Изгрява ли дъга над София и България?

На 22 юни „София прайд“ ще се проведе за 17-та поредна година. Както винаги досега, най-голямото събитие в защита на правата на ЛГБТИ+ хората в България е съпроводено с дискусии „за“ и „против“. Отново има антипарад. Даже два, понеже в редиците на основното от години насам „антисъбитие“ настъпи разкол. В резултат т.нар. „Поход за семейството“ поосиротя и се проведе седмица преди прайда. В деня на „София прайд“ ще се състои „Шествие за семейството“, което се очаква да привлече повече участници и на което е обещала да пее бившата пънк икона Милена Славова.

Под семейство и „Походът“, и „Шествието“ разбират хетеросексуалното семейство от мъж, жена и техните деца. Според организаторите това е „традиционното семейство“, за което хомосексуалните връзки – и по-общо ЛГБТИ+ хората – са заплаха.

Тази година обаче публичната активност около прайда надхвърля обичайните безплодни спорове „за“ и „против“. Едно събитие в Столичния общински съвет (СОС) не се превърна във водеща новина, но е важен прецедент за ЛГБТИ+ хората. Този прецедент е станал възможен, защото почти незабелязано е настъпил друг, и то двоен прецедент. За какво става дума?

Две декларации. И рецепта за розови еднорози

„Рецепта за розови еднорози“ е песен на групата Cool Den. Няколко групи в СОС също забъркаха рецепта, увенчана с голям плюшен розов еднорог, настанил се на стола на един общински съветник.

На 7 май „Синя България“ разпространи декларация във Facebook в подкрепа на „Шествието за семейството“ и призова симпатизантите си да се включат в него. В декларацията се казва, че коалицията застава „зад каузата на семейството, вярата и борбата с демографската криза“, защото е „дясноконсервативна формация“. Също и че „няма по-голям проблем за България от демографската криза и борбата с нея трябва да бъде приоритет на всяко бъдещо управление“.

„Синя България“ е коалиция от седем партии, опитала се (безуспешно) да разшири на национално равнище успеха на „Синя София“, която е част от коалицията на местните избори. В СОС „Синя София“ е представена от трима общински съветници – Вили Лилков, Иван Сотиров и Ивайло Йонков. Декларацията е разпространена в последния предизборен ден, в който политическата агитация е разрешена.

На 13 юни групата общински съветници от „Продължаваме Промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ излезе със своя декларация по повод „Шествието за семейството“ и „София прайд“. Прочете я адв. Христо Копаранов, който заедно с Гергин Борисов (и двамата от „Спаси София“) е неин инициатор и вносител. Това е първият път, когато най-голямата група в СОС се обявява в подкрепа на „София прайд“ и по-общо – на правата на ЛГБТИ+ хората.

В декларацията противопоставянето на прайда и „Шествието за семейството“ се нарича „фалшива дилема“, защото „семейството не е математическа формула“ от майка, баща и техните деца – самотните родители и децата им, както партньорите без деца например също са семейства. И „всеки заслужава достоен живот“.

„Затова, когато години наред хиляди граждани излизат, за да ни кажат, че се чувстват онеправдани, че живеят в страх, че са лишени от права, ние сме длъжни да ги чуем“, се казва в декларацията и се споменават случаи на хомофобско насилие. В нея се подчертава и че прайдът не е само за ЛГБТИ+ хората, а за „утвърждаване правата и достойнството на всеки, който е различен от мнозинството – било то расово, етнически или по какъвто и да е друг признак“.

Всички семейства са ценни. Всички имаме семейства – някои сме родени в тях, други ги избираме, трети ги създаваме,

завършва декларацията.

Докато Копаранов чете от трибуната, от групата на БСП слагат на мястото му плюшен еднорог. Човек би могъл да възприеме този жест и като подигравка и да се обиди, но адвокатът предпочита да реагира позитивно. Той публикува селфи с еднорога, като благодари на колегите си „за милия подарък“. Копаранов го тълкува като знак, че „БСП най-накрая се позиционираха като европейска лява партия“ и че „резултатите им на последните избори са довели до катарзис“.

