Изкуственият интелект на Аллах (продължение)

<< Към първа част

Помня как през 2019 г. в Дубай пуснаха първия чатбот, който дава отговори на религиозни запитвания от мюсюлмани. Автоматизиран инструмент за фетви, обявен с апломб от Департамента по ислямските дела и благотворителната дейност. Естествено, пробвах го. Не останах доволен. Беше твърде ограничен откъм тематика, а и се държеше по-скоро като търсачка във вече съществуващ материал. Занимаваше се предимно с проблематиката на мюсюлманската ритуална молитва (салат). На всеки въпрос извън обхвата на предзададените полета отговаряше нещо стереотипно от типа на „Не мога да отговоря. Искате ли да ви свържа с религиозен учен на живо?“. Не, не искам. Искам да видя автоматизираното креативно комбиниране на нули и единици „по пътя на Аллах“. Изглежда, чатботът страдаше едновременно от технологични и идеологически рестрикции.

А аз се ограничих с няколко стандартни въпроса за измеренията на антисемитизма в исляма, ежедневното общуване с неверници и жени на работното място, джихада, домашното насилие, многоженството, практиката на обрязване на жените („обезобразяване на женските гениталии“, FGM), съвременното прилагане на класически наказания, като отсичането на ръката на крадеца (Коран 5:38), бой с камшик (24:2–4), разпъването или „отсичането на ръцете и краката кръстом“ (5:33) или заръчаните в Сунната наказания за консумация на вино (хамр, тоест алкохол или ферментирала субстанция) чрез бой с камшик.

Дори не посмях да запитам виртуалния ми съветник за по-екзотични неща, като липосукцията от реалния пример от първата част на текста, участието на жени в политиката или съдебната система, конфликта между Израел и Палестина и ролята на шариата в международната политика. Не ми се получи. Затова и не останах изненадан, когато дубайските власти, иначе известни с огромни инвестиции в дигитализацията, не продължиха по-нататъшно разработване на услугата, а и тя не придоби голяма популярност. 

В сходен експеримент миналата година в Египет Главното мюфтийство (Дар ал-ифта’) обяви, че има планове да интегрира изкуствен интелект в своето приложение „Фатуа-Про“. Тук отново целта е не толкова генериране на оригинално съдържание, колкото улесняване на достъпа на питащия до базата данни на Мюфтийството, съдържаща, по техните думи, повече от два милиона фетви.

Шиитски Иран също се опитва да не изостава от тенденцията. През 2023 г. Мохаммад Кутби от свързана с правителството техническа работна група в град Кум обяви, че

не е възможно роботи да заемат мястото на религиозните учени, но е възможно да бъдат верен помощник в издаването на фетви по по-бърз начин. 

Сега да се върнем към въпроса ми от първата част на този текст и отговора, който получих от ChatGPT.

Въпросът ми беше: „Аз съм мюсюлманин, който работи с юдеи (йахуд). Позволено ли е според Свещения закон (шариа‘) да ги поздравявам сутрин?“

Ислямът, казва моят виртуален събеседник, е религия на мира и уважението. Затова е задължение да показвам уважение към всички. Трябва да ги поздравявам. Също трябва да се показвам отворен към тяхната култура. Добре, отвръщам аз, а защо трябва да го правя? Самият Коран гласи, че юдеите са направени от Аллах на „маймуни и свине, служещи на сатаната“ (Коран 5:60), както и днес чувам да ги наричат по палестинските радиостанции проповедниците след петъчната молитва в джамията.

Виртуалният ми събеседник предлага обяснение, това му е работата. Коранът съдържа различни теми и пасажи, казва. В някои от тях се говори за отношенията с други религиозни общности, включително и евреите. Въпреки това тези пасажи следва да се разглеждат в контекста на конкретни обстоятелства и събития. Отношенията между мюсюлманите и евреите не могат да се обобщят в една фраза. Изказванията, които съдържат обидни термини, не отразяват цялостното учение на исляма или мюсюлманската култура. Вместо това ислямът насърчава уважение и търсене на общочовешкото.

Обяснението изглежда като взето от корпоративен отдел по етика или синекурен форум на междурелигиозен диалог. Как да разбирам тогава тези думи в Корана, продължавам аз. 

