Една голяма стена се издигаше пред пясъчната ивица и морето. Ако човек застане до нея, чува грохота на вълните от другата страна, сякаш е допрял ухо до гигантска раковина. Хайде – подвикна продавачът на билети и му подаде билета за плажа, – дойде ти редът. Имаш половин час.“ Той въздъхна и стъпи на пясъка, където преди много дълги години беше пил бира, правил любов, с коса, пълна с пясък от спането на плажа, и дървета шумяха наблизо. Две хлапета се сбиха за мидички, но имаше забрана да се изнасят от плажната ивица и те, разочаровани и зачервени от боричкането, ги оставиха на пясъка. Три пъти прозвуча сигналът. Време беше да напускат плажа. Времето им беше изтекло.

Това може да бъде начало – или край – на футуристичен роман. За Българското Черноморие. Още няколко постройки върху дюни, които чиновници не са вписали като дюни, а местните дирекции за национален строителен контрол (ДНСК) са проспали с широко отворени очи; още няколко разрешени от съда апартхауси, вили и други безвкусни хотели, в които разни хора са решили да вложат парите от корупция, дрога, трафик, обществени поръчки – и закриваме плажа и морето.

При второто правителство на Бойко Борисов Държавната агенция по туризъм прерасна в министерство – и ефектът от това се изрази в застрояване с ускорени темпове и непрестанни попълзновения бетонирането да продължи и по планините.

Двуличието на властта се проявява в действията ѝ

С едната ръка пише стратегии и разпорежда проверки, с другата пуска концесии на плажове на фирми – наследници на борчески групировки, и разрешава роенето на бетонни постройки. Нека видим формулираното намерение за морския туризъм в последната Стратегия за устойчиво развитие на туризма (актуализирана) и План за действие към нея за периода 2017–2020 г. Заявената там цел е: „Създаване на продукт, ориентиран към сегмента на по-скъпия и по-престижен клубен морски ваканционен туризъм, кореспондиращ с продуктови марки от рода на Робинзон, Алдиана, Калимера, Терамар и други подобни, а не доминиращо обвързан с аудиторията на евтиния морски ваканционен туризъм по модела „всичко в цената“ (all inclusive).“

От преамбюла на Стратегията грее министърката на туризма Николина Ангелкова в бяло, с прическа и фотошоп, както подобава на управленски политически персонаж. „В последните години се наблюдава съществена промяна в мотивацията, нагласите и характеристиките на туристите. „Новите“ туристи са информирани и образовани. Те проучват внимателно дестинациите и възможностите за пътуване, имат богат опит и са гъвкави, независими, ориентирани към качеството и с повече изисквания. Те са чувствителни към околната среда, уважават културата на местните общности и искат да преживеят и да научат, вместо да наблюдават – те са участници, а не зрители. България като туристическа дестинация трябва да се развива в съответствие с новите изисквания, които средата и туристите налагат.“

Някой несъгласен? Не, разбира се. И как се развива България, за да отговори на тези констатации и цели? Като евтина ваканционна дестинация с „еднопластов и „блед“ имидж“. За основния тип туристи, които я избират, (вече) няма никакво значение как ще изглежда плажът и достъпът до него, защото те често не стигат дотам – достатъчно е алкохолът да е евтин и да се намира синтетична дрога.

Във времената на социализма Българското Черноморие беше избирано и предпочитано място за почивка предимно от семейства от държавите в някогашния социалистически лагер. Днес средната класа от Полша, Унгария, Чехия не предпочита българските курорти, освен ако някои по-възрастни двойки все пак не се подлъжат поради носталгия. Ограничен брой по-малки и големи хотели поддържат ниво, постоянен персонал и добра кухня, но те са крайно недостатъчни, за да създадат един имидж, нов бранд, какъвто – видно от всичките ѝ действия – властта не подкрепя.

Ако очаквате в Стратегията да се предлага решение срещу презастрояването на Черноморието, което привлича ⅔ от всички нощувки у нас – няма да откриете. Въпреки констатацията, че „209-те плажа с обща площ от около 12 хиляди дка са основен туристически ресурс на България“ и че „плажовете и морето са основна притегателна сила“ за туристите – българи и чужденци.

Тази „притегателна сила“ към февруари 2019 г. изглежда още по-непривлекателна, защото е презаселена с нови легла. Въпреки скромните размери на крайбрежието – 354 км, с 200 км плажна ивица. Конкурентната Гърция има 12-тата най-дълга крайбрежна ивица в света – 13 676 км, от които повечето са плажове. Малка Хърватия, също конкурент на България за морски туризъм, е с крайбрежие от 5835 км, от които плажната ивица е над 5700 км.

„Корал“

Въпреки добрите примери от балканските страни, например националния парк „Каменджак“ в хърватската област Истрия, където е забранена търговската дейност в 20-те залива, и напук на всички стратегии (че кой ги изпълнява?!), багерите стръвно ще захапят къмпинг „Корал“. Решението на Върховния административен съд (ВАС) и бездействието на чиновниците от РДНСК Бургас го позволи – територията е урбанизирана от 2006 г., мястото не е защитена територия, към датата на издаване на разрешение дюните не са били описани и ще изникне комплекс от еднофамилни къщи на разгъната площ от 45 000 кв.м. Според природозащитници 60% от общата му площ попада върху дюните на „Корал“. Не губим само тях, губим биоразнообразие – живота, който съществува върху тези уникални образувания.

Защо дюните, които по закон са държавна собственост и върху тях не трябва да се строи, не са картографирани? Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Агенцията по геодезия, картография и кадастър си прехвърлят топката, а инвеститорите от „Прайм пропърти БГ“ АДСИЦ казват, че там няма дюни. Както обясняват от ВАС, разрешенията за строеж са постъпили в РДНСК Бургас през 2007 г. и контролният орган не е предприел нищо във връзка с тях. Постъпили са впрочем месец преди да влезе в сила Законът за Черноморското крайбрежие.

