Има ли бизнес в минералните води?

Пили ли сте минерална вода? По всяка вероятност – да. Затова интуитивно си мислим, че знаем какво представлява тя. Съществуват обаче множество определения за минералната вода. От практическа гледна точка най-важното, което е добре да знаем, е, че тази вода:

• е подземна, с дълбоко залягане (намира се под водонепроницаем слой); 
• има повишена температура и/или минерален състав;
• е определена от закона като такава.

Какво съдържат минералните води?

Икономически най-ценният състав на минералните води може да се раздели на различни компоненти:

• Термален (топлинен). Това е енергията, съдържаща се във водата, която може да бъде използвана в зависимост от температурата за производство на електрическа енергия, отопление и др.
• Воден. Това е чисто водното съдържание, което може да се използва за бутилиране, спа и балнеологични процедури, поливни дейности и др.
• Минерален, химичен (вкл. газово съдържание) и биологичен. Именно това е отличителният състав на минералната вода, от който зависят уникалността и качествата ѝ. Този компонент може да се използва за производство на козметика и е важна част от качествата на бутилираната вода и от спецификите на спа процедурите, които се провеждат с нея. Но може да възникнат и проблеми. Например голямото минерално съдържание може да доведе до значително увеличени разходи за инфраструктурна поддръжка. Наднорменото съдържание на арсен, уран и други опасни вещества води до невъзможност водата да бъде използвана за питейни, а в някои случаи и за спа и балнеологични нужди. 

Каква е цената на минералните води?

Цените, имащи отношение към минералните води, се определят от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване от 16 юли 2019 г. Тя постановява таксите за извличането им в зависимост от целта на използване и температурата на водата.

За находищата на минерални води, предоставени за управление на общините, съответните общински съвети имат право да определят свои такси, които обаче не могат да бъдат по-ниски от посочените в националната тарифа. Община Карлово например е приела тарифа, съответстваща на националната, с единични размери на таксите, вариращи в зависимост от целта на използване и температурата на водата.

Цената на минералната вода се определя от Министерството на околната среда и водите. В зависимост от температурата, таксата за използването за битови и питейни нужди варира между 0,031 и 0,29 лв. за кубичен метър. За болниците за лечение и рехабилитация таксата е между 0,04 и 0,05 лв./м³, за всички други цели – между 0,15 и 0,5 лв./м³.

Тези такси значително отстъпват дори от цената на водата, която може да бъде закупена от водопроводната мрежа. Например „Софийска вода“ доставя питейна вода в Столичната община за 2,194 лв./м³ с ДДС, като общата цена заедно с отвеждането и пречистването на отпадни води достига 3,695 лв./м³ с ДДС.

Това означава, че цената на кубичен метър минерална вода е между 71 и 4,4 пъти по-ниска, отколкото на водата, доставяна по водопроводната мрежа. И то дори без да се отчита, че термалните минерални води притежават също значителна топлинна енергия, понякога надхвърляща стойността на водата.

Каква е същинската стойност на минералната вода?

Нека се опитаме да пресметнем каква би била истинската стойност на минералната вода. За основа може да вземем например стойността на водата, предоставена за ползване на Столичната община. Нейният дебит е 83,49 л/сек. За да можете да си представите за какво количество става въпрос, това е малко повече от водата, която тече в Перловска река в Южния парк през лятото.

Обемът на минералната вода за една година, предоставена на Столичната община, е 2,633 млрд. л. Ако приравним закупуването на тези количества за една година с цената на водата от водопроводната мрежа, без да добавяме разходите за отвеждане и пречистване, ще получим, че еквивалентната цена на тази вода за една година е 5,774 млн. лв.

Средната (претеглена) температура на всички източници на минерална вода, предоставени на Столичната община, е 35,75°C. Топлинната енергия във водата (пресметната като разлика със средната температура на водата от водопроводната мрежа, която е 14°C) е еквивалентна на 67 073 623 киловата годишно, или 67,07 гигавата. 

Средната цена на електроенергията за крайни потребители на „Електрохолд“ е 0,282 лв./кВтч. Следователно годишната цена за загряване на това количество вода без загуби би била 18,915 млн. лв.

Ако направим консервативна сметка – дори без да отчитаме допълнителната стойност на полезните вещества в състава на водата, – можем да установим, че става въпрос за ресурс на стойност 24,689 млн. лв. годишно, от който се използва много малка част – около 3 л/сек.

