Алис Вайдел, съпредседателка на „Алтернатива за Германия“ (АзГ), е хомосексуална. На всичко отгоре дългогодишната ѝ партньорка, с която имат две деца, е с произход от Шри Ланка и е осиновена като бебе от швейцарци. Тези факти обаче не бяха пречка за крайнодясната ѝ партия да я предложи за канцлер преди предсрочните избори в Германия, провели се на 23 февруари. Как е възможно тя да бъде най-разпознаваемото лице на крайнодясна партия?

Лесните отговори

На този въпрос могат да се дадат поне два отговора, които не са грешни, но се плъзгат по повърхността. Става въпрос за непоследователността на популистите, от една страна, и за триковете за постигане на публично легитимиране, от друга.

Непоследователността на популистите

Правило ли ви е впечатление, че популистите доста често живеят в противоречие с принципите, които те и партиите им пропагандират? Да вземем настоящия президент и вицепрезидент на САЩ. Една от основните им цели е „нелегалните пришълци“ да бъдат депортирани от САЩ. Обявиха война на политиките на разнообразие и социално включване.

Същевременно съпругите и на двамата са с мигрантски произход, както и първата съпруга на Доналд Тръмп.

Когато е пристигнала в САЩ през 1996 г., настоящата първа дама Мелания Тръмп е нарушила имиграционното законодателство, защото, преди да получи работна виза, е полагала труд, за който е получила малко над 20 000 долара. Днес граничните власти на САЩ прилагат колкото е възможно по-строга институционална репресия върху хора, допуснали далеч по-дребни прегрешения. 28-годишната британка Беки Бърк например е затворена за седмици в център за задържане при ужасни условия, защото участвала в програма за културен обмен, а според имиграционните служители тя не трябвало да получава безплатно храна и подслон по време на обмена.

Съпругата на вицепрезидента Уша Ванс е родена в Щатите, но родителите ѝ са имигранти от Индия. По профил семейството ѝ впрочем доста напомня на това на кандидат-президентката на демократите Камала Харис – чужденци от друга раса, получили шанс в САЩ да се развият академично и професионално, както и да предоставят възможности за добро образование на дъщерите си. А това не би било възможно без заклеймените днес политики за разнообразие и включване.

Подобни прецеденти имаме и в България. Сред основните политици на крайнодясната партия ВМРО – БНД например са Карлос Контрера, чийто баща е кубинец, и Александър Сиди, евреин по произход.

Трикове за публично легитимиране

Присъствието на представители на малцинства в крайнодесни партии, особено на водещи позиции, отправя към системните политически сили и гласоподаватели посланието, че съответната партия не ще да е толкова крайна.

Тук отново може да се даде пример с ВМРО. През 2017 г., когато партията беше в управлението като част от коалицията „Обединени патриоти“, избухна скандал със снимки с нацистки поздрави на Иво Антонов от ВМРО, директор на дирекция „Социална политика“ в Министерството на отбраната, и Петър Харалампиев от „Обединените патриоти“ – председател на Агенцията за българите в чужбина. Тогава Александър Сиди се опита да омаловажи съдържанието на снимките от позициите на еврейския си произход:

Аз съм евреин и съм член на ръководството на ВМРО, и съм народен представител от „Обединени патриоти“. И всякакви квалификации, че всичките ние – „Обединени патриоти“ – сме фашисти, някак си обижда паметта на баба ми и дядо ми, които всъщност са били […] товарени във вагоните 43-та година.

По аналогичен начин реагира Сиди и на скандала в Европарламента през 2022 г., когато Ангел Джамбазки направи жест, подобен на „Хайл Хитлер“. Той обвини „цялото либерално общество“ в лицемерие и заяви, че „едни хора търсят под вола теле и явно са си го намерили“.

По тази логика поставянето на Вайдел начело на АзГ може да се използва като аргумент, че партията не е нацистка, щом се съпредседателства от хомосексуална жена – по време на националсоциализма хомосексуалните (предимно мъже) са изпращани в концентрационни лагери. Личността на Вайдел играе ролята на смокиново листо, прикриващо срамотиите на партията ѝ.