Двойният прецедент

Инициаторите на декларацията Христо Копаранов и Гергин Борисов са застъпници за правата на ЛГБТИ+ хората от години. Затова „Тоест“ разговаря с тях.

Копаранов е ядрото на изследователския екип, който през 2018 г. публикува юридически анализ на 70 закона. Според проучването българската държава лишава еднополовите двойки от около 300 права, защото не признава партньорството им. Неотдавна Борисов припомни свой пост от 2021 г., в който разказва историята на мъж, чийто партньор умира в болница, а той не може нито да получи информация за състоянието му, нито да продължи да живее в дома, който са градили двамата.

„Откакто пуснах онзи си пост с историята за болницата, хората, които ми казаха, че напускат [България], са поне 10. 10 човека за 3 години. Повечето бяха специалисти със заплати над 5000 лева месечно“, споделя Гергин Борисов и пресмята в духа на скорошното изследване на Института за пазарна икономика за икономическата цена на хомофобията: „1,8 милиона лева икономическа активност изчезна… защото е важно да се правят референдуми против джендър идеологията.“

„Жалко е, че подобна декларация трябва да бъде четена. Страшно е, че живеем във време, в което да кажеш, че всички семейства са важни и ценни може да бъде тема, по която не всички да са съгласни“, казва Борисов и допълва, че иска да живее в нормална държава и затова се опитва да я промени. 

Искам познатите ми, които се отказаха да чакат, да имат повод да се върнат – защото виждат, че става по-добро, по-толерантно и по-европейско място за живот.

„Отбягването на темата за правата на ЛГБТ хората от страна на много политици е естествена последица от токсичната среда в българската политика и сред избирателите“, смята Христо Копаранов. Според него е разбираемо, но „тази предпазливост води до това, че във всеки един момент „не е сега моментът“. И моментът да се заговори за темата никога не идва“. А същевременно хомофобските гласове стават все по-силни.

На въпроса защо продължава да говори по темата, след като вече е общински съветник, той отговаря, че връзката в питането всъщност трябва да е обратна: 

Влизането в Общинския съвет не трябва да е повод да престане да се говори по темата, а точно обратното – повод да се говори още повече. Като член на Общинския съвет един съветник трябва да формира насоките, в които да се развива неговият град, да създава визията за него. Затова [...] искаме да създадем сигурен и приемащ град, в който всеки да може да бъде себе си с достойнство.

Според Гергин Борисов „Спаси София“ е партия, която „не мери теми по това какво е популярно, а по това кое е важно“. А е важно София да е „град за всички и това включва ЛГБТИ+ общността“. Борисов допълва: „Аз продължавам да говоря по темата, защото съм част от тази общност и стремежът за равноправие е и мой.“ На учудването, че човек на изборна публична длъжност в България може да каже това, отговаря с усмивка: 

„Аз съм открит от години и няма сила на планетата, която да ме набута обратно в килера“. 

„Откритото говорене без страх е много важно, но още по-важно е предприемането на реални мерки“, смята Христо Копаранов, на когото също като Борисов не му се налага да разкрива сексуалната си ориентация, понеже не я и крие. Той има опит с говоренето без страх, знае и каква е цената му. „Например след последните ми публикации и декларацията, прочетена в Общинския съвет, аз станах обект на сериозна хомофобска реакция, включително съм получавал заплахи за живота си.“

Конкретно тази заплаха той е изпратил на прокуратурата:

А в лични съобщения адвокатът получава и ето такива „пожелания“:

Копаранов си търси правата, но в същото време не престава да реагира с добродушна ирония на подигравките и слуховете по свой адрес. „Защото ако няма смели политици, които да говорят, и ако обществото проявява толерираща търпимост към ответната хомофобска реакция, мълчанието ще продължи завинаги.“

Знаейки, че жълто-кафявите медии разнасят клюки по негов адрес, той публикува във Facebook актуална снимка, на която е с мъж до себе си – „да си обновят архива, че ми писна да качват стари наши снимки, когато решат да правят интриги“.

