Как в Германия се опитват да „махнат расите“

През последните седмици в Германия за пореден път се възобнови дебатът за премахването на думата раса от Немската конституция. Става дума за чл. 3 от основния закон на страната, в който се казва, че никой не трябва да бъде дискриминиран или привилегирован по силата на определени признаци, сред които е и расата. Предложението за това е още от 2010 г., а негов инициатор беше Лявата партия. През февруари 2020 г. дебатът се повдигна и от „Зелените“. Поводът беше атентатът в Ханау, при който германец уби 9 души с чуждестранен произход, между които и българин. „Зелените“ отвориха темата отново в контекста на масовите протести, обхванали и Германия, след убийството на чернокожия американец Джордж Флойд от бял полицай.

У нас тази дискусия изглежда екзотично и се вписва в наративи като цензурират „Пипи Дългото чорапче“ и забраняват „Отнесени от вихъра“. За да разберем смисъла на немската дискусия за расите, трябва да я обгледаме от различни страни.

Политическите залози

Не може да се отрече, че протестите след убийството на Джордж Флойд се превърнаха в повод „Зелените“ отново да напомнят за себе си, възобновявайки дебата за расите. По-голямата част от немските граждани намират за правилен начина, по който държавата се справя с коронакризата. А това води до повишаване на одобрението за управляващата коалиция и особено за християндемократите, към които принадлежат ключовите по време на кризата политически лица – здравният министър Йенс Шпан и канцлерката Ангела Меркел. Съответно популярността на „Зелените“, която преди кризата догонваше тази на Християндемократическата партия, започна да се стопява. Разбира се, това не означава, че с дискусията за расите „Зелените“ целят единствено да повишат рейтинга си. Най-малкото защото ангажиментът им по темата датира отпреди това.

Както може да се очаква, Лявата партия потвърди, че стои зад идеята за премахването на думата раса от Конституцията. За идеята са и либералите от Свободната демократическа партия. Също и Социалдемократическата партия, която изпитва трайни проблеми както поради обезличаването си в управляващата коалиция, така и поради факта, че в съвременната постиндустриална Германия на партията ѝ е все по-трудно да определи кои са избирателите ѝ, и да има адекватно послание към тях. Засега християндемократите не заемат позиция, а реагират в стил „ще видим, трябва да го обсъдим“. Единствено от „Алтернатива за Германия“ (АзГ) са твърдо против.

Защо тъкмо националистическата и расистка партия държи недопускането на дискриминация по расов признак да остане в Конституцията? Защото зад предложението за премахването му стои убеждението, че всъщност няма раси. С което от АзГ не са съгласни.

Човешкият геном и корените на дебата за премахването на термина раса

Тезата, че раси всъщност няма, произхожда от научните достижения в областта на генетиката, по-конкретно – на човешкия геном. Въпреки очакванията, че разчитането на генома ще хвърли яснота върху човешките раси, резултатите в това отношение са повече от обезнадеждаващи. Оказва се, че всъщност едва 0,1% от генетичния материал на един човек има нещо общо с това, което разбираме под раса. Само че от анализирането на този 0,1% по никакъв начин не се открояват пет отделни раси. Напротив – наблюдават се плавни различия, в голяма степен зависими от географски и наследствени фактори.

Ситуацията се усложнява още повече от варирането на генетичния материал за различни признаци на това, което се подвежда под понятието раса – коси, очи и пр. И се оказва например, че гените на двама европейци може да имат повече общо с тези на един азиатец, отколкото помежду си.

Всичко това води до идеята, че

расите са социален конструкт.

А на расовите теории все повече се гледа като на нещо остаряло. И най-вече – расистко. Защото концепцията за тях не включва единствено разделението на хората по групи според външни белези, като цвят на кожата. На представителите на отделните раси и на техни подгрупи се приписват определени типологични характеристики на манталитета. Например „чернокожите са престъпници“ или „ромите не искат да работят“. Или „евреите са алчни“.

Думата раса, употребена за хора, влиза в обращение през ХVI в., като оттогава насам расовите класификации къде по-скрито, къде по-явно се опитват да докажат

превъзходството на белия човек.

Както е известно, расизмът по времето на Хитлер довежда идеите за „чиста раса“ до крайност, като се ценят основно „викингски“ тип европейци – с руси коси, сини очи, здрави и пр. И се правят множество изследвания на характеристиките на „еврейската“ и други раси. Известно е до какви чудовищни измерения стигат опитите за прилагане на расизма на практика.

