„Цар Борис нямаше възможност да спасява евреите от Беломорието. Депортацията на враждебно население не е военно престъпление. […] Българският народ не можеше да се противопостави, когато германското командване на Балканите реши, че това враждебно население трябва да бъде депортирано.“

„Навсякъде в европейския континент евреите влизали под кожата на владетелите, подтиквали ги към войни и катаклизми, за да изпаднат в остра нужда от пари.“

„Да поробват другите народи е висша цел на еврействащия световен елит от векове.“

„Като се замисля, кой знае какви майтапчийски снимки сме си правили там [в концлагера в Бухенвалд].“

Чии са тези цитати? Ако читателят не се е сблъсквал с тях досега, ще разбере след малко. По-важното е, че прокуратурата най-сетне реагира на сигнал за антисемитизъм у нас. Сигналът е срещу коментара във Facebook на еколога и кандидат за общински съветник от „Демократична България“ (ДБ) Тома Белев, че „най-евтино са пътували евреите в конските вагони – напълно безплатно“. Автор на сигнала е политикът от ВМРО Александър Сиди, който е евреин. Лично главният прокурор Сотир Цацаров поиска държавното обвинение да се заеме със случая. А кандидатът за кмет на София от тази партия Ангел Джамбазки не пропускаше възможност да обвинява конкурента си от ДБ Борислав Игнатов за това, че в листата му за общински съветници има „антисемит“. И Белев, и ДБ се извиниха за коментара. Въпреки това новоизбраният общински съветник е с повдигнато обвинение и мярка „подписка“.

Ето така известният еколог се превърна в капката катран в кацата с мед на клишето за „най-толерантния народ, спасил своите евреи“ (освен едни 11 хиляди и нещо, ама те са били други евреи, недостатъчно български).

Поводът за коментара на Белев са цените на самолетните билети. В последно време редица европейски екологични партии и организации настояват полетите да се облагат с по-високи такси заради замърсяването на въздуха. Макар че целта му не е да се подиграе на евреите, а да покаже, че евтиното невинаги е нещо хубаво и хуманно, изказването едва ли е подходящо. Ако един политик в Германия каже такова нещо, реакциите вероятно биха били още по-остри.

Но тази ли неуместна шега е мерилото за антисемитизъм в България?

Да се върнем на цитатите. Първият от тях – този за враждебното население – принадлежи на бившия легионер Дянко Марков. Той изрича тези думи през 2000 г. не къде да е, а от трибуната на Народното събрание. Какво следва от това? Нищо. Петнайсетина години по-късно Марков заведе дело срещу целия екип на правозащитния сайт „Маргиналия“ (част от който бях и аз) и членовете на едноименното сдружение за това, че в отворено писмо, публикувано на сайта, е наречен антисемит. След като съдът прекрати делото и обяви членовете на „Маргиналия“ за невинни, легионерът заведе дело лично срещу главната редакторка Юлиана Методиева. Загуби и него, но междувременно обясни на съда, че е голям приятел на евреите, а тези от новоприсъединените български територии били депортирани по един „сравнително човешки начин“. Да уточня – става дума за онези над 11 хиляди, които са пратени на смърт. След всичко това прокуратурата не само не се сезира срещу Дянко Марков, а през 2018 г. той получи медал от Министерството на отбраната по случай 96-годишнината си.

Вторият и третият цитат са на Волен Сидеров. Те се намират съответно в книгите му „Бумерангът на злото“ (2003) и „Властта на Мамона“ (2004). И ако за Дянко Марков все пак из родната „демократична общност“ се водят спорове това за „враждебното население“ антисемитизъм ли е, или става дума за специфична терминология, думите на председателя на „Атака“ няма как да бъдат интерпретирани иначе. Той еднозначно представя евреите като зло, манипулиращо световната история и поробващо народите. Освен това в книгите си твърди, че Холокостът бил „сюжет“, изфабрикуван от контролираните от евреите американци.

Какви бяха санкциите за Сидеров след публикуването на тези откровено антисемитски книги? Никакви. Те бяха в основата на политическия възход на „Атака“ заедно с всевъзможни други форми на омраза и расизъм. През 2010 г. книгите бяха преиздадени. На следващата година от Българския хелзинкски комитет изпратиха отворено писмо до председателката на парламента Цецка Цачева с призив Народното събрание да вземе отношение. Тя отговори, че това не ѝ е в правомощията. Междувременно еврейската организация „Б’ней Б’рит“ сезира прокуратурата. Година по-късно това направи и Комисията за защита от дискриминация. Реакцията на държавното обвинение? Ами… няма такава.