Без да дават признаци, че осъзнават колко голям прецедент са, Христо Копаранов и Гергин Борисов са комай първите хора на изборна публична длъжност в България, които са открити за сексуалната си ориентация.

Веднъж на десетина години

В България се появява открито хомосексуален политик веднъж на десетина години. Малко артефакти са оцелели във виртуалното пространство от далечната 2004 година, когато 27-годишният тогава член на БСП Ивелин Йорданов разкрива сексуалната си ориентация пред медиите. Той е бил учредител на куиър организация и изглежда, е вярвал, че Столетницата може да стане лява партия от европейски тип.

Според активистите Моника Писанкънева и Станимир Панайотов, отразили случая тогава, с разкриването на младия социалист мълчанието по темата за ЛГБТИ+ хората е „веднъж завинаги разклатено“. Но БСП, изглежда, се опитва да заглуши случая, като не изпраща Йорданов на форум по темата. А партийният орган – вестник „Дума“ – му дава право на отговор, след което обявява „своята задача в обсъждането на сложния проблем на хомосексуалността за приключена“. И „веднъж завинаги разклатеното мълчание“ се завръща.

11 години по-късно – през 2015 г. – Виктор Лилов, който тогава беше кандидат за кмет от малката либерална партия ДЕОС – се разкри като хомосексуален в интервю на вече покойния Емил Коен за сайта „Маргиналия“. Татяна Ваксберг отбеляза, че в България за първи път се случва някой, който се кандидатира за изборен пост, да декларира нехетеросексуалната си ориентация.

Случаят имаше широк обществен отзвук, а в продължение на години сексуалността на Лилов беше почти единственото нещо, с което беше асоцииран. Тя беше и една от причините за настроенията срещу него в ДЕОС. Две години след разкриването на Лилов партията, чийто председател беше станал междувременно, го изключи по скалъпени обвинения. Малко по-късно ДЕОС се самозакри, оставайки куха регистрация, която евентуално да бъде използвана за целите на някой нов политически проект. А Виктор Лилов опита да влезе в политиката и чрез други формации – без успех.

Девет години по-късно, през 2024 г., Гергин Борисов и Христо Копаранов са избрани за членове на СОС. Без да се крият, но и без скандал. Като нещо най-нормално, каквото всъщност е. И също като нещо най-нормално, те се опитват да впрегнат своята група и целия Общински съвет в работа за равни права.

Чувал съм за много случаи, когато [депутати] са гласували по определен начин, защото еди-кой си разполага с касетка, снимка и т.н. След 1990 г. групичка хора определяха съдбата на България, но не знам дали сами решаваха, или ръководени от други съображения заради скритата си сексуална ориентация.

Тези думи са напълно актуални днес (само дето вече няма касетки, а флашки, социални мрежи, приложения и лични съобщения), но са изречени от Ивелин Йорданов при разкриването му през 2004 г. Не само за доста политици, а и за журналисти и други публични личности, разкриването на сексуалната им ориентация е равносилно на публичен линч. Макар ориентацията на някои от тях да е обществена тайна, те продължават да търпят натиск и унижения, без да са в състояние да си позволят да се разкрият.

Може би Христо Копаранов и Гергин Борисов, които разполагат с мандат от четири години да говорят от публична трибуна, най-сетне „веднъж завинаги“ ще катурнат мълчанието, за което говорят преди 20 години Моника Писанкънева и Станимир Панайотов. И ще спомогнат да изгрее дъгата, под която всеки може да бъде себе си. Възможно е обаче и стигмата да заглуши гласовете им. След още 20 години със сигурност ще знаем отговора.