Как да говорим за сексистко риалити шоу, без да ставаме сексисти

„Шоуто трябва да продължи“ – със заглавието на финалната песен от последния албум на Queen преди смъртта на Фреди Меркюри може да се обобщи същността на шоубизнеса. Още неизлезли от пандемията от COVID-19, виждаме началото на война, която ни засяга пряко. Ала колкото по-мрачни са перспективите, толкова по-силна е потребността за бягство от реалността под формата на забавление. Европа на 20-те и 30-те години на ХХ век знае най-добре. Затова не е учудващо, че вместо всекидневно да следят статистиките за смъртността от коронавируса или да се питат откъде са се появили танковете в Донбас, мнозина у нас се занимават с… един ерген и потенциалните му избранички. Впрочем няма пречка човек да обсъжда с еднаква по интензитет страст и това, и сериозните обществени проблеми.

Новото риалити шоу по bTV „Ергенът“ предизвика реакции дори у хора, които не са го гледали.

Концепцията му е следната – 22 жени се борят за сърцето на един мъж. Онези, които не получат от ергена роза, отпадат, докато не остане избраницата на главния герой. Получилата „специалната“ роза е фаворитката на ергена за конкретната серия. Борбата се провежда на екзотично-романтичен фон – в луксозен частен комплекс в Турция. Обстановката включва море, басейни, зеленина, вечерни светлини, местенца за усамотяване, дълги рокли, които повече показват, отколкото скриват. И разбира се, рози.

Сред тези хубости кандидатките прилагат разнообразни стратегии, за да се харесат на ергена. Дават му подаръци, борят се за време с него насаме или напротив – опитват се да направят така, че той да ги забележи и сам да ги повика. А някои се срамуват и не знаят какво да предприемат. Ергенът пък по сценарий уж се държи еднакво добре и „джентълменски“ с всички, но се старае да поддържа и интрига – на една дава „специалната“ роза, друга целува… В края на серията кандидатките се подреждат прави и чакат, някои буквално треперейки, дали ще получат роза. Ергенът до последно държи в напрежение най-треперещата и най-плачещата от тях.

Форматът впрочем не е родно откритие –

шоуто стартира в САЩ под името The Bachelor преди две десетилетия – през 2002 г. За да има някакъв джендър баланс, още на следващата година американската телевизия ABC поставя началото на вариант на риалитито, в който мъже се борят за една жена – The Bachelorette. В двата си варианта и с още няколко разклонения оригиналното предаване продължава и до днес, освен това като франчайз съществува в различни страни, а вече и у нас.

Ако bTV реши да излъчва и форма̀та, в който в центъра е жена, интересно как би се казвал той. Показателно за културата ни е, че в българския език липсва съвременно звучаща дума за женския аналог на ерген. Да си желан ерген е достойно за душата, да си неомъжена жена – недотам. „Мома“ звучи ретро и иронично, будейки асоциации със „стара мома“. А „девойка“ се свързва с възрастова група, която участничките в подобни шоута са надхвърлили.

Но да се върнем на реакциите след пилотния епизод на българското издание на „Ергенът“. Осъждащите риалитито от високи интелектуални и естетически позиции коментират преди всичко

външния вид, поведението и интелекта на кандидатките.

А определено има какво да се коментира. При някои участнички ефектите на пластичната хирургия са, да го кажем евфемистично, твърде забележими. Някои не знаят какво известно държавно предприятие има в Козлодуй. Една подарява на ергена червените си дантелени гащи, друга – икона. Една се смята за „българската Кари Брадшоу, ама по-успяла“, друга твърди, че Господ е от родния ѝ град. Изброяването на подобни примери може да продължи още дълго. Освен това всички твърдят, че имат високи критерии при избора на интимен партньор, а в същото време се борят за мъж, когото на практика не познават.

Участничките, разбира се, не са представителна извадка на жените в България. Не са и подбирани според общосподелени стандарти за женска красота и характер, друг въпрос е дали изобщо има такива в България. Нито репрезентативността, нито красотата, характерът или интелектът гарантират успеха на едно шоу. В медийна среда като българската, в която стандартите традиционно отстъпват пред популизма, решаващо за гледаемостта на едно риалити е да има интриги, скандали, карикатурни персонажи и поводи за възмущение. Ето защо, без да осъзнават, възмутените са хванати в клопката на шоуто. Критикувайки участничките, те всъщност правят безплатна реклама на „Ергенът“. По-важното е, че те

неволно възпроизвеждат сексизма, който е в основата на шоуто.

„Ергенът“ е нещо като съвременна версия на пазар за булки, в който участничките са сведени до стоки. Да намираш кусури на стоките не означава да отричаш принципа на съществуване на този пазар. Напротив, по този начин го утвърждаваш, просто искаш „по-качествени“ стоки.

Това обаче е само едната страна на медала. Ако възприемаме предаването единствено като форма на покупко-продажба на човешки същества, сериозният въпрос е не защо някои от участничките предизвикват подигравки, а защо има и кандидатки, които изглеждат читави. Защо толкова жени доброволно приемат да са част от тази игра, в която ще са гледани под лупа как си подливат вода една на друга и как треперят дали ще получат роза? Възможно е да има повече от един отговор.

