България получи пътна карта за реформи и ориентировъчна дата за едновременно влизане във валутния механизъм ERM II и в банковия съюз. „Приветстваме намерението на българските власти да предприемат необходимите стъпки за присъединяване към механизма ERM II“, се посочва в изявление на финансовите министри на страните от еврозоната. Дотук добре. Звучи обещаващо, звучи като реален резултат. И звучи наистина като успех. 

Въпросното изявление идва след изпратено от българска страна писмо, с което държавата се ангажира да направи реформи за укрепване на финансовия сектор, за по-добра работа на институциите, както и да започне подготовката по влизане в банковия съюз. Европейската комисия и Европейската централна банка ще наблюдават напредъка на тези ангажименти и когато установят изпълнението им, ще бъде взето решение за присъединяване на България към т.нар. чакалня на еврозоната. Или в превод:

Ще чакаме за чакалнята.

В позицията на Еврогрупата се посочва, че може да се очаква от ЕЦБ да завърши оценката си на финансовата система в страната в рамките на около година след като България подаде официално кандидатурата си за банковия съюз.

Какво още е нужно обаче да изпълни страната ни, по отношение на която Брюксел има специфични опасения? Които се дължат основно на факта, че от присъединяването си към Европейския съюз досега тя е под наблюдението на ЕК за борбата с корупцията и организираната престъпност. Тоест в 12-тата година от членството си България не може да пребори собствения си октопод.

Въпреки това в отговор на въпрос на „Файненшъл Таймс“ зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис, отговарящ за еврото, заяви на пресконференция, че прекратяването на Механизма за сътрудничество и проверка за България по отношение на борбата с корупцията и организираната престъпност не е предусловие за влизането в банковия съюз и ERM II. И макар да не е предусловие, тези въпроси ще се следят изкъсо.   

„Очакваме българските власти цялостно да изпълнят реформите, наблюдавани от Европейската комисия в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност в България, в светлината на тяхната важност за стабилността и интегритета на финансовата система“, пише в изявлението на евроинституциите.

И отново превод от институционален език:

За влизане от чакалнята на чакалнята в самата чакалня не е нужно формално мониторингът върху страната ни да бъде свален.

Нужно е само и единствено тя да изпълни препоръките на Брюксел. Които Европейската комисия дава вече 12-та година.   

Вкратце: ако Европейската комисия изпълни намеренията си – да вземе предвид при поканата дали ние се справяме с препоръките, които получаваме, – успехът, отчетен преди часове, ще остане само на хартия и ще изглежда повече като проява на добро възпитание от страна на Брюксел, отколкото реално желание да сгреши за втори път с България. А ако се чудите коя бе първата грешка: приемането на страната ни в ЕС, без тя да бъде реално готова за това. 

А сега по същество. Какво означава изглеждащото на пръв поглед засукано и неясно условие, което страната ни получи. Означава, че въпреки прегръдките, успешното председателство, чакалнята за чакалнята и всички други упражнения, предназначени най-вече за медиите,

Европа много добре знае състоянието на родната демокрация.

Което, разбира се, има своето пряко отражение върху финансовия сектор. Или още по-просто казано: Брюксел още помни случая КТБ – най-големия грабеж в новата българска история. Грабеж, случил се благодарение на срастването между политическата и съдебната власт, имаща неограничена политическа мощ заради липсващо преосмисляне на сектора.     

„Очакваме българските власти цялостно да изпълнят реформите, наблюдавани от Европейската комисия в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност в България, в светлината на тяхната важност за стабилността и интегритета на финансовата система“ означава това:

Българската държава трябва да престане да услужва на най-високо ниво на корпулентни схеми, които консумират финансовата ѝ система с помощта на законодателната власт, подкрепена от магистратско рамо.   

Означава, че без независима прокуратура и без власт, свободна от олигархично влияние, ние не можем да докажем, че ново КТБ няма да има. А съществува ли подобна опасност – дълго ще престоим в чакалнята на чакалнята.   

Означава още, че макар управляващите да се опитват да представят у нас страната ни като европейски отличник, случаят КТБ е кристално ясен в чужбина. И е христоматиен пример за корупция и организирана престъпност на най-високо държавно ниво. Точно както е кристално ясен у нас впрочем.

Означава, че престъпното срастване между държава, бизнес и магистрати е видимо и нито една мантра за осъществени реформи не се ползва с особено доверие от ЕК. Защото видимото е друго – България не изпълнява препоръките как да се справи с най-големия си бич, заради който 12-та година е под мониторинг. 

Ето защо трябва да бъде кристално ясно едно: България, условно казано, ще има да чака, ако не се справи с реформите, които първо отричаше като необходими, а после имитираше. Тоест ако у нас моделът КОЙ не бъде заменен с върховенство на правото, никой няма да се занимава с финансовата ни дисциплина. И отговорът на въпроса „Защо?“ е прост:

Защото дисциплината е само на хартия, точно както реформите. А хартията е вестникарска. Вестникът пък е на Пеевски.

Ако в цялата история има нещо полезно, то е, че ЕК ни дава пореден знак и възможност да свършим това, което е наложително, за да имаме поне условия да се превърнем в прилична европейска държава. 

Пред нас има два варианта: или най-сетне реформите да се случат, или да чакаме, както правим за Шенген. А изборът зависи от две неща: доколко инстинктите на властващите у нас са по-здрави, отколкото зависимостите им.

Защото в Брюксел още знаят какво направихме с КТБ. Не на последно място, знаят и КОЙ…

Заглавна снимка: Maryna Yazbeck

Полина Паунова

Полина Паунова

Политически журналист. Вярва, че единствено с вникване в политическите процеси може да се променя държавата.