Икони вместо работещи институции

Ако ви предстои да пътувате по автомагистрала, какви мерки за сигурност ще предприемете и на какво ще разчитате, за да пристигнете живи и здрави там, накъдето сте се запътили? Ако шофирате вие, много важно е да сте бодри и с трезв ум, който не е под въздействието на алкохол или други субстанции. Гумите ви трябва да са подходящи за сезона, да карате с указаната скорост и изобщо – да спазвате правилата. Надявате се и другите да ги спазват, както и пътят и маркировката му да са в изправност. Ако минавате през тунел, разчитате той да е построен и поддържан по начин, гарантиращ вашата сигурност. И си мислите, че трябва да има институции, които да се грижат за всички аспекти, свързани с безопасността ви. Институциите обаче може да имат особена визия по въпроса.

Една институционална визия за сигурността на тунелите

Държавната институция, отговаряща за строежа на пътища, тунели и мостове, е Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. За сигурността на тунелите тя се осланя на… икони. В прессъобщението на АПИ по повод пускането в експлоатация на тунел „Железница“, част от автомагистрала „Струма“, пише (оригиналният правопис е запазен):

При строителството му са вградени и четири икони на Св. „Иван Рилски“, каквито са традициите в тунелното строителство. […] В момента светите изображения не са видими, тъй като са покрити при изграждането на вторичната облицовка на съоръжението. Поверието при вграждането на иконите е, че те пазят работниците при строителството на обекта, а след това и всички пътуващи.

Иконите в тунел „Железница“ впрочем не са нови – чудодейните им свойства вече са популяризирани лично от Бойко Борисов. През 2020 г. част от строежа се срутва и затрупва трима работници, но те оцеляват. Според председателя на ГЕРБ и тогавашен премиер именно иконите на св. Иван Рилски са ги спасили, припомня „Капитал“. От изданието добавят, че пастир, загинал до тунела скоро след това, не е имал същия късмет.

Традициите в тунелното строителство, споменати в прессъобщението, впрочем изглеждат по-хуманни от тези при изграждането на мостове – според преданията в тях се вграждат сенки на невести – с летални последствия за въпросните млади жени. Засега няма яснота дали АПИ разчита на тази древна традиция при изграждането на мостови съоръжения.

Икони и дупки, светци и врачки

Самият св. Иван Рилски впрочем се смята за закрилник не на пътуващите, какъвто е св. Христофор, а на българския народ. А по магистралата, чиято цел е да свързва България и Гърция, пътуват не само българи.

Вграждането на икони в тунели, официално споменато от държавна агенция, може да се разглежда в контекста на все по-малко светската държава, за чието конституционно разделение от религията вече почти никой не се сеща. Но има и нещо друго: подобни актове не са канонична част от православната религия, а проява на суеверие.  По-точно – на една специфична сплав от (квази)религия, суеверие, традиционализъм и патриотизъм.

Тази сплав датира още от времето на социализма. Въпреки че тогавашният режим официално е атеистичен и изповядва „научния комунизъм“, в който уж няма място за суеверия, той си има комай официална врачка – Ванга. Способностите ѝ са обект на проучване от Държавния научноизследователски институт по сугестология с благословията лично на диктатора Тодор Живков. СССР също има официална врачка – Джуна.

В началото на 90-те години на ХХ в. с модерните тогава екстрасенси и с Ванга (къде без нея) се забърква Генералният щаб на Българската армия. Става въпрос за известната дупка в село Царичина, в която от Щаба търсят или съкровището на цар Самуил, или първото разумно същество, живяло на Земята, или извънземни. Екстрасенсите, по чийто съвет е изкопана тя, се консултират с Ванга, за да се уверят, че са на прав път. След като от Генералния щаб не намират нищо, дупката е зарита и бетонирана.

