„Училище на ХХI век“ е съвместна рубрика на „Тоест“ и „Заедно в час“, в която ще ви представим успешните практики в българското образование и ще търсим работещи решения за неговото подобряване.


Един от най-големите проблеми на учениците е, че не умеят да различават факт от мнение, споделя Сава Ташев, учител в столичното 97-мо СУ „Братя Миладинови“. Той преподава медийна грамотност „през предмета си“ – в часовете по английски език и гражданско образование, които води.

Въведението в темата за медийната грамотност няма как да не мине през вече изтърканата от повтаряне статистика, че около половината от 15-годишните българчета са функционално неграмотни – четат текста, без да го разбират, не умеят да отсяват важната информация и да я свържат с други области. Конспирациите покрай пандемията от COVID-19 и ниският процент на ваксинирани вследствие на информационното замърсяване изваждат на показ подобни тенденции в цялото ни общество.

„Попадна ми статия в известен български вестник, в която се разказваше как бивша областна управителка от управляващата партия напуска поста си през сълзи, за да стане депутатка в парламента. Целият материал описваше как са ѝ поднасяли цветя и са плакали за нея. Попитах учениците как им се струва статията, на което те отговориха: „Много е хубава, лесен език, приятна за четене, интересна, малко жълтее, но талантлива областна управителка отива да стане депутатка.“ След това им пуснах да гледаме интервюто с Пламен Орешарски, за да видим какво е отношението на журналистите към управляващ. Остротата на въпросите и начинът, по който те неотклонно се задават в сутрешния блок – видяхме разликата. И тогава направихме и връзката със 112-тото място на България в класацията за медийна свобода“, разказва Ташев.

Влиянието на средата

В един от часовете си Ташев обсъжда изборите в САЩ, които са важни за България с оглед на нейното членство в НАТО и позицията на Щатите като международна сила. Но ученик, чието семейство е пристрастно към Русия, не харесва темата на дискусията. „Те възприемат проверими факти като мое лично мнение, което им налагам – разказва той. – Дали обучението ще е успешно, или не, до голяма степен зависи от семейството и готовността за разбиране на информацията от самите ученици. Учителите сме тук, за да предоставим възможности, да открехнем прозореца, а пък дали учениците ще искат да погледнат – зависи от тях. Отговорността за промяната е споделена.“

Разбира се, споровете с учителя са част от формирането на характера при младите хора. Ташев си припомня как самият той се е препирал с преподаватели в гимназията. Но според него допускането на чуждата гледна точка и възприемането на другия са проблемни звена за учениците. Има омекване и развиване на толерантност, но става бавно. По време на пандемията например учениците съвсем естествено се насочват към темата за медийната грамотност, тъй като имат нужда да говорят за случващото се и за конспирациите покрай заразата.

Сериозен проблем според Ташев обаче са самите учители. Споделеното от него съвпада с възгледите на всички педагози, с които съм разговаряла дотук в рамките на рубриката ни „Училище на XXI век“: те са единодушни, че за да има качествено подобряване на системата, трябва да се заложи на сериозни реформи по отношение на учителите. Учениците са по-скоро следващото звено в процеса.

Голяма част от учителите в България са жертви на фалшиви новини и конспиративни теории. Понякога се случва аз и колеги да водим разговори с други наши колеги дали трябва да се ваксинираме. Антиваксърското движение е много разпространено сред педагозите, което допреди няколко години, дори само година, беше невъзможно човек да си го представи. Когато такива хора преподават на идното поколение – на какво ги учим?

Необходимо е сериозно да се замислим за начина, по който хората стават учители. Важно е не само да си добър в областта на предмета, който преподаваш, а да имаш развити базови нагласи за толерантност, критично и аналитично мислене. Случва се да си говоря с ученици например, че в модерния свят разчитаме на научния метод и астрологията не е най-надеждният критерий, на който да се осланяме за решенията си. И после моя колежка влиза, учениците продължават да дискутират с нея и тя казва: „Вашият учител е кон с капаци и не възприема чуждото мнение.“ В България като че ли няма консенсус за елементарните неща: в какво вярваме, на какво се уповаваме, каква ни е оценката за очевидните неща в историята и ежедневието.

Медийна грамотност „през предмета“

„Коалиция за медийна грамотност“ провежда обучения именно за учители, като се опитва да вплете медийната грамотност в съответния предмет. На последното обучение, в което се включих и аз, присъстваха преподаватели по биология и химия, математика и информатика, история и цивилизация, география, начални педагози, българисти и дори учители по музика. Нещо повече, организаторите на обучението Иглика Иванова и Ангел Георгиев споделят, че в обученията се включват будни учители и от малки населени места, които са особено активни. Списъкът е дълъг, но освен столицата и големите градове са представени и Гоце Делчев, Търговище, Хаджидимово.

Учителите са поканени сами да дадат дефиниция на медийната грамотност. Повечето посочват умението да се разпознава дезинформация (макар в България все още да е широко използван терминът „фалшиви новини“, който е все по-отхвърлян в световен план, тъй като е силно политизиран), да се прави разлика между отделните медии, да се анализира и отсява истината. Но понятието включва и цялостното поведение в медийното пространство, създаването на съдържание и воденето на дебати. Лекторът Ангел Георгиев, който е преподавател по информатика и информационни технологии с над 15-годишен опит, извежда напред и понятието „дигитална грамотност“, към което се причислява виртуалната ни идентичност, способността да използваме технологии и да навигираме сред огромното количество дигитална информация.