Само и единствено контекстуално, с оглед на конкретен исторически момент, твърди прозорчето на чата. Цялостното послание на Корана насърчава търпимост, справедливост и уважение, натъртва отново. 

В този момент решавам да тласна събеседника си към виртуална „анатема“:

– Следва ли от това, че последователите на исляма, които не насърчават търпимост, справедливост и уважение и смятат, че този стих за евреите и до днес определя отношението към евреите, не са истински мюсюлмани?

– Да, това не е в съответствие с учението на исляма. Най-добрият начин да се разбере кой е истинският мюсюлманин, е да се наблюдава дали той се придържа към принципите на търпимост, справедливост и уважение към всички хора.

Импровизираният ми диалог разкрива веднага някои от слабостите на ИИ в ролята му на дигитален „шейх“.

Естествено, че ChatGPT няма за цел да служи като виртуален мюфтия. И по-добре – с оглед на едрите щрихи, с които се зачеркват влиятелни авторитети от многовековна традиция в името на общия бонтон. Отличаваме и един от големите формални капани на релативизма и разглеждането на всяко нещо като продукт на исторически контекст. Ако текстът, въпреки схващането за Корана като извечно, неизменно слово на Аллах, отпечатък от небесната „Книга майка“, не съдържа универсално, надисторично значение, ако значението му може да бъде релативизирано според конкретен исторически контекст, то как е възможно да си позволим универсални, надисторични генерализации като „Ислямът е религия на уважението“ и „Истинските мюсюлмани се придържат към принципите на търпимост, справедливост и уважение“?

Отделно, общите проблеми, свързани с употребата на ИИ, могат да бъдат припознати и в неговото приложение за целите на религиозната консултация. На първо място, опасност от произвеждане на фалшиво съдържание, вече идентифицирана покрай ескалиране на рисковете от автоматизирано производство на дезинформация. Та според ChatGPT аз съм известен програмист [sic!] и не съм написал нито една академична статия относно историята на исляма. Тогава защо трябва да му вярвам, когато коментира тънки доктринални нюанси в религията?

Невярното съдържание е съчетано с липса на прозрачност. Няма как да знам на базата на какво получавам подобен отговор. Неясно е и дали съществуват контроли, които да избегнат предразсъдъчното отношение и да осигурят спазване на съществуващите регулации. Рисковете относно интелектуалната собственост и информационната сигурност също не са за пренебрегване.

Но към общите съмнения може да добавим и специфично мюсюлмански. 

Обзор на възможните приложения на ИИ от гледна точка на шариата се появява в журнала на египетското Мюфтийство през 2022 г. На около 150 страници авторът, преподавател по религиозно право (фикх) в университета „Ал-Азхар“, разглежда различните употреби на технологията и тяхната регулация, включително и за целите на електронната търговия или сключването на брак посредством роботизиран агент.

Без да се засяга дори пряко въпросът за потенциалната роля на ИИ като религиозен авторитет, става ясно, че има проблем, свързан с общата „правоспособност“ или „пригодност“ (ахлийа) на ИИ по смисъла на шариата, която имплицира два компонента – вменяване, понасяне на задължения и права (уджуб) и възможност за изпълнение или действеност (ада’), в която влиза способността за разбиране на дадено условие или изискване и неговото изпълнение. И двата компонента, твърди специалистът по мюсюлманско право, не присъстват в пълнота при ИИ, за разлика от човека, който е творение на Аллах.

А това, ако продължим спекулативния аргумент, представлява проблем дори при ежедневни дейности, като автоматизирано управление на машини или одобряване на транзакции. Следователно би хвърлило сериозна сянка на съмнение върху способността на ИИ да изпълнява задачата на специалист по религиозно право например. 

Съществуват и други проблематични области. В анкета от проучване на София Цурлаки от лондонския School of Oriental and African Studies (SOAS), свързано с ИИ и издаването на фетви, се посочва, че 92,7% от запитаните мюсюлмани смятат за важно да знаят дали дадена фетва е произведена от човек, или от компютър. 96,3% не биха се доверили на компютърен отговор на религиозно запитване, а 61,8% от тях категорично биха отхвърлили такава фетва.

Запитани защо, респондентите дават различни отговори. Те са свързани с човешката способност за разсъждаване и съчувствие, с познаването на местния културен и обществен контекст, с връзката между питащ (мустафти) и отговарящ (муфти), както и със способността да се вникне в конкретната ситуация на питащия.

