Изкуственият интелект на Аллах

Шумът около новите технологии минавал през пет етапа, твърдят консултанти от ИТ сферата, където и аз заработвам насъщния. Описва ги популярната крива на очакванията, положени върху времевата ос. Първо, твърдят те, идвал пускът на иновацията: поява на нов продукт, медиен шум, всеки говори за него. Следвал пикът на свръхочакванията. Пропастта на разочарованията е третият етап, когато става ясно, че се сбъдва заглавието на Шекспировата пиеса „Много шум за нищо“. Сетне бавно покачващият се „склон на просвещението“ уталожвал развитието на продукта. Следват второ и трето поколение продукти, при което инвеститорите продължават да харчат само при условие че технологията се подобри. Най-накрая идвало платото на продуктивността, когато изобретението става част от масовата култура на крайния потребител и устойчиво доставя предсказуеми резултати.

Според последната прогноза развитието на изкуствения интелект (ИИ) в момента се позиционира някъде между пуска на технологията и пика на свръхочакванията.

Малко сухи цифри 

Според проучване от 2023 г. 38% от инициативите, свързани с употребата на т.нар. генеративен изкуствен интелект, са насочени към подобряване на клиентското удовлетворение, тоест как да направим крайните ни потребители по-щастливи. 26% от тях се фокусират върху растежа на приходите, 17% – върху оптимизация на разходите. 7% от употребите са свързани с решения за непрекъснатост на дейностите – какво правим, за да не спира бизнесът ни при форсмажорни обстоятелства. И накрая, 12% от внедряването на решения с ИИ са в други области или не са приложими, доколкото запитването е отправено към инвеститор или към предлагащ решения за изкуствен интелект. 

Само че мен не ме интересува това. 

Интересува ме може ли ИИ да бъде мюсюлманският андроид, който сънува шериатски пасбища за електрически правоверни овце. Кой пази пазачите на вратата към изрядния помюсюлманскому начин на живот. Не просто дали мюсюлманите могат да намерят отговор на даден въпрос чрез интегриране на ИИ в търсачка, както направиха Microsoft с Bing. А би ли могъл изкуственият интелект да се превърне в легитимен източник на житейски напътствия за един последовател на исляма? Би ли могъл да влезе в почетната роба на един от авторитетите сред мюсюлманската общност? Възможно ли е някой ден притежателите на „религиозното знание“, които са „наследниците на пророците“, по известното предание от Пророка Мохамед, тези, които удържат целостта на общността от правоверни чак до настъпването на Съдния ден, да се окажат конструкти от нули и единици? Чука ли скриптът на киберходжата на вратата? Чакаме ли дигитален скрит имам като в една цифровизирана версия на шиизма? 

Да, явно имам скрити помисли. Затова и започвам с прост въпрос към ChatGPT. Искам да чуя какво ще каже електронният всезнайко във връзка с мой казус в ролята ми на религиозен любопитко, който чете постоянно сборници с мюсюлмански въпроси и отговори.

Аз съм мюсюлманин, който работи с юдеи (йахуд). Позволено ли е според Свещения закон (шари‘а) да ги поздравявам сутрин?

С това нагазвам в многовековната традиция на мюсюлмански responsa – въпроси и отговори – между вярващите в Аллах и техните религиозни авторитети. Та хората, независимо от религията им, винаги са се сблъсквали с проблеми, за които няма пряко решение в свещените книги. В мюсюлманската традиция тези своеобразни диалози кристализират в жанра на т.нар. фетва (фатуа). Отговорите на авторитетни богослови се събират в сборници, четат се, разпространяват се и се използват като справочен материал. И тук терминът фетва не означава „смъртна присъда“, както понякога си мисли широката публика след скандала със „Сатанински строфи“ на Салман Рушди и смъртната присъда срещу него от аятолах Хомейни през 1989 г. или пък след нападението срещу писателя от 2022 г. 