АзГ и ЛГБТИ хората

Преминаваме към не чак толкова лесните отговори и се налага да поставим под въпрос някои убеждения. Защото в България е естествено да възприемаме чуждите крайнодесни партии като аналогични на нашите си. А тук и повечето от системните партии отправят анти-ЛГБТИ послания и гласуват за хомофобски политики, какво остава за крайнодесните. Хомофобията и трансфобията са стратегия за печелене на избиратели, а т.нар. демократични партии избягват да отправят послания в подкрепа на ЛГБТИ хората, за да не загубят гласоподавателите си.

АзГ също отправя хомофобски и трансфобски послания и прави законодателни предложения в тази област. Но за разлика от България, отношението към ЛГБТИ хората в Германия е далеч по-приемащо. Според изследване на Ipsos от 2021 г. едва 8% от германците са против всякаква форма на признание на ЛГБТИ хората. 71% подкрепят хомосексуалните бракове, 73% – равните права на еднополовите двойки при осиновяването на деца, 70% смятат, че транс хората трябва да са защитени от дискриминация.

Относително по-шумно е недоволството в Германия по отношение на легализирането на неутралния пол, и по-специално на включването му в езика. Разпространено е това да става със звездички, двоеточия или други знаци, с които да се покаже, че множественото число включва всички полове – напр. Student*innen. В началото на 2024 г. Бавария забрани тези езикови нововъведения в институциите, училищата и университетите. Те обаче продължават да се използват масово в страната.

Но на общия толерантен фон анти-ЛГБТИ позициите на АзГ са по-умерени, отколкото тези на „Възраждане“ например.

Позициите на Алис Вайдел

В публичните си изявления самата Алис Вайдел като цяло не подкрепя равните права на ЛГБТИ хората. От една страна, в противоречие с позицията на партията ѝ, че семейството се състои от баща, майка и децата им, тя твърди, че семейството е там, където има деца. От друга страна обаче, съпредседателката на АзГ не е сключила брак с дългогодишната си партньорка и смята, че бракът трябва да бъде само между мъж и жена, а за еднополовите двойки да има регистрирано партньорство, което да носи същите права като брака.

Да принадлежиш към дадена социална група не те прави автоматично част от общност. „Аз не съм куиър“, заявява Вайдел. Вероятно една от причините да изрече тези думи е, че понятието „куиър“ носи ляв политически заряд. Не е само това обаче – доскорошната кандидатка на АзГ за канцлер не се смята за част от ЛГБТИ общност. Тя се изказва срещу транс хората, говорейки за „джендър глупости“ и за необходимостта да се защитят децата от „тъпата транс-попкултура“.

Вайдел впрочем съвсем не е изключение. Много хомо- и бисексуални хора не подкрепят транссексуалните и смятат, че борбата на транс лицата за правно признаване пречи на тази за равни права на хомосексуалните. Има лесбийки, които смятат, че техните проблеми нямат нищо общо с тези на гей мъжете, и обратното. И т.н.

Харесват ли ЛГБТИ хората в Германия АзГ?

„Ромео“ е популярна платформа за запознанства на хомо- и бисексуални мъже в Германия. Според анкета за електоралните нагласи на потребителите ѝ от февруари 2025 г. на принципа на отзовалите се, пусната на платформата, АзГ се нарежда на първо място с 27,9%. На второ място на „Зелените“, с 8 процентни пункта по-малко. Резултатите създават измамното впечатление, че едва ли не близо 28% от нехетеросексуалните мъже подкрепят АзГ.

Не е възможно да се направи представително изследване на ЛГБТИ хората в дадена държава, защото никой не знае колко са те. Все пак обаче е възможно да се използват методи, които водят до по-прецизни резултати, вместо просто да зададеш някакви въпроси и да не контролираш какви хора отговарят.

В Университета в Гисен са се постарали да направят по-сериозно проучване на електоралните нагласи на ЛГБТИ хората в Германия. Резултатите сочат, че едва 2,8% от анкетираните смятат да гласуват за АзГ, а делът конкретно на мъжете е 5,3%. Мнозинството от запитаните – 45,3%, подкрепят „Зелените“.

Къде е ключът?

Алис Вайдел не е прецедент, нито пък наличието на крайнодесни открито хомосексуални политици е нещо ново.