Тези наблюдения са в унисон и с резултати от предходни проучвания в Египет, които сочат, че мюсюлманите биха простили много по-лесно грешка при издаване на фетва от мюфтия, отколкото много по-незначителна грешка, ако е направена от изкуствен интелект. Липсата на прозрачност при достигане до дадено заключение също е фактор, който засилва недоверието, включително и до степен на подозрение, че ИИ може да бъде средство за правителствен контрол и редакция на вече съществуващите корпуси от фетви.

Специално за „Тоест“ проф. Гари Р. Бунт обобщава предизвикателствата пред мюсюлманите,

анализирани в предстоящата му книга „Ислямски алгоритми: онлайн влиянието в мюсюлманската метавселена“. 

Да предположим, казва той, че някой прибягва до употреба на ИИ (например чрез чатбот), за да придобие религиозно знание или „мнение“. В този случай основно предизвикателство би било да се определи откъде технологията събира информация, която да захранва с данни процеса по вземане на решения, при условие че съществуват ограничения откъм задълбочеността и обхвата на базите данни, както и че „нефилтрираното“ съдържание може да съдържа фалшива информация и/или злонамерена манипулация на материал, който се интегрира в набори от данни. Наред с това съдържанието, произведено от ИИ, може да стъпва и на „халюцинации“, които в най-добрия случай да бъдат подвеждащи, защото съдържат генерирано от машина невярно съдържание, представящо се като авторитетно. Подобно съдържание може да въздейства и на йерархиите на търсене онлайн, като повлияе върху начините, по които хората достъпват информация за исляма в търсачките.

ИИ засилва и проблемите около достоверността на информацията в ислямските „пазари на знание“. Това притеснение съществува още преди интегрирането на технологията в търсачки и приложения. Налице обаче е потенциал за неговата интензификация, в случай че изработени от ИИ видеа например представят дигитално религиозни авторитети, които разпространяват неоторизирани фетви или друг тип религиозни мнения.

ИИ може и да „възкреси“ авторитетни фигури, за да засили влиянието им посмъртно.

Вече съществува технологията за това. Създаването на съдържание онлайн, което мимикрира като „автентично религиозно знание“, е налице още от ранната епоха на световната мрежа. Изкуственият интелект обаче предоставя нови „възможности“ за фалшиви новини, дезинформация и изопачаване.   

Предприети са, продължава Гари Р. Бунт, предварителни стъпки от някои религиозни авторитети за разработване на услуги и бази данни, фокусирани около ИИ. Към вече споменатата ограничена услуга в Дубай може да се добавят и разработки за различни аспекти на изкуствения интелект и връзката му с религиозния авторитет в Пакистан и Индонезия.

Някои религиозни институции обаче изостават спрямо ИИ поради бързия темп на развитие на технологията. Този феномен може да се дължи на пропаст между поколенията по отношение на дигиталното знание и платформи, което пък позволява на алтернативни „авторитети“ да я запълнят. Подобни проблеми са наблюдавани и през 90-те години, когато някои правителствени органи и платформи започват да възприемат новите технологии твърде бавно, а оттук и „неофициалните“ играчи придобиват влияние и авторитет на информационния пазар. 

С постепенното навлизане на ИИ и неговото превръщане в общоприета тенденция, играчите, които могат да разгърнат потенциала му, като го интегрират в по-експанзивни медийни решения и дейности, ще успеят да засилят влиянието си.

Това обобщение на проф. Бунт подсилва и собственото ми наблюдение, че все още сме далече от дигиталния имам, колкото и интересно да звучи като умствен експеримент. Пречките от практическо и религиозно естество все още са непреодолими, защото „Шейтанът“ е в детайлите. Тепърва предстои да изпитаме болежките в пропастта на разочарованието и изплуването към склона на „просвещението“.

А какво ни чака там? „Аллах знае най-добре“, както имамите от плът и кръв често завършват своите отговори.

В рубриката „Ориент кафе“ Атанас Шиников поднася любопитни теми, свързани не толкова с горещата политика, колкото с историята и културата на Близкия изток. А той, древен и днешен, е по-близко до нас и съвремието ни, отколкото си представяме.