Тривиалната, общоприетата дефиниция на фетва е „необвързващо религиозно-законово мнение в отговор на даден въпрос“. Питащият не е непременно задължен да приложи решението, дадено му от признат от него авторитет. Но пък може да бъде мотивиран от силата на религиозния аргумент. И тези мнения-отговори, в зависимост от това колко е популярен отговарящият, може да имат широк обществен отзвук – както в случая със Салман Рушди или с фетвата, одобряваща обезглавяването на френския учител по история през 2020 г. Може да имат и политическо влияние – като историческите постановления на османския шейхюислям или пък мюфтията на ИДИЛ, заловен около Мосул през 2020 г. 

Често целта на запитването е да положи отговора на въпроса някъде по оста на петте степени на позволеност по мюсюлманския свещен закон. 

Според този закон нещата от тукашния свят могат да бъдат разпределени в пет категории, т.нар. „шариатски постановления“, „регулации“ или „степени на позволеност“ (ахкам). На първо място са религиозните задължения (дадена повеля следва да се спазва, ако се самоопределяш като мюсюлманин), после идват препоръчителните (добре е да се извърши, похвално е), неутралните, позволени неща (например да пия ли сок от ябълка или морков), порицаемите (няма да те вкара в ада, но не го прави, по-добре е за теб). А накрая идват откровено забранените, греховни дела (ще страдаш и в тукашния, и в отвъдния свят, ако го извършиш), за тях съществува и терминът харам. И мюсюлманите – и в миналото, и днес – питат за неща, които за съвременния човек може да са скандални. Или да стоят изцяло извън периметъра на модерното секуларно схващане за духовност и отношението между религиозно, обществено и политическо. 

– Мюсюлманка съм. Може ли да си направя липосукция, ако съм дебела?

– Може ли да поставя украсена с розички снимка на братовчедка ми на бюрото?

– Приложенията за онлайн запознанства и срещи допустими ли са?

– Ядат и пият ли мъчениците, отишли в рая?

– Биткойн и другите дигитални валути позволени ли са според свещения закон на Аллах?

– Може ли да нарека дъщеря си Натали?

– Живея в България, където повечето хора са неверници, трябва ли да празнувам техните празници?

– Може ли да отворя хотел, където да използвам бизнеса си с мисионерска цел за разпространение на исляма?

– Позволява ли ми религията да си поставя имплант с хормони?

– Някой открадна орган на роднина по време на операция, какво е наказанието за това?

– Може ли да търгувам със свински продукти, при условие че не ги консумирам?

– Как стои въпросът с храни, в чийто състав има посочен минимален процент алкохол?

– Ако мъжът и жената са голи по време на секс, това прави ли брака невалиден?

– Какво да сторя в случаи на домашно насилие от страна на жена ми, която ме заплашва с нож при семеен скандал?

– Защо може да работим с жени колеги само ако преди това сме били кърмени от тях?

– Какви са религиозните основания за практикуване на футбола?

Примерите по-горе са реални. Въпросите са отправени от реално съществуващи хора към реално съществуващи религиозни авторитети, но посредством електронни инструменти. Тази популярна практика е довела в днешно време до изграждането на мащабни и добре финансирани бази данни от въпроси и отговори онлайн, поддържани от екипи около даден шейх или институция. Те са интегрална част от „киберислямските среди“ (Cyber-Islamic Environments, CIE), както ги нарича Гари Р. Бунт, професор от Уелс и мой добър познат, който от години разработва дигиталното присъствие на мюсюлманските общности по света.

Влиятелни сайтове като IslamQA.info на саудитския шейх Мухаммад Салих ал-Мунадджид или пък портала IslamWeb.net, финансиран от катарското Министерство на религиозните дела, съдържат стотици хиляди запитвания от мюсюлмани по света. Сходно е положението със сайта на починалия през 2022 г. Юсуф ал-Карадауи или друг свързан с него сайт – IslamOnline.net, пуснат през 1997 г. от обществото „Ал-Балаг“ в Катар по инициатива на тамошни ИТ специалисти. Дори и страницата на нашенското Главно мюфтийство съдържа скромна секция с няколко отговора на въпроси от мюсюлманската общност тук, както и онлайн формуляр. 