Днес името на Пим Фортаун (1948–2002 г.) е позабравено. Той беше нидерландски политик и открит гей, убит през 2002 г. от критик на антиислямизма. В младостта си Фортаун е марксист и комунист, а през 90-те прехожда от крайнолявото към крайнодясното, разочарован от политиката на мултикултурализъм и от имиграцията, конкретно от ислямски държави. Той изразява тревога, че ако мюсюлманите в Нидерландия не възприемат ценностите на приемащата страна, постиженията на борбата на жените и хомосексуалните за еманципация ще претърпят регрес. В същото време Фортаун има либерални позиции по отношение на еднополовите бракове, наркотиците и евтаназията.

Ето как защитата на европейските либерални ценности може да се превърне в обосновка на крайнодесен завой и в крайна сметка – в отрицание на идеята за единството на Европа. Защото тя според критиците ѝ, допускайки мюсюлмани на територията си, не успява да удържи принципите, върху които се основава.

Сега вече Вайдел престава да изглежда толкова странна птица – и тя гледа на исляма като на заплаха за правата на хомосексуалните и жените. Друг въпрос е, че членовете и избирателите на АзГ, подкрепящи гей хората, имат „сляпо петно“ по отношение на все по-репресивната хомофобска политика в Русия например.

Антиимигрантските нагласи и ислямофобията са най-малкото общо кратно в АзГ.

Те са и обединяващият принцип на избирателите на партията, които по отношение на ЛГБТИ хората може да имат разнообразни позиции, но общото между тях е, че възприемат миграцията като заплаха, особено ако е от ислямски страни.

Част от избирателите на АзГ имат откровено неонацистки възгледи, но мнозина са далеч по-умерени и искрено се засягат, ако ги нарекат нацита. Те обаче се преживяват като губещи от начина на развитие на Германия и най-лесно им е да нарочат някой външен враг. Чужденците са особено удобни за целта и колкото по-различни са от германците по култура и външен вид, толкова по-големи врагове изглеждат.

Представителите на различни групи германци се преживяват като губещи по различен начин.

В Източна Германия усещането за изоставане от западната част на държавата и за снизходително отношение от страна на населението ѝ ескалират дотам, че АзГ става първа политическа сила.

В Рурския регион в Северозападна Германия например към АзГ се обръщат хора, чиито семейства поколения наред са гласували за социалдемократите. Мините в района са затворени, а Социалдемократическата партия, адекватна на индустриалната епоха, не успява да предложи политики, подходящи за постиндустриално общество. Някогашните работници стават трайно безработни или упражняват неотговарящи на квалификацията им професии. Градовете им се обезлюдяват, в тях се заселват все повече бежанци и роми. Освен че променят облика на родните им места, новодошлите се превръщат в конкуренция за евтини жилища и социални помощи. И стават удобен обект за мразене.

В доста по-богатия Югозапад на чужденците се гледа основно като на хора, безвъзвратно унищожаващи Германия, каквато е била преди няколко десетилетия – в която почти всички са етнически германци и която икономически е далеч по-силна от днес. Имигрантите – и особено бежанците, а не липсата на адекватна жилищна политика – се привиждат като основната причина за жилищната криза и непрекъснато растящите цени на наемите както в Югозападна Германия, така и в големите градове.

Пренебрежима подробност с възможна двойна употреба

Да обобщим. За разлика от България и други страни от бившия Източен блок, Германия не е обхваната от кампанията срещу Истанбулската конвенция и „джендъра“. Тя е стигнала основно до представителите на ултраконсервативни религиозни кръгове в страната, които са пренебрежимо малцинство. Макар да има анти-ЛГБТИ настроени германци, те не са масовият случай. Основният лайтмотив, подхранващ радикализацията, е миграцията, особено от ислямски страни. Затова сексуалността на съпредседателката на АзГ изглежда пренебрежима подробност.

В същото време тя е символно оръжие с възможна двойна употреба. Пред членовете и симпатизантите на партията фактът, че Алис Вайдел е лесбийка, се използва като аргумент срещу мюсюлманите чужденци, представяни като заплаха за жените и хомосексуалните. От друга страна, личността на Вайдел е маската, имаща за цел да убеди демократичния свят, че АзГ не е екстремистка, а нормална и даже толерантна партия.

„Тоест“ се издържа единствено от читателски дарения

Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.

Подкрепете ни