Четвъртият цитат – за „майтапчийските снимки“ в Бухенвалд – е на Валери Симеонов, който произнася крилатата си фраза пред вестник „Сега“ през 2017 г. По онова време той е и заместник-премиер по икономическите и демографските въпроси. Поводът са снимки в поза „Хайл Хитлер“ на Бойко Тенев, заместник-министър в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, публикувани от самия него в профила му във Facebook. Злополучният заместник-министър от квотата на „Патриотите“ се видя принуден да подаде оставка, след като оправданията му, че не бил фашист, не свършиха работа. Но за Валери Симеонов, за когото концлагерите са подходящо място да си правиш майтапи, нямаше последствия. Нещо повече – той заплаши да съди вестник „Сега“ с аргумента, че не бил казвал тези думи.

Кой се изказа в защита на Бойко Тенев и Валери Симеонов? Александър Сиди – същият политик от ВМРО, според когото коментарът на Тома Белев е антисемитизъм.

„Аз съм евреин, но член на ръководството на ВМРО и депутат от „Патриотичния фронт“. Да ме наричат фашист е обидно за баба ми и дядо ми, които през 40-те години на миналия век са били товарени във вагони за лагерите на смъртта“, рече той и допълни: „Ние не сме фашисти и не виждам защо Валери Симеонов трябва да си подава оставката.“ Очевидно за Сиди единственият критерий кое е антисемитизъм и кое – не, е неговата лична преценка, понеже самият той е евреин.

Но като че и за прокуратурата важи преценката на Сиди, защото взема под внимание нея, а не сигналите на всичките ни еврейски организации, пращани през годините. Последният пример за това е скорошен. Освен че Сиди сигнализира за коментара на Тома Белев, това направиха и две еврейски организации, само че добавиха и защитата на „Луковмарш“ от страна на Ангел Джамбазки по време на предизборната кампания. Последствия за евродепутата нямаше.

„Луковмарш“ е ежегодното неонацистко шествие, което се провежда година след година, макар и уж забранено, не на последно място поради протекциите на ВМРО. Шествието е в памет на известния с антисемитските си възгледи генерал Христо Луков, убит от комунистите. На него редовно пристигат представители на крайнодесни организации, забранени в редица страни. Това би било достатъчно основание службите да се заинтересуват по-сериозно от събитието. Както и прокуратурата да поиска действителната му забрана – нещо, за което Столичната община досега се оказва безсилна.

Понеже „Луковмарш“ се провежда безнаказано, чуждестранните неонацистки организации знаят, че България е място, където могат да си организират различни събития. Тази пролет например те се срещнаха в София на конференция „Заедно за Европа на отечествата“. Ала ако започнем да изброяваме случаите на неонацизъм (понеже той неизбежно включва антисемитизъм), към които прокуратурата не е проявила интерес, списъкът ще стане нечетимо дълъг.

Антисемитизмът в България е най-вече на равнището на реториката. Част от него е и демонизирането на „соросоидите“ с аргумента, че Джорд Сорос, видите ли, бил евреин.

Свойство на словото на омраза обаче е, че ако остава безнаказано, то може да провокира и по-опасни форми на престъпления от омраза.

Този януари, по време на свещения за евреите ден шабат и дни преди Международния ден в памет на Холокоста, беше счупен прозорец на Софийската синагога. Според еврейски активисти това се е случило, след като дълго време институциите не са завеждали дела за антисемитски инциденти. Медийният интерес към посегателството срещу синагогата приключва с това, че по случая е арестуван 35-годишен мъж. Осем месеца по-късно няма информация за повдигнато обвинение. За разлика от светкавичната реакция по отношение на Тома Белев.

Евреите у нас са малко над 1000 души, но не е невъзможно в някакъв момент те да се превърнат в поредната „мишена“ на „патриотичния“ гняв. Прокуратурата, изглежда, е склонна да взема присърце антисемитизма само тогава, когато има сигнал от ВМРО. Това важи впрочем не само за антисемитизма. „Воеводите“ изиграха немалка роля и в сагата с Джок Полфрийман например. Направо да помисли човек – хипотетично, както казва Любомир Аламанов, – че прокуратурата оказва пряко влияние върху политическия живот в полза на едни и срещу други. Впрочем като се сетим за „съмненията“ на нарочения за бъдещ главен прокурор Иван Гешев в ползата от разделението на властите, вече не е толкова хипотетично.

Ами ако ВМРО е част от проблема с антисемитизма в България? Остава ни да пием по една студена вода.

Заглавна снимка: Мемориал на жертвите от Холокоста, Берлин © Светла Енчева

Светла Енчева

Светла Енчева

Социоложка, журналистка, активистка в областта на човешките права, блогърка, свири лошо на бас. Най-добре се справя като свободен електрон. Вярва, че думите не отразяват, а променят реалността.