Какво посяхме в дланите си, цвете да поникне

Цвете да ни учи на вода и суша. Себе си посяхме,
себе си поливахме
с най-милите си мили намерения.

Какво посяхме в дланите си, облак да поникне.
В облака да ходим с безразсъдните си
пикници, надолу да залитаме
с озон в гърдите.

Въздуха посяхме, вдишан в бързината
между две умирания. Ти тогава
беше спряла в сънищата си, убодена
на подлото вретено; помниш ли,
че идвах теб ли да избавя,
ти ли мен.

Какво посяхме в дланите си, плод да ни огрее.
Плод да ни огрее горе в синевата над притихналите
болници; и колко светли да се носим
цяла есен. Слънцето посяхме,
сушата на цветето.

Какво посяхме в обичливите си длани,
челюст да поникне. Челюст от стомана
да прониже гърлото ни.
Себе си посяхме, себе си поливахме
с най-милите си мили намерения.

Никола Петров

Никола Петров (р. 1987) e автор на книгите „Въжеиграч“ (ИК „Жанет 45“, 2012), „Бяс/бяло“ (Фондация „Литературен вестник“, 2017) и „Не са чудовища“ („Издателство за поезия ДА“ (2021), награда „Перото“ и номинация за наградата „Иван Николов“). От 2015 г. насам участва в редица издания на представлението „Актьори срещу поети“ в Театрална работилница „Сфумато“. През 2018 г. се включи с гласа си и с друго свое стихотворение в аудиопоредицата ни „Литературен флашмоб“. Негова поезия е превеждана на английски, испански, италиански, руски и беларуски. Работи като медиен анализатор.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин... добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.