И каналите за интеракция с крайния потребител варират. Някъде запитванията се отправят по телефон, другаде има контактен формуляр, понякога шейховете очакват запитвания по електронна поща или пък има разработени приложения за мобилни устройства. Но всички тези канали като цяло страдат от капацитет за обработване на входящите заявки вследствие на огромното търсене на услугата. 

И да, на първо място мюсюлманите питат за общото положение в шариата относно изкуствения интелект

... защото проблематиката е сравнително нова. Тук отговорът е донейде предсказуем. Прибягването до технологично решение за целите на отговори на религиозни въпроси е разбираема. Дихотомията „религия или технология“, изразена в почти банализираната метафора на Даниъл Лернър за „Мека или механизация“ от 1958 г., вече се възприема като изкуствена. Та историята на религиозната общност познава и други моменти, при които използването на дадена технология първоначално е възприемано като съмнително, след което се превръща в интегрална част от живота на мюсюлманите. Например навлизането на печатната преса през XIX век, което лека-полека смъква преписвачите на Корана и друга религиозна литература от пиедестала им. Или радиопредаванията и аудиокасетите, впрегнати в услуга на шейховете. Или първите версии на уебстраници, после и навлизането на Web 2.0, което повишава скоростта на обмен на информация и интерактивността в социални мрежи, блогове, приложения, както и във вече споменатите портали за фетви. 

Типичен отговор на това дали изкуственият интелект е религиозно забранен (харам), се дава на катарския сайт за фетви IslamWeb.net. Слава на Аллах, казва богословът, основният принцип за окачествяването на нещата от света е, че те са позволени, докато не се появи доказателство за тяхната възбраненост и греховност. Аргументът за това общо съждение, което прилича на юридическата презумпция за невиновност до доказване на противното, е зает от позоваване на богослова Ибн Таймия от XIV век. Същият Ибн Таймия е известен и като идеологически вдъхновител на радикални мюсюлмански течения, сред които ИДИЛ, „Боко Харам“ и „Ал-Кайда“.

Друг пък мюсюлманин има по-нюансирано питане: 

Уча програмиране, покрай това учим за изкуствения интелект. Като цяло се говори, че той можел да имитира човешкия ум, това позволено ли е по шариата, или способността за разсъждение следва да се схваща единствено като вложена от Аллах в човешкия род?

Отговорът е, че проблемът е само терминологичен, защото изкуственият интелект представлява единствено средство; той не може да напусне предзададените му граници, както и категорично не притежава качествата на живи същества, камо ли душа, която Аллах дава на тварите от света. А до голяма степен дефиницията на разумни и живи същества идва от Корана, за което питащият е препратен към няколко други фетви. Оттук и – ако се удържат поставените от Аллах граници – няма проблем да се разработва тази технология. Тоест ако продължим тази нишка на разсъждение, няма проблем технологията да бъде впрегната от благочестиви мюсюлмани за общите цели на медицината, образованието, програмирането, информационните технологии и прочее, а всеки специфичен случай подлежи на отделно разглеждане.

На второ място обаче стои по-конкретният въпрос: 

Ако ИИ е принципно позволен, възможно ли е той да се превърне в самостоятелен религиозен авторитет? 

На пръв поглед такъв умствен експеримент не е невъзможен. Направо си е изкусителен. Мюсюлманското право традиционно се възприема като основано на четири принципа (усул). На първо място стои Писанието, тоест Корана. Следват преданията на Пророка – Сунната, съставена от отдавна дефинирани текстови корпуси. На трето място идва „аналогията“ (кийас) и накрая, като че ли най-размито откъм дефиниция, стои консенсусът (иджма‘) на религиозните учени. Тези четири извора на правото се съотнасят един спрямо друг по дефиниран от юриспруденцията йерархичен начин поне от времето на имам аш-Шафии (поч. 820 г.) и неговия „Трактат“ (Рисала). Оттук и задачата на всеки религиозен учен, който участва в издаването на фетва, е лесна. Той трябва да стъпи върху предзададеното „канонично“ съдържание на Корана и Сунната и посредством формалната логика и инструментите на аналогията и консенсуса да достигне до удържимо от религиозна гледна точка решение на дадено запитване. 