Привлекателната сила на минералната вода

Минералните води са силно привлекателни. Това ясно се вижда, когато сравним спа курорта Карлови Вари и целия Южноморавски регион в Чехия. Карлови Вари се простира на площ от 59,08 кв.км, а населението му е малко под 50 000 души. Южноморавският регион заема площ от 7188 кв. км, а населението му е над 1,2 млн. души. Карлови Вари обаче привлича 1 390 000 туристи годишно, докато целият Южноморавски регион – едва 830 000.

Каква е причината? И на двете места има красиви замъци, а в Южноморавския район има значително повече природни дадености, с изключение на минерални води.

Какво обаче привлича туристите толкова много към Карлови Вари? Можем да твърдим, че това е именно минералната вода. На този красноречив пример може да се противопостави Прага, която въпреки липсата на минерална вода е посетена от 7,44 млн. туристи през 2023 г. Прага обаче е европейска столица с население 1,335 млн. жители и с несравнимо по-голяма икономика от Карлови Вари. Освен това туристическите посещения в балнеокурорта, съотнесени към населението, са 5 пъти повече.

Наличието на впечатляващи сгради, казина и курортни дейности в Карлови Вари, за които можем да твърдим, че са привлекателни за туристите, са следствие от наличието на термални минерални води.

Въпреки липсата на достатъчно данни, същата зависимост наблюдаваме и в България – местата с наличие на термални минерални води в общия случай привличат повече туристи и икономически се развиват по-добре, отколкото места с аналогични дадености, но без минерална вода. Например град Сандански, известен със своите минерални води, не само привлича повече туристи, но е икономически по-силен от традиционния център на района – град Петрич, а от 2024 г. има и по-голямо население. Най-популярният ни зимен курорт – Банско, разполага с минерална вода, както и най-популярният летен – Слънчев бряг.

Преки и косвени приходи от минералните води

Безусловно най-големи преки приходи от минерална вода се получават от нейното бутилиране. Нека направим следния мисловен експеримент. Започваме да бутилираме водата от Централната минерална баня при среден размер на бутилката 1 литър и печалба 0,05 лв. При пълна продажба на бутилираната вода директната ни печалба ще е 20,183 млн. лв.

Бутилирането обаче унищожава възможността за косвени приходи. Известен факт е, че директното ползване на термална минерална вода често не води до големи приходи, а още по-малко до печалби. Именно затова около местата за отдих и възстановяване навсякъде по света винаги са се изграждали ресторанти, козметична индустрия, казина, опери и др., които се възползват от привлекателната сила на водата. Град Баден-Баден в Германия например разполага с минерална вода, чийто дебит е малко над 9 л/сек, но брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението е 52 234 евро, което надхвърля регионалния – 50 982 евро, а още повече средния за Германия – 49 525 евро, въпреки относителната откъснатост на курорта от големите икономически центрове. Това се дължи именно на всички допълнителни услуги, свързани с минералната вода, които подпомагат икономическото развитие. 

Подобни примери има и в други курорти, села и градове, разполагащи с термална минерална вода – от Виши във Франция до Сареин в Иран.

Изчислението на косвените ползи от минералните води е сложна задача, тъй като зависи от огромно количество променящи се фактори. Наличието им обаче е очевидно и неотменимо и от гледна точка на БВП, и от гледна точка на допълнителните заведения и забавления, които често се изграждат около и на местата, където има термални минерални води. Маркетингът на съответната минерална вода и на допълнителните (косвени) услуги, както и достъпността са от ключово значение за успеха.

Термалната минерална вода е привлекателна за хората, съответно е и двигател на икономиката и туризма. Използването ѝ може да максимизира нейната полезност при правилно разпределение на ресурсите там, където могат да бъдат най-нужни за гражданите и туристите. Търсенето единствено на директни печалби от минералната вода показва липсата на разбиране за нейната притегателна сила и за големия потенциал за привличане на косвени приходи.

Бизнес в минералните води има, но са необходими и инвестиции, и мисъл.

В настоящата ни съвместна поредица с „Екипът на София“ обсъждаме планирането, озеленяването, архитектурата, инфраструктурата, мобилността и още много други градски теми, описваме добрите примери и търсим възможните решения за подобряването на качеството на живот в нашите градове.