Има ли застрахователен балон в България?

Властта в България има едно огромно преимущество. Населението няма капацитет да изкара един обществен скандал до края, без да забравя какво се е случило преди три дни, още по-малко да обърне внимание на втори, па макар да е също толкова значим. Разбира се, че става дума за скандала с Търговския регистър, който някак удобно покри друга бомба – фалита на застрахователно дружество „Олимпик“.

Между всички обяснения за регистъра – гръмналите дискове, липсващата или не информация, шефката на Агенцията по вписванията – министър-председателят Бойко Борисов някак между другото съобщи на населението (което, както се разбрахме, няма капацитет да се занимава с два скандала)

да внимава къде се застрахова.

И толкова. Тоест отговорността е на гражданите, които разсеяно и невнимателно не са подбрали правилната компания.

Това – при положение че застраховката „Гражданска отговорност“ е задължителна в България. И ако шофьорът не е застрахован, подлежи на нелеки санкции. И още: фалиралото вече дружество оперираше спокойно и свободно на българския пазар, който пък би трябвало да се наблюдава зорко от Комисията за финансов надзор. Тя пък от своя страна се води независим регулатор. Очевидно обаче според министър-председателя вината е на българските граждани, които явно подхождат лековато към задълженията си.

По тази логика отговорността за фалита на КТБ също може да бъде на гражданите, не на БНБ. Но пък май накрая така и излезе…

Връщаме се обаче на казуса с „Олимпик“. Над 250 000 души остават без застраховки. Те ще трябва да сключат нови, защото са задължителни, и да почакат евентуално някога някакво обезщетение от Кипърския гаранционен фонд. А от кипърския, защото компанията е регистрирана именно там… Според данни на лидера на ДСБ Атанас Атанасов „Олимпик“ е регистрирана там, защото „всички в държавата са знаели, че скритите собственици са „БулИнс“.

Всичко това се случва на фона на пореден скок на цените на застраховките, който обаче е наложителен. Но никой не обяснява с думи прости защо. Обяснението никак не е сложно – в последните години КФН услужливо не забелязваше, че цените са твърде ниски. Разбира се, целта на подобна разсеяност е ясна – всякакви фирми да се възползват от задължението на българските граждани да се застраховат. Когато компаниите обаче са от всякакъв вид и размер, а таксите не особено високи, веднага на дневен ред изскача друг проблем –

при злополуки пари за покриване на щетите няма.

Съвсем като КТБ. Куха структура, която получава много пари с държавно съдействие. И съвсем като КТБ, след срива ѝ държавата вдига рамене, а независимите регулатори са такива, защото, изглежда, нищо не зависи от тях.

Тук много може да се изговори за думите на Борисов, който с лека ръка прати 250 000 шофьори да си платят пак. Може и много да се разсъждава за самото законодателство и пропуските му – например, че липсващото изискване за лиценз на застрахователите залага този капан пред гражданите.

Главният въпрос обаче, който повдига случаят „Олимпик“, е различен. Той няма да получи отговор веднага, но все пак трябва да бъде зададен.

Има ли балон зад застраховането в България? И дали този балон, съвсем по модела на вече споменатата няколко пъти КТБ, няма да се пукне?

Разбира се, повдига се и друг въпрос, обсъждан безкрайно много пъти: независими ли са регулаторите в страната, или тяхната работа е да покриват проблемни ситуации, докато не излязат съвсем от контрол?

И при двете питания отговорите изглеждат ясни, макар и с догадки. И в двата случая обаче потърпевши са единствено гражданите, които, освен дето се оказват измамени, след това се „обзавеждат“ и със съвет да харчат парите си благоразумно…

Заглавна снимка: © Йовко Ламбрев