Всеки от четирите източника на правото може да бъде обрисуван като база данни с ограничени на брой, ако и обемни, колекции от логически свързани набори от записи. 

Като че ли най-ясна е ситуацията с Писанието. Коранът съдържа 114 глави (сури), 6236 „знамения“, тоест стихове, 77 797 думи и 330 709 букви. Сурите се делят на мекански и медински според мястото на тяхното „низпославане“ от Аллах към Пророка; съществува и хронологична подредба на отделните знамения.

Подобна е ситуацията и със Сунната, поне със съдържанието на признатия за достоверен корпус от суннитите, т.нар. Сихах. Най-популярните са двата сборника на Муслим и Ал-Бухари от IX век, а в тях преданията за казаното или направеното от Пророка са тематично подредени и номерирани. Всеки отделен разказ се състои от две части. Първата съдържа споменаване на веригата от съратници на Пророка, които са го предали, т.нар. „опора“ (иснад). След това идва реалното съдържание („корпус“, „основна част“, матн).

„Аналогията“ пък невинаги е всепризнат механизъм за извеждане на религиозно валидни съждения и тук зависи от способността за изграждане на автоматизация на алгоритмите за взаимовръзка на принципа „Ако А е забранено, то Б, доколкото е сходно на А, би следвало също да се забрани“. Консенсусът е още по-проблематичен от гледна точка на това кои точно правно-богословски мнения искаме да използваме. Както с повечето случаи на употреба на ИИ, тук особено интересно би било с какво го захранваме. От кой исторически период и географски ареали приоритизираме съдържание, отдаваме ли превес на някоя от четирите правно-богословски школи (мазхаби) повече от други. 

Или пък, ако се върнем към Корана и твърдим, че традицията на коранични коментари (тафсир) ни дава ключ към историческото му разбиране, на кои точно ще наблегнем. Ще го захраним ли например с един от най-ранните – този на Мукатил ибн Сулайман от VIII век като доста близък до времето на самия Пророк? Само че тафсирът на Мукатил е твърде лапидарен и не ни осветлява за по-късното богатство на традицията на тълкуване на Писанието.

Хубаво. Да му подадем тогава класици, като Ат-Табари от началото на X век. Ат-Табари обаче пише един доста обширен коментар, в който наред с всичко включва и признат за „апокрифен“, съмнителен материал. Откъде мислите, че Салман Рушди е взел историята за това как Иблис, мюсюлманският сатана (Шайтан), вдъхновява Пророка? Точно оттам. Ами къде мислите, че четем историята за създаването на прасето от слона в Ноевия ковчег? Все при Ат-Табари.

Или пък да му подадем съвременни коментари като „В сенките на Корана“ на идеолога на „Мюсюлмански братя“ и баща на салафитския джихадизъм Сайид Кутб от средата на миналия век? 

Дали пък в крайна сметка няма да свършим с електронна версия на Бен Ладен?

Но на общо основание е ясно, че ИИ може да заеме ролята на устройство за производство на легитимни религиозни силогизми на базата на необработени данни. Не подобие на делфийския оракул, панаирна машина за случайни късметчета или гадаене по китайската Идзин, а по-скоро универсален скрипт, отговарящ на дефиницията за генеративен изкуствен интелект, който, стъпвайки на базата на предзададени входни данни, да може да отговори на всяко възможно религиозно запитване чрез изграждане на ново съдържание с добавена стойност. 

Опитите за представяне на религиозните извори на исляма като структурирани релационни бази данни не са отскоро. Само че идеята за тяхното креативно комбиниране тепърва прохожда. И все пак е отпреди шума около ChatGPT. 

В рубриката „Ориент кафе“ Атанас Шиников поднася любопитни теми, свързани не толкова с горещата политика, колкото с историята и културата на Близкия изток. А той, древен и днешен, е по-близко до нас и съвремието ни, отколкото си представяме.