за които беше тъкмо извършеното от него убийство. Според тях се разширява обхватът на т.нар. „неизбежна отбрана“. По силата им няма предели за неизбежната отбрана, когато „нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилището“ или е насочено срещу „живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем“. А в оценката на въздействието към законопроекта вносителите – част от „Обединените патриоти“, тотално смесват заплахата за живота с посегателствата върху частната собственост.

От което излиза, че който си защитава собствеността, прави това в условията на „неизбежна отбрана“.

В присъдата на Окръжния съд в Пловдив четем, че Иван Димитров е оправдан на основание на чл. 304 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 12, ал. 1 от НК по обвинението по чл. 119 от НК. Нека разшифроваме този юридически лабиринт:

Споменатият член от НПК гласи: „Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление.“

Да се чете: „Оправдаваме го, защото смятаме, че е невинен.“

Според чл. 12, ал. 1 от НК „Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.“

Чл. 119, по който е обвинен Иван Димитров, казва следното: „За убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е лишаване от свобода до пет години.“

Накратко, според обвинението Димитров е превишил пределите на неизбежната отбрана, а според съда – не. Нищо че ал. 2 на чл. 12 на НК уточнява: „Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението.“ А да застреляш някого, който изобщо е нямал намерение да те напада, а само да ти обере гаража, трудно може да се определи като неизбежна отбрана.

В сега действащия НК няма хипотеза, при която човек да бъде оправдан за подобно убийство. Ако четем буквата на законопроекта за промяна, там също няма такова нещо. То обаче се съдържа в духа на законопроекта, в който посегателствата върху частната собственост се разглеждат като животозастрашаващи.

Да го кажем направо:

Иван Димитров е оправдан за убийството на Жоро Джевизов заради духа на законова поправка, която още не е приета окончателно и не е влязла в сила.

И въпреки Конституцията на България, според която всеки има право на живот, а посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.

Ако по-горните инстанции потвърдят решението на пловдивския Окръжен съд, ще легитимират този опасен прецедент. Това означава, че вече ще бъде комай разрешено да се убиват хора само защото: са се опитали да извършат кражба от нечия частна собственост; са се оказали в чужда частна собственост – дори и да не са искали да извършат престъпление, посмъртно няма да могат да докажат това; принадлежат към дискриминирани и стигматизирани социални групи – роми, наркозависими, престъпници, бездомници са само малка част от тях.

Апропо, по едно от обвиненията – за притежание на незаконно оръжие – Димитров е признат за виновен и осъден условно на две години лишаване от свобода. Значи може да убиваш безнаказано, само че трябва да го правиш със законно оръжие.

Разбира се, при условие че в очите на обществото си достоен, а убитият не е. Ако доктор влезе в къщата на ром и ромът го убие, едва ли ще разчита, че ще може да пледира за неизбежна самоотбрана.

Извод? Скоро можем да очакваме стъпки към облекчаване на режима за притежаването на оръжие.

Ако смятате, че за вас лично няма опасност, грешите. Обхватът на „недостойните“ може да се разширява до безкрайност и нямате никаква гаранция, че един ден няма да се озовете в него. Само си представете:

• Искате да върнете стока в магазин, от магазина отказват. Вие спорите. Охраната ви застрелва, а после изкарва, че това е станало при неизбежна отбрана – застрашили сте нечия частна собственост (магазина).
• Единственият начин да отидете на даден плаж е да минете по път, който е частна собственост. Застрелват ви.
• Чувате скандал у съседите. Заради виковете имате основание да предположите, че става дума за домашно насилие. Звъните, за да предотвратите извършването на престъпление. Както е набрал на жена си, съседът ви застрелва – опитали сте се да влезете в имота му, точка.
• Вие сте на гости, скарвате се с домакините и те ви застрелват. Достатъчно е после да кажат, че сте влезли в имота им без тяхно съгласие.
• Да не говорим за всички професионалисти – социални работници, длъжностни лица, журналисти и пр., в чиято работа влиза да ходят на място, за да проверяват сигнали за проблеми.

При перспективата да си имаме нов главен прокурор, който изразява съжаление, че в България разстрелът „не е предвиден“,

ще е доста лесно въздаването на този тип „справедливост“ да се прехвърли върху гражданите.

А те да започнат да „прочистват“ населението от онези, които им се виждат недостойни. Или които просто им пречат, или ги дразнят. Като се има предвид и че същият кандидат за главен прокурор смята  отстояващите разделението на властите за „десни екстремисти“, трудно ще е да се надяваме на справедливо правосъдие, което да възпира потенциални бъдещи извършители да изпълняват смъртни присъди по собствена преценка.

Защото в една държава без разделение на властите съдът е просто функция на силните на деня и на популизма. И защото в България никой не е над главния прокурор. Както казва съдийката Мирослава Тодорова пред bTV, ние „живеем на цикли, които се измерват в това кой е главен прокурор. Тоест социалната динамика се измерва на седем години. Прокуратурата се превръща в основен политически фактор, запълва всякакви дефицити“.

Скандалът с изтичането на лични данни на над пет милиона български граждани от НАП показва, че ако държавата не опази гражданите си, на практика у нас няма кой да ги защити. Въпреки българското и европейското законодателство за защита на личните данни. Той показва също, че е много лесно всички да се окажем засегнати. А реакцията на властта (с активното участие на Иван Гешев) – че презумпцията за невинност не струва пукната пара.

Това са само наченките на духа на времето, в което се очертава да живеем през следващите (поне) седем години. И в което

няма как да бъдем сигурни дали, кога, за кого и защо може да се превърнем в поредните „плъхове“ за отстрел.

Заглавна снимка: Vitabello