История на женското здраве(опазване). Сексуалната революция

In 20th century a new kind of man was invented: a woman. Social scientists realized she could do any job a man could, but without the need to talk about it. She has even been given a right to vote so she could choose herself which man would tell them what to do.¹

В първия текст от поредицата „Анатомия на пола: Жена“ преминахме бързо през дългия път на отношението към женското здраве от древността до началото на XX век. Без особена изненада установихме, че макар в различните епохи и култури социалната роля на жената да се е различавала значимо – от полубогиня до полуробиня, фокусът винаги е бил върху нейните репродуктивни способности и органи. 

През XX век икономическите и социалните промени в индустриализиращите се общества вдъхновяват нови посоки в развитието не само на женското здраве(опазване), а и в историята на жените въобще. В това столетие ще се проведат първите съвременни научни изследвания, в които се сравнява например как дадена здравна технология повлиява върху жени и мъже, и ще бъдат направени проучвания защо телата нерядко реагират различно. Би било обаче твърде оптимистично да смятаме, че векът ще остане в историята с това, при положение че тогава избухва и сексуалната революция.

Раждайте повече, но само от правилната раса

Първата световна война разтърсва основите на европейските общества. Докато мъжете загиват в окопите, жените заемат работните им места в заводите, фермите, пощите, транспорта, болниците, навлизайки масово в професии, които дотогава са им били отказвани. Въпреки острата нужда от работата и уменията им обаче, мъжкият свят все още ги приема с несигурност. В среда на бурни промени се поставят основите на нов поглед към жената и съответно – към нейното здраве. До трансформацията на този нов поглед в реални подходи обаче предстои да бъде изминат дълъг и болезнен път. 

След края на Първата световна война вниманието на европейските държави се насочва към възстановяването на населението и инфраструктурата. В този контекст женското здравеопазване се превръща във водеща грижа, но отново с фокус жените да бъдат здрави, за да раждат повече здрави деца. Държавите започват да въвеждат програми за пренатални грижи, подкрепа за кърмене и профилактика на детски болести като част от усилията за подобряване на общественото здраве и демографските перспективи. Паралелно с това обаче се смразява съвсем крехкият към онзи момент разговор за контрол на раждаемостта и за контрацепцията като право на избор на жената.

Във Франция например следвоенната загуба на население води до разгръщане на зaродилите се в началото на века т.нар. pro-natalist policies, насочени към повишаване на раждаемостта, включващи както насърчителни мерки (медицински грижи за бъдещи майки, финансови стимули за многодетни семейства), така и ограничения (строги рестрикции на контрацепцията и абортите). 

Във Ваймарска Германия през 20-те години здравната система полага основите на обществените профилактични грижи, включително майчински и детски консултации. В този период обаче се заражда и движението за „расова хигиена“ (Rassenhygiene). Когато нацисткият режим идва на власт, се приема Законът за предотвратяване на потомство при наследствено болни (Gesetz zur Verhütung erbkranken Nachwuchses). Законът влиза в сила на 1 януари 1934 г. и определя категории лица, подлежащи на принудителна стерилизация, като наред с различни видове увреждания, под ударите на процедурата попадат и жени с „асоциално поведение“. Смята се, че до 1945 г. са стерилизирани поне 200 000 жени, като сред тях, освен изброените категории, са попаднали и хиляди роми и синти, подбрани по етнически признак. 

Докато между двете световни войни европейските правителства търсят пътища за демографско възстановяване, женските движения се опитват да поставят други въпроси. Колко деца иска да има една жена? Кога и при какви условия? И има ли тя правото да не иска изобщо? Периодът е белязан от икономически кризи и нарастващ национализъм, но жените продължават да се организират и да настояват за равенство, здравни реформи и социална справедливост.

Тези дебати често се водят встрани от официалния здравен дискурс и далеч не са еднозначни. В Нидерландия например Алета Якобс – първата жена лекар в страната и дългогодишна застъпничка за женски права – поддържа неотстъпчиво идеята, че здравето и правото на избор не са част от „медицински“ или „демографски“ дебат – а въпрос на човешко достойнство. Якобс е авторка на богато илюстрована книга за анатомията на женското тяло, която е уникална за своето време. Якобс обаче остава непопулярна и сравнително изолирана в разбиранията си. Паралелно във Великобритания се появява книгата Married Love на Мари Стопс, в която авторката изказва скандалното за времето си твърдение, че жената има право на сексуално удоволствие в брака. Идеите на Стопс обаче са крайно противоречиви, тъй като наред с правото на жената на избор тя поддържа и популяризира тезата за расова чистота и осигуряване на „качество“ на потомството чрез принудителна стерилизация на определени категории хора.

Макар в междувоенната епоха жените да не успяват да насочат разговора за женското здраве отвъд традиционното вглеждане в репродуктивните си способности, те създават основата, върху която след още няколко десетилетия ще разцъфти сексуалната революция.