Магическо мислене и модерни институции

През 1940 г. Иван Хаджийски публикува студията си „Възстановяване душевността на първобитния български човек“, която по-късно включва в книгата си „Оптимистична теория за нашия народ“. В началото ѝ той уточнява, че под „първобитни“ или „древни“ българи разбира населението по българските земи преди Възраждането. Ако го кажем със съвременни думи, Хаджийски има предвид предмодерните българи, които живеят изцяло в света на традициите, без наука и образование, индустриални технологии или медии.

Единственият метод на познание на тези предмодерни хора е простото наблюдение, а това, което виждат, те уподобяват на човека – придават му човешки качества. Затова се опитват да въздействат на природните стихии с уподобяване, молби, плашене, убеждаване и магии. Примерно, искат да вземат по-голяма част от питката, за да дойде при тях плодородието, карат се на дървото, че не ражда плод, и се заканват да го отсекат, молят се на облаците да пуснат дъжд и плашат болестите.

Вграждането на сенки на невести в мостове е по същество предмодерен вид жертвоприношение – опит да се умилостиви съдбата, като се пожертва „най-скъпото“. Вграждането на икони в мостове пък прилича на някаква смесица между това жертвоприношение и чудотворната изцелителна сила, която се придава на някои икони.

Починалият две десетилетия преди издаването на „Възстановяване душевността на първобитния български човек“ германски социолог Макс Вебер смята, че модерният тип рационалност се отличава от традиционния по „разомагьосването на света“. „Разомагьосаният“ свят е този, в който суеверията и магиите нямат място, а всичко може да бъде пресметнато и да се обясни научно. Всъщност модерният човек знае много по-малко за света си от традиционния човек, защото в света на модерния има много повече неща, отбелязва Вебер. Той може да не знае как точно се движи влакът, но знае, че не е магия, и ако реши, може да схване механизма на локомотива.

Повече от век след смъртта на Макс Вебер пътната агенция на страна членка на Европейския съюз твърди, че иконите могат да пазят строители и пътуващи.

Предложение за реформа на българските институции

Остава само седмица до планираната ротация на правителството „Денков–Габриел“, а една от големите ябълки на раздора е как ще се избират новите ръководства на т.нар. регулатори. Това са държавните институции, които трябва да решават дали правилата във всевъзможни сфери се нарушават. Например дали пътищата, тунелите и мостовете са построени качествено, дали потребителите са защитени от неправомерно повишаване на сметките за телефон, дали ядем здравословна храна, какъв въздух дишаме, дали телевизиите и радиостанциите спазват елементарни стандарти и т.н., и т.н.

Вместо ГЕРБ, подкрепян от ДПС, да се кара с ПП–ДБ кой да овладее регулаторите, с риска да се стигне до предсрочни избори, може тези институции направо да се отменят. А на тяхно място да се сложат икони, които да пазят населението.

Така св. Иван Рилски ще пази пътуващите през тунели, а св. Христофор – пътуващите извън тунелите. Св. Екатерина ще закриля родилките от лекарски грешки, а светиите Лука и Пантелеймон ще помагат на лекарите да не допускат такива. Св. Трифон ще подкрепя лозарския и винарския бизнес, а като покровител на кожарите св. Илия ще бетонира бизнеса с норки на „Градус“. За качеството на образованието ще се грижат светите братя Кирил и Методий, а св. Тодор ще закриля конната езда и ще подобрява нечовешките условия в домовете за психичноболни. За повишените телефонни сметки ще можем да се оплачем на иконата на св. Димитър. И т.н.

По-сложно е положението с правосъдната реформа. За да разчитаме на независимо и некорумпирано правосъдие, май само с икони няма да се мине. За преборването на тайните мрежи на влияние, част от които бяха Петьо Еврото и Мартин Нотариуса, си трябват по-сериозни средства. Например вграждане на сенки на невести. Или за по-сигурно – най-добре би било да се вградят самите невести.

Търсят се родолюбиви български мъже, готови да жертват най-милото си (своите невести, да не помислите друго) в името на едно работещо, справедливо и европейско правосъдие.