От една страна, изборът на партньор често пъти е повече или по-малко пазар –

и в предмодерните времена, и в наши дни. Навремето се е гледало колко е имотен момъкът, колко е голяма зестрата на булката, а ако няма зестра – поне да е хубавка. Най-важно е било обаче родителите на двете страни да се разбират, защото те са уговаряли брака – не е било изключение младоженците дори да не се познават преди сватбата. А понякога, разказва Иван Хаджийски, булката дори са я омъжвали „за калпак“, ако младоженецът е имал работа далеч от дома.

Когато в модерния свят постепенно връзките започват да зависят от личния избор, някои успяват да си намерят партньор, без да се налага да прибягват до специални платформи за целта. За останалите има различни форми, които са повече или по-малко „пазарни“ – обяви във вестници, после – сайтове за запознанства, а днес – онлайн приложения, „бързи срещи“ и прочее. Общото при всички тях е, че потенциалните партньори се представят по най-привлекателния начин, на който са способни, след което се преценяват и отсяват взаимно – така, както човек си избира например апартамент. С тази разлика, че в случая и „апартаментът“ има думата. Една от героините от „Просто ей така…“ (продължението на „Сексът и градът“), която е брокерка на недвижими имоти, „листва“ в приложения за запознанства своя приятелка, защото през този сезон продажбите на имоти не вървят.

От друга страна, точно любовта ли търсят участничките в „Ергенът“?

Близко е до ума, че заявената идея на шоуто е трудноизпълнима на практика. Това, което гарантира забавление за публиката, в общия случай не е предпоставка за успешна връзка. От общо 25 издания на оригинала The Bachelor по ABC само две от фаворитките на мъжа са все още с него, като за втората е рано да се каже, тъй като предаването е приключило едва преди два месеца.

Вместо мъж на живота си обаче участничките ще получат известност, а някои от тях – вероятно и професионален тласък, телевизионна кариера и изобщо повече биографични шансове. Дали моралистично настроеният зрител одобрява подобна житейска стратегия, е отделен въпрос. Морализмът също може да е форма на сексизъм. Ако някои свободно могат да изберат да са секс работници, защо други да не се опитат да направят кариера, играейки влюбени по телевизията?

Ала докато всички търсят кусури на участничките, почти никой не коментира ергена.

Логично е – те са много, а той е един. Подбран е така, че да се харесва на възможно по-широк кръг от хора, за да бъде легитимна цел на женската борба. В страната, в която до неотдавна идеалът за човек на власт беше грубата мъжка сила, логично е идеалният ерген да е спортист. В същото време той трябва да е джентълмен и романтичен – качества, които избраният за тази роля фитнес инструктор Виктор Стоянов демонстрира. У него има дори нещо академично. Докато някои академично преподават, пишат книги и правят изследвания, Виктор Стоянов е бил състезател по академично гребане. Има и физическа травма, разделила го с този спорт, както и душевна травма – разбито сърце, което участничките да се надпреварват да излекуват.

Отвъд идентичността и поведението по сценарий ергенът си позволява да е малко по-игрив в Instagram, пускайки не съвсем джентълменски майтапи, в които свежда женския интелект до инструмент за сексуално удоволствие на мъжа. В някои страни с по-развита феминистка култура това би било скандално. Но не и у нас.

Би ли компенсирал сексизма вариантът на шоуто, в който мъже се борят за сърцето на жена?

Сексизмът е в третирането на представителите на един пол като обект. Ако жените се заменят с мъже, това не променя принципа. Не води и до преодоляване на джендър стереотипите. Показателно в тази връзка е, че за разлика от оригиналния The Bachelor, в женския вариант The Bachelorette от 18 издания 5 от двойките фаворити са още заедно (е, за последната, както и в мъжкия вариант, е още рано да се каже). Този факт може да се обясни със социалния натиск над жените да са по-сериозни в интимните си отношения. Докато за един мъж е допустимо просто да си „поиграе“ с жените. В The Bachelor не са прецедент случаите, когато ергенът на финала избира една кандидатка, а започва връзка с подгласничката ѝ.

Тъй като във всичките си варианти шоуто „Ергенът“ се основава на хетеронормативните джендър стереотипи, най-интересни са случаите, когато те се развиват не по сценарий. Колтън Ъндърууд например, участник и в женския вариант на шоуто като кандидат, и в мъжкия – като ергена, накрая се разкрива като гей. А две участнички, вместо да се борят за ергена, започват връзка помежду си.

При всичкия си сексизъм „Ергенът“ е полезно шоу –

не за друго, а защото изважда наяве собствените ни предразсъдъци и стереотипи. Как съдим другите, казва много за това що за хора сме ние самите. Послевкусът, който оставят такива предавания, може да се обобщи с този диалог от филма „Жените наистина плачат“:

– Много е гадно да си жена, много е гадно!
– Обаче знаеш ли кое е по-отвратителното?
– Да си мъж!

Заглавна снимка: Стопкадър от първия епизод на „Ергенът“ по bTV