Следвоенният „домашен идеал“ и първите пукнатини

След края на Втората световна война милиони жени в Европа и САЩ се оказват в парадоксално положение. По време на войната те са изучили нови професии, участвали са в помощни медицински мисии, изнасяли са на гърба си голяма част от икономиката. А мирът ги приканва да се върнат „там, където им е мястото“ – затворени у дома.

В САЩ активно се популяризира идеализираният образ на домакинята, чийто основен дълг е да бъде добра съпруга и майка. Женското здравеопазване се фокусира почти изключително върху бременността и раждането, а разговорът за сексуалност, удоволствие или контрол върху плодовитостта остава маргинализиран в малки общности и неформални канали. В Западна Европа следвоенните години също са период на демографски страхове – обществата са травмирани от загуби и насърчаването на раждаемостта остава централна политическа цел. Здравната система в страни като Франция, Италия и Западна Германия осигурява достъпни майчинско-детски грижи, но все с подчертан интерес единствено към подкрепа на репродуктивната роля на жената. Контрацепцията почти навсякъде е ограничена или незаконна, а темите за сексуалното образование, менструацията или аборта се разглеждат не в рамките на здравната култура, а като морални въпроси, често под силното влияние на Църквата.

Точно в тази среда започва един от най-важните проекти в историята на женското здраве – създаването на орално противозачатъчно средство, което да е надеждно, дискретно и в ръцете на самата жена.

Инициативата тръгва от Маргарет Сангър, дългогодишна активистка за контрол на раждаемостта, която получава подкрепа и средства от Катрин Маккормак – богата вдовица, мотивирана да инвестира в търсенето на превантивно средство срещу бременност. Ученият, превърнал идеите им в реалност, е д-р Грегъри Пинкус, специалист по хормонална биология, който започва клинични изпитвания върху нов синтетичен прогестин. След години опити, през 1960 г. в САЩ е одобрено първото орално противозачатъчно хапче. То дава на жените възможност самостоятелно, дългосрочно и ефективно да контролират тялото си, без да зависят от партньора си или от лекар.

Сексуалната революция – не нов разговор за секса, а нов език за тялото

През 60-те години в Европа започва да се разгръща нова културна вълна, която поставя под въпрос старите догми. Това, което днес наричаме сексуална революция, е не просто промяна в поведението, а трансформация на отношението към тялото – особено женското. Жените започват открито да говорят за менструация, аборт, удоволствие, сексуално насилие – теми, които до този момент са били или табу, или медицински опростени и сведени до репродукцията като най-малко общо кратно. 

Под натиска на обществените промени и новите разбирания за сексуалното здраве много европейски държави започват бавно и мъчително да либерализират законодателството си в посока разрешаване на контрацепцията и абортите. Паралелно се разгръща и нов тип здравно образование, включващо сексуално възпитание в училищата, създаване на клиники по семейно планиране и възможност за женското тяло да се говори като за нещо надхвърлящо репродуктивната функция.

Сексуалната революция не премахва стереотипите, но успява да промени перспективата. Жената вече не е просто майка или съпруга – тя започва да се утвърждава и като субект в грижите за своето тяло, което разтваря вратите за много по-широк и цялостен поглед върху медицината за жени.

Така се откроява нуждата от ново отношение към женското тяло – не като временен носител на нов живот, а като пълноценен биологичен, емоционален и социален организъм, който има свои ритми, уязвимости и нужди. Започва да се говори за менопауза, остеопороза, сърдечносъдови заболявания, злокачествени заболявания при жени, както и за това как се различават симптомите, лечението и реакцията на женското тяло в сравнение с мъжкото.

И все пак дори когато жените започват да бъдат разпознавани като пълноценни участници в грижите за собственото си здраве, медицинската наука дълго време продължава да говори за тях, но не и със тях – и най-често на базата на мъжкото тяло. Въпреки постигнатия напредък жените остават слабо представени в клинични проучвания, симптомите им често се игнорират или тълкуват погрешно, а болестите, засягащи предимно жени, получават по-малко внимание и финансиране. Така развитието на женското здраве(опазване) навлиза в нова фаза, в която науката трябва да се научи да бъде по-точна, по-представителна и по-справедлива. 

Ако бях цинична, бих отбелязала, че нещата тъкмо бяха тръгнали бавно в правилната посока, когато един възрастен, богат и влиятелен бял президент заповяда думата „жена“ да бъде изтрита от научните масиви на американското правителство, а хиляди хора по света се втурнаха да изтриват целия прогрес в отношението към жените. И добре че не съм такъв човек, та няма да го кажа.

Докъде стигна медицината в изследването на женското здраве и дали в момента този напредък е поставен на пауза – четете следващия месец в „Тоест“.

„Анатомия на пола: Жена“ разглежда здравето на жените като неразривна част от обществото, историята и културата. В поредицата изследваме как са се променяли нагласите към женското здраве, как медицината е възприемала специфичните потребности на жените и какви процеси са повлияли на достъпа им до качествени здравни грижи. Вглеждаме се в научните открития, но и в културните митове; в официалните политики, но и в личните истории на жени, борещи се за правото си на здраве и достойнство.