Именно заради това след Втората световна война не само Конституцията на Германия, но и редица международни документи осъждат дискриминацията по расов признак. В наши дни обаче вече може да се забележи омагьосаният кръг в това осъждане –

недопускането на дискриминация на основата на раса всъщност препотвърждава идеята за расите –

с всичко, което следва от нея.

Въпреки твърденията, че науката е отрекла расите, тя не се свежда до генетиката и моментното състояние на развитието ѝ. Ако през ХХI век расовото разделение все още се радваше на одобрението на научните общности, те щяха да търсят потвърждение за него в други клонове на науката. Или да продължават опитите си да „изкарат“ нещо, свързано с расите, от човешките гени. Така както упорито се търсят извънземни и живот на Марс.

Ала съвременната наука не е особено мотивирана да намира доказателства за съществуването на раси, защото

науката не е без връзка с човешките ценности.

През 1990 г. например Световната здравна организация премахва хомосексуалността от списъка на заболяванията. Това става след няколко десетилетия на ЛГБТ активизъм и борба за декриминализиране на хомосексуалността в редица страни по света. Научният извод, че няма раси, също става възможен след дълга борба срещу расовата дискриминация.

Всичко това не означава, че науката се прави „по поръчка“. А само, че е част от човешкия свят и не може да бъде изолирана от него. Както казва българският социолог Георги Фотев, още с тематизацията и проблематизацията се показват ценностни предпочитания към едно или друго. Прозрението на Галилей, че Земята се върти, не би било възможно няколко века по-рано, когато е нямало какво да разклати доминиращия теоцентричен светоглед. Масовите ваксини стават реалност във време, в което човешкият живот се е превърнал в ценност. Ако животът се схваща като страдание, което трябва да се изтърпи, за да отидем в рая, за какво са ни ваксини?

Юридическата страна на въпроса

Идеята за премахването на понятието раса от Немската конституция поражда някои юридически проблеми. Един от тях е, че Германия е ратифицирала редица международни документи, като започнем с Декларацията на ООН и Европейската конвенция за правата на човека, в които понятието „раса“ съществува. И ако то липсва в Немската конституция, Германия ще се окаже в нарушение на международното право.

Друг от проблемите е, че ако понятието отпадне от Конституцията, това е само началото – логичното следствие е то да бъде премахнато и от федералното законодателство, например от Наказателния кодекс.

Само че премахването на думата раса не премахва расизма.

На какво основание ще бъдат съдени извършителите на расистки престъпления, ако расата отсъства от законодателството?

Ако предложението на „Зелените“ се приеме, по всяка вероятност Германия ще инициира и съответните промени в международното законодателство. Дори да допуснем, че те се приемат, това ще отнеме години. Междувременно може да се въведат компромисни варианти – предлага се например „раса“ да се замени с „приписване на раса“. По този начин хем думата се употребява, хем се показва, че с нея не се предпоставя обективното съществуване на расите.

Вкарването в такива юридически главоблъсканици ще остане неразбираемо, ако не отчитаме цялостния смисъл на дебата за думата раса в Германия.

Германия е страната, в която расизмът е доведен до особено чудовищни измерения, кулминирали в изтреблението на милиони човешки същества. Но тя е и държавата, в най-голяма степен приела историческата си вина и положила всички усилия да се развие по начин, контрастиращ с расисткото ѝ минало. Това важи особено за територията на бившата Западна Германия, затова и АзГ има повече избиратели в източните провинции. Като цяло, страната приема за своя историческа мисия да се превърне във водеща в областта на антирасизма и антиксенофобията. Затова не само „Зелените“, а и повечето парламентарно представени партии в страната се солидаризират около символния жест за премахването на думата раса от основния закон.

Не само заради достиженията на съвременната генетика, според която няма раси, а и защото науката отразява равнището на хуманизъм в човешката култура. Да не забравяме, че понятието раса има връзка най-вече с животинските породи и видове. Говорим за расови кучета или расови коне и търсим една или друга порода заради специфични нейни качества – тези кучета са добри пазачи, тези коне могат да участват в състезания, тези крави дават повече мляко, а онези имат по-крехко месо.

Немският дебат е повод да се замислим доколко е проблематично да говорим така за хората.

Заглавна снимка: strassenstriche