Защо по време на кабинета НДСВ–ДПС със заповед на зам.-министъра на околната среда и водите Николай Куюмджиев е заличена от регистъра на защитените територии природната забележителност „Блатно кокиче“ в къмпинг „Корал“? И това се случва, след като община Царево начело с тогавашния кмет Петко Арнаудов (БСП) продава земята, на която днес се появиха багерите, а в сделките с терените е замесено и името на настоящия кмет на Бургас Димитър Николов. По време на тройната коалиция те са препродадени и така се стига до настоящите ѝ инвеститори. „Аз съм убеден, че на собственика на тези земи, в които попадат дюни, няма да му бъде разрешено да строи“, каза миналото лято кметът на Царево Георги Лапчев (ГЕРБ). Е, позволиха му.

„Разреши застрояване – предай нататък!“

„Корал“ ще бъде загубен за хората, които искат природосъобразен туризъм. Както и Шофьорският плаж край „Алепу“, и този на къмпинг „Арапя“, където временните забрани за строителство, издадени от ДНСК, ще продължат още известно време. Както се разбра от изявлението на шефа на ДНСК Иван Несторов, няма толкова сериозни нарушения, които да наложат изцяло спиране на строежите. Това си го знаехме – сега предстои узаконяване на незаконните дейности под благовидната форма на „отстраняване на нарушенията“. Дотогава скандалите от започналото строителство ще отшумят в медиите, заглушени от други. Всичко изглежда като престъпен сговор срещу българската природа. Но освен това е и щафета, която всички правителства си предават едно на друго, независимо дали са доминирани от ГЕРБ, или от БСП.

Но ако надзърнете в Стратегията, властта проявява загриженост: „Строителството на територии от мрежата „Натура 2000“, липсата на интегриране на политиката за опазване на природата и биологичното разнообразие в други секторни политики, слабата администрация, липсата на подходящи планове за управление и природозащитни цели са някои от основните заплахи за природата и биологичното разнообразие в България“. Само на думи. На дела „инвеститорите“ не просто строят, а си отцепват частни плажове от иначе публична държавна собственост, като просто спират достъпа до тях.

Например на скалата Германката край Созопол. Почнаха да строят и сложиха ограда, която спира достъпа до Германката, открай време любимо място за рибари и хора, които обичат природата и създаденото от нея. На протестиращите областният управител на Бургас отговори, че няма правомощия да осигури достъпа до плажа, а Община Созопол – че достъпът до мястото е преустановен. И сега се разчита на тия, дето строят, да отцепят място за една пътечка. Дотогава – който иска, да ползва бинокъл.

Законосъобразно отчуждаване в „чувствителната“ зона

В четвъртък, 31 януари, министърката на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова обясни, че „правителството и МРРБ ще търси всички възможни законови начини да спре строителството в зоните около морските плажове“. Ами че те законово са пуснати. Даже ще се търсят „законосъобразни възможности и начини за отчуждаване на части от имоти в „чувствителната“ зона до морските плажове“. Дори и с цената на много средства, тъй като терените били много скъпи.

В груб превод това означава следното: нищо не е в състояние да спре застрояването, затова отново ще платят данъкоплатците. Така никой не губи – инвеститорите получават повече пари, корумпираните ще си харчат на воля получените за разрешеното строителство подкупи, партийните каси няма да върнат парите от „обръчите“. Е, ще се изхарчат държавни пари. Какво толкоз – и за „Дупката“ на Георги Гергов във Варна се изляха 43,2 млн. лв. Някой да не би да протестира?!

Още в началото на този век българските политици трябваше да са готови с концепция за морския туризъм и съответна законодателна база, която да възпре варварщината по Черноморието. Да ограничи строителство до определено отстояние от плажната ивица, да наложи единен стандарт във височината на сградите, да компенсира собствениците, чиито частни имоти попадат в забранената за строителство зона.

Заличаване

„Смърт е за българина оная свобода, която не е свързана с къща, покъщнина, нива, лозе и дърт пелин.“ Тази най-кратка характеристика на българския материализъм, разкрита от Захари Стоянов, цитира психиатърът д-р Георги Ончев в книгата си „Култура и психопатология“ (2018). Ще рече, че който не продава земята си на дошлите да купуват, бива тормозен и заплашван.

Това е изпитала на гърба си режисьорката на един горчив и направен с много любов филм – „Заличаване“ от 2012 г. В него Малина Петрова показва част от пораженията. Например в природен парк „Странджа“, с уникални екосистеми, над който преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа – Виа Понтика. Как заради изземване на инертни материали, ползвани в строителството, започнало още през 1998–1999 г., нивото на река Велека е паднало с два метра. Как през 2000 г. земята на къмпинг „Корал“ е извадена от територията на плажа (около 200 дка) и е записана като земеделска. И там един човек казва как сме поставени в уникалната ситуация да пазим държавна земя от… самата държава.

Според Стратегията проблемите на българските морски плажове, които Министерството на туризма трябва да реши незабавно, са пет: мръсотията (55%), липсата на свободни зони (21%), високите цени (21%), презастрояването (16%), както и проблемите, свързани със сигурността и контрола (12%).

Всъщност проблемите на българските морски плажове са алчността, корупцията и продажността на българските управници.

Те удавиха туризма.

Заглавна снимка: Девствен плаж край Синеморец © Велислава Кирилова (Vella de Bella)

Емилия Милчева

Емилия Милчева

Журналистка. Вярва в критичния ум, любопитството и щипката лудост.