Игрите на късмета

„Ако имаме късмет, ще имаме Търговски регистър“, каза министър-председателят Бойко Борисов, малко след като се разбра, че държавата няма да се справи с възстановяването му в първоначално обозначения срок. Тоест само от късмета зависи тая работа. И всъщност това си личи ужасно много.

Заключението на Борисов е широко отразено в новинарския поток. Бързичко след него по една от телевизиите следва друго умозаключение за късмета, принадлежащо на безименен гражданин, спечелил крупна сума от търкане на билетчета. „Пожелавам на всички моя късмет“, казва той с радостна усмивка. Ясно е, че преди да си оправи кредитите, както твърди, че ще стори, първо трябва да си оправи зъбите.

Добре дошли в държавата на късмета! Тук всичко е късмет.

Късмет ще е, ако Търговският регистър проработи. Ако не… не е страшно – просто късметът ни е изневерил. Това, разбира се, ще обслужи нечий друг късмет.

Късмет има и беззъбият чичо, търкал билетчета. Късмет имат и медиите, които излъчват рекламите за хазарт на ръба на закона. Най-голям късмет има собственикът на Националната лотария. Късметът изневери на законопроекта на Валери Симеонов за хазарта. И на голяма част от народонаселението изневери – по-точно на всички тия, дето ежедневно търкат билети в захлас и ей нà – нямат късмета на беззъбия гражданин.

Късмет имат всички онези шофьори, които не са застраховали колите си в „Олимпик“. А тия пък, които са избрали тази полица… ами просто не са имали късмет.

Късмета си очевидно заслужиха общинарите в Царево, които разрешиха застрояването на един от последните плажове без бетонни мастодонти – Силистар.

Късмет нямаше служителят на пресцентъра на Министерския съвет, който удари репортерка и беше уволнен заради това.

Късмет няма всеки родил се на тая територия. Не защото територията е кофти. А защото управлението ѝ разчита на късмета.

Сривът на Търговския регистър (който до този момент си е все така сринат) е срив на цялата идея за правене на бизнес в България. За „възраждането ѝ“ обаче държавното управление разчита на късмета.

Но и на какво да разчита едно управление, дошло на власт по щастливо стечение на обстоятелствата?

Всъщност най-големият късметлия в тази територия наистина е Бойко Борисов, който разчита на късмета за „поправката“ на Търговския регистър. За негов късмет той случи на избиратели с къса памет и малко изисквания. Случи на държавен апарат, който крета сам, макар и със социалистически маниер – и все пак крета, не се е разпаднал съвсем.

Борисов случи и на партньори: главен прокурор, който „сам си го избра“; мистериозен депутат от ДПС, чийто бизнес процъфтява при ГЕРБ, но по щастливо стечение на обстоятелствата всички свързват с БСП; и опозиция – чудно популистка, та да не го засенчва.

Късмет нямат: порядъчните бизнесмени, малките търговци, големите фирми. Накрая има голяма опасност да излезе така, че късмет няма и цялото общество, а

в „блъсканицата“ някой от партньорите на Борисов добре се е справил във времето на отсъстващ Търговски регистър.

Но така се случва в овладяна от мафията държава – разчита на късмета. А той се усмихва само и единствено на онези, които го обещават. А ако някой обяснява, че това не е вярно, само си припомнете: в България няма Търговски регистър, а 200 000 души платиха, но останаха без застраховки. Зад тези ситуации, както и зад КТБ, стои отбор късметлии.

Заглавна снимка: © Иво Кръстев