В хода на обучението учителите са разпределени в пет групи, които отговарят на петте компетентности по европейската рамка за цифрова грамотност: създаване на дигитално съдържание; информационна грамотност; комуникация и сътрудничество; разрешаване на проблеми; безопасност. Задачата на всяка група е да помисли как съответното умение да се развие у децата. Например информационната грамотност може да се развие чрез различни приложения или чрез поставяне на задача, в която учениците да търсят и подбират определена информация онлайн. Един от учителите пък предлага интересна идея за развитие на компетентността за комуникация и сътрудничество: игра, в която учениците се намират на необитаем остров и там срещат нов човек; те трябва да обяснят как ще реагират спрямо непознатия, и да изготвят общи правила за дебат и общуване.

След това учителите подготвят собствени уроци, в които да интегрират медийната грамотност през предмета си. Те трябва да ги представят по време на втория модул от обучението. Подобен урок по биология например би включвал „пътешествие“ чрез приложението Google Earth, в което учениците търсят растения и животни в определен географски регион. Те трябва внимателно да подбират научното съдържание и източника на информация, но междувременно да осмислят по-големи идеи, като биоразнообразие и опазването му. Урокът предполага и работа с Уикипедия и дискусия за онлайн енциклопедията – тя винаги ли е надежден източник и как се редактира и публикува материал в нея?

Учителят Сава Ташев също използва подобни методи. Един от най-успешните му часове е свързан с организиране на парламентарни избори и дебати, симулират се процес на гласуване и предизборна кампания, учениците се разделят в своеобразен парламент, където обсъждат закони в ролята си на представители на различни партии и коалиции. Това добавя и елемент на гражданска грамотност, който е и основният предмет, преподаван от Ташев.

Още много работа

След края на обучението Ангел Георгиев и Иглика Иванова споделят, че в България все още преобладава разбирането за интегриране на медийната грамотност през предметите, без тя да се обособява като отделна учебна дисциплина. Друг проблем е, че в България медиите, институциите и СЕМ не се припознават като заинтересована страна в процеса. Георгиев и Иванова определят България като изоставаща с 30 години назад спрямо други държави, макар да отчитат, че с последните законодателни промени поне вече съществува адекватна дефиниция за медийна грамотност. Положителна тенденция е и че учителите имат желание да развиват подобен вид обучение за децата.

Един от посочените добри примери е Франция, където медийната грамотност действително е много сериозно застъпена в учебния процес от десетилетия. Френското Министерство на образованието има ясно дефинирани критерии за медийна грамотност. Сериозен акцент се поставя върху правата и отговорностите онлайн, както и върху рисковете – кибертормоз и злоупотреба с лични данни например. Сред изискванията към педагозите е „ученикът да се научи да комуникира и да се изразява с аргументи и с уважение към себе си и другите“, „ученикът да бъде критичен към източниците на информация и тяхната надеждност“, както и „да се научи да оценява информацията, да я класифицира и да я различава от мнение, слух или пропаганда“.

Правителствени организации във Франция улесняват връзката между медии и преподаватели, между журналисти и ученици. Центърът CLEMI организира състезание по журналистика между училищата и насърчава инициативи и игри, в които учениците разбират например как се прави журналистическо разследване. Наскоро CLEMI публикува и безплатен наръчник, насочен към преподавателите, в който се съдържат всички законови постановления, свързани с медийната грамотност; инициативи за учениците, примерни упражнения за развиване на критичното мислене; педагогически материали относно карикатурите и свободата на словото; методики за проверка на снимки в интернет или анализ на телевизионни емисии. Наръчникът разглежда и визуалното съдържание – YouTube като източник на информация, инфографиките. В него присъства и ключов елемент, който не видях в нито една от инициативите за медийна грамотност в България и който е слабо познат и в медийните среди  – когнитивните механизми, които управляват човешките предразсъдъци, и как те играят роля в търсенето и усвояването на информация от всеки от нас.

„Говорили сме си за дезинформация, на теория учениците знаят какво е, но често пъти една новина потвърждава тяхното мнение и те избират съзнателно да повярват в нея – споделя Сава Ташев. – Освен това учениците са емоционално ангажирани в социалните мрежи и там често стават жертви на дезинформация. Децата ползват основно Instagram, където няма анализи, няма проверители на факти. Осведомяват се доста и от телевизията и националните медии, където понякога също може да попаднат на изкривена информация.“

Все пак Ташев остава оптимист. Инициативите на различни граждански организации, като „Коалиция за медийна грамотност“, също дават поводи за надежда. Но има още много работа. „Искам учениците да не остават затворени между четирите стени на класната стая, а знанието да остане там след завършването, защото започваме да живеем „истинския“ си живот. Иска ми се хората, излизащи от образователната ни система, да бъдат граждански грамотни – да мислят критично, да са активни, да знаят какво е корупция. Като учител се опитвам да разчупя тези стени, изградени между училището и външния свят“, казва учителят и се надява, че все повече негови колеги ще поемат по същия път.

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни