Всекидневната борба за право

Разговор със съдия Калин Калпакчиев, председател на Съюза на съдиите в България (ССБ), по повод текущите конфликти и далеч отвъд тях. Въпросите зададе Марин Бодаков.

Какви според Вас са манталитетните и културните предпоставки за безпрецедентната криза в българското правосъдие?

Развитието и особеностите на българското правосъдие в периода 1944–1989 г. са слабо изследван правно-исторически феномен, а това би позволило по-доброто ни познание за генезиса на процеси, които имат проявление и днес. Така например малко известно е, че особено през 70–80-те години на миналия век българските съдии са разполагали с относителна самостоятелност при разглеждане и решаване на делата, въпреки че в условията на тоталитарната държава не можем да говорим за независимост на съда.

Причините за това имат различно естество: ограниченията на стопанския оборот и на частната собственост са предпоставяли липсата на усложненията на частноправните отношения – и в този смисъл съдът не е разполагал със значителна власт в регулацията на обществено-икономическите отношения. Това е спомогнало в голяма степен да се развива култура на независимост у съдиите. За това свидетелстват и много интервюта, които ССБ проведе с юристи – основно съдии и адвокати, практикували в тези години.

След 1989 г. положението се промени съществено. С промяната на политическата и икономическата система съдът придоби решаваща роля за гарантиране на законността и правния ред, а с това се засилиха апетитите на политическите сили за влияние и въздействие върху съда. Паралелно през последните 30 години протичаше, с различни проявления и интензивност, процес за утвърждаване на независимостта на съда. Тенденцията през последните 10–15 години обаче е трайно негативна и насочена към ограничаване на независимостта и засилване на политическото влияние.

Впрочем проследяването на историята на борбата за съдебна независимост още от първите години на създаване на самостоятелната българска държава през 1878 г. може да ни служи за по-доброто осмисляне на днешните реалности. Партизанско-политическите страсти и репресии върху съдиите, воденето на монтирани политически процеси, но и задълбочените професионални дискусии са били обичайно явления в първите десетилетия след Освобождението. В този смисъл книгата на историка доц. Евгени Йочев – „Несменяемостта на съдиите и прокурорите 1878–1944 г.“, която ССБ ще представи на 25 февруари т.г., е ценен източник, който ни дава материал за размисъл, за исторически и културни паралели с нашата съдебна действителност.

Актуалната картина на българското правосъдие е резултат от дефектите от действието на конституционния модел на съдебната власт, установен с действащата от 1991 г. Конституция. Този модел съчетава в една система съда и прокуратурата, които имат общ орган за управление – Висшия съдебен съвет (ВСС). Въпреки че от 2016 г. Съветът е разделен на две колегии – съдийска и прокурорска, влиянието, което прокурорите и специално главният прокурор имат върху администрирането на съда, се запазва.

Прокуратурата е страна в наказателния процес и по естеството на функциите си поддържа близки отношения с изпълнителната власт, поради което участието ѝ в администрирането на съдилищата представлява заплаха за съдебната независимост. Същевременно главният прокурор може да повдигне обвинения срещу всеки съдия и да поиска неговото отстраняване от длъжност, а съдийската колегия на ВСС на практика не действа като бариера срещу това изключително правомощие. Така индивидуалната независимост на съдията се оказва илюзорна.

Самата конституционна структура на ВСС също представлява източник на опасност за инфектиране на съдебната власт с нелегитимно политическо влияние. Половината от членовете на Съвета се избират от Народното събрание по непрозрачна процедура. Политическите партии номинират за свои представители в управлението на съдебната власт действащи съдии и прокурори, без да оповестяват публично механизма, по който стигат до определен магистрат. Така съмненията за политическо инфилтриране на съдебната власт се потвърждават.

Същото е положението и с избора на инспектори в Инспектората към ВСС. Пряко потвърждение за неприемливата връзка на политическите партии и избраните от тях членове на администриращите и контролни органи на съдебната власт е приетото преди по-малко от месец изменение в Закона за съдебната власт, което предоставя кариерно и финансово предимство за членовете на ВСС и инспекторите с изтекъл мандат. Изменението в закона създава видимост за неприемливо политическо удостояване на членовете на кадровия орган на съдебната система като форма на властова корупция. Въведените със закон привилегии в края на мандата на членовете на ВСС само затвърждават впечатлението за противоконституционна обвързаност между членовете на Съвета и политическите партии, които са ги излъчили, а това разрушава доверието в съдебната власт и нейната независимост.

Подложени за дълъг период от време на деморализиращия ефект от порочната кадрова и дисциплинарна практика, голяма част съдиите се приспособяват към наложените им правила, а това води до все повече доминиращ конформизъм, отчуждение, а дори и страх в професионалната общност. Не по-малко вредно е наложилото се от практиката на Инспектората фаворизиране на срочността и количествените показатели в дейността на съдията, разглеждането му като чиновник, дължащ лоялност на държавата. Това е изключително опасно за способността му да бъде независим и да изпълнява функциите си компетентно, достойно и с грижа за човека.

Къде можем да открием съпротивителните сили на българските юристи срещу превръщането на българското правосъдие в арена на геополитически схватки?

Не само българските юристи, но и повечето български граждани разбраха, че правосъдието и в частност съдиите, които са негови изразители, не трябва да бъдат инструментализирани за решаване на съмнителни политически задачи с кратковременни пропагандни ефекти. Това, освен че не допринася обществени ползи, нанася вреди на правосъдието, като руши авторитета и достойнството на съдиите. А тази вреда има дългосрочни последици, защото зависимият, уплашен и унизен съдия не може да изпълнява ефективно функциите си на безпристрастен арбитър по делата.

Немалко български съдии и юристи реагираха твърдо и изразително в случая със съдията от Специализирания наказателен съд [Андон Миталов – б.р.]. В позиция от тази седмица от ССБ ясно заявихме, че общественият, включително и международен отзвук от конкретни съдебни решения не е законно основание за налагане на дисциплинарни мерки срещу съдията, защото ще има смразяващ ефект върху останалите му колеги, ще повлияе негативно върху свободата на формиране на вътрешното им убеждение при упражняването на съдебен контрол в досъдебното производство, когато се иска съществено ограничаване на основни човешки права, и в крайна сметка, ще доведе до пагубни последици за гражданите и независимостта на правосъдието. Мисля, че позицията на съдийската организация разбираемо показа на обществото защо е опасна конкретната атака срещу този съдия, а това е нашият начин за съпротива срещу тази заплаха.

Днес разговорите за възстановителното правосъдие у нас вече изглеждат като интелектуален лукс, а засилването на строгостта на наказателното преследване на непълнолетни – самопонятно. Какво е мястото на ССБ в този процес?

Завишаването на наказанията води до ожесточаване на престъпността – това е научно доказан факт от криминологичните изследвания. Бедата е, че от десетилетия у нас не се провеждат емпирични наблюдения и изследвания на престъпността, а измененията в наказателния закон се правят по конюнктурни съображения, без сериозни мотиви и обосновка. Възстановителните подходи в правосъдието не се поощряват и развиват от държавата.

Съдиите, особено тези, които се занимаваме с наказателни дела, сме разбрали, че постигане на целите на наказанието е немислимо само с прилагане на традиционното, възмездително правосъдие. Същевременно обаче възстановителното правосъдие, по думите на проф. Нилс Кристи, е арена, владяна от понятия като общ дух, цялост, солидарност и доверие. Според него идеалният вид правосъдие на съпричастните би бил този, който е основан на чувството за справедливост на участниците, тоест на местния юридически диалект. Колкото повече държавата определя правилата, толкова повече нарастват шансовете съгласието между партньорите да се окаже недостатъчно – от гледна точка на държавата. Независимо че възстановителното правосъдие по дефиниция е във властта на участниците в конфликта и не допуска намесата на държавата, възстановителните подходи спомагат за хуманизиране на традиционното възмездително правосъдие.

От години съдии, включително и членове на ССБ, работят за популяризиране на идеите и ценностите на възстановителното правосъдие – поканата и публичните лекции на проф. Нилс Кристи през 2014 г. в София, публикуването на неговите книги и статии. Наред с това не са малко съдиите, основно от районни съдилища в малки населени места, които работят активно в местните общности в помощ на уязвими лица – непълнолетни, психично болни, маргинализирани групи от населението.

Добър пример за включване на съдията в местната общност е колегата Владислава Цариградска от Районен съд – Луковит. Повече от седем години тя е отдадена на идеята да осмисли по нов начин ролята си на съдия в помощ на хората, които са участници в конфликти, станали повод и за образуване на дела. Тази работа е трудна и изисква много внимателно да се подхожда към всеки случай, така че да не се излезе от рамката на закона, но той да се приложи с грижа и разбиране към човека. Владислава се справя удивително.

За съжаление, вместо подкрепа от администраторите във ВСС, тя е подложена на цинична и нечестна медийна кампания, и то само защото на глас изказва критично мнение към силните в съдебната власт. Това явление – насаждане на омраза към съдиите и подлагането им на медиен линч – добива застрашителни размери напоследък в нашата страна, но и в част от страните от Централна и Източна Европа. То си има и име: дикастофобия. Пример за дикастофобия са неоснователните лични нападки и опити за очерняне на съдии в Полша, където контролирани от държавата медии унищожават авторитета на съдебната власт и доверието, с което тя се ползва.

Анализ на атаките от публични личности и медийни кампании за периода 2017–2019 г., изработен по инициатива на ССБ, показва, че за това време 99 съдии са били обект на сплашване, грубо засягане на личното и професионалното им достойнство. Отровената медийна и публична среда подпомага в голяма степен разпространението на това явление, което сериозно застрашава независимостта на съда.

Имам усещането, че когато днес говорим за правосъдието и политическата намеса в него, вече почти не говорим за Европа. Греша ли?

Видима е тенденцията в страните от Централна и Източна Европа да се приема законодателство, което подчинява съда на политическата власт. В повечето случаи става дума за популистки режими, които системно и методично целят да унищожат независимите регулатори на плуралистичното общество – свободните медии, автономните университети и независимия съд. ЕС прави опити да реагира с позволените правни средства, но това очевидно засега не дава резултат.

На този фон България привидно е оставена в периферията, но процесите у нас по нищо не се отличават от тези в Полша и Унгария например. Отпадането на механизма за сътрудничество и проверка беше неизбежно, защото, въпреки че през годините доведе до немалко положителни промени, най-вече в законодателството, и възпираше управляващите от по-груби посегателства върху съдебната власт, в последно време загуби от своята ефективност, тъй като властите умело успяваха да мимикрират.

Положителният ефект от това развитие е осъзнаването на необходимостта от автентични вътрешни сили, които да се борят за върховенство на правото в страната ни. По думите на германския юрист Рудолф Йеринг, борбата е изконна и иманентна съставка на понятието за право – борбата е вечната работа на правото, защото от мига, в който правото изостави готовността си за борба, то изоставя себе си. В този смисъл никой друг освен нас не може да свърши работата, която ни предстои – всекидневната борба за право.

При настоящата у нас академична ситуация възможно ли е юридическото образование да осигури изход от кризата?

Състоянието на юридическото образование е част от кризата на правото у нас. Липсва достатъчно последователна и задълбочена научна критика на съдебната практика и законодателството. Процесът на изработване и приемане на нормативните актове и тяхното качество са на много ниско ниво. Откъсването на юридическото образование от практиката, липсата на емпирични и научни изследвания по актуалните проблеми на правоприлагането представляват сериозен проблем, чието решаване изисква сериозни усилия.

Въпреки това университетът е мястото, от което трябва да тръгне промяната. Има немалко млади и отлично подготвени преподаватели, които работят отдадено със студентите. ССБ поддържа няколко стажантски програми, които също са от полза за обучението и практическата подготовка на студентите по право. Академичната юридическа общност трябва да се превърне във форум на научна критика и активни дебати за действията на властите в областта на нормотворческия процес и правосъдието. Това, за съжаление, сега не се случва.

Част от оценката за незавидното положение на юридическото образование споделя проф. Нилс Кристи, според когото университетите не могат да бъдат управлявани като фабрики, без да загубят част от творческите и критичните си функции. По същия начин, казва той, съдилищата не могат да бъдат ползвани като инструменти за управление, без да пожертват главното си достойнство – да закрилят ценностите, като ги формулират и преценяват в тяхната съвкупност.

Университетското образование по право не е достатъчно за изграждане на личността на съдията. В нашите условия идеята на проф. Кристи, който мисли за правото като част от културата, може да изглежда екзотична, но може би това е възможният изход от тежката ни ситуация в момента. Той разказва за един случай от тоталитарната история на Полша. Броят на затворниците в Полша постоянно нараствал, драстично отдалечавайки се от ниските нива отпреди Втората световна война. Не били останали вече от старите съдии, а новите били все от редиците на партията. Обмисляйки този факт, проф. Кристи стига до извода, че не само партийните интереси стоят зад суровите присъди, издавани от новите съдии, а по-скоро липсата на културни връзки, защото съдия със солидна културна подготовка, почерпана едновременно от книгите и от живота, трудно би могъл да бъде заблуден, че хората, които застават пред него, за да бъдат съдени, са коренно различни от всички останали.

При сегашното състояние на държавните власти и разположението и тежестта на политически значимите злополучни фактори какво е полезното юридическо усилие?

Както пише Рудолф Йеринг в съчинението си „Борбата за право“, всеки народ е изцяло оставен на себе си и няма някаква по-висша власт, която вместо него да поеме грижата да защити правото му. Необходимо е постоянно гражданско и юридическо усилие за утвърждаване и защита на върховенството на правото.

Съдиите можем да направим немалко. Всекидневните усилия на съдия Владислава Цариградска за поддържане на общността и подпомагане на уязвимите хора в Луковит са полезни извън всякакво съмнение. Много съдии от страната работят с ученици от училища в местните общности – съдиите от Ловеч, Враца, Нови пазар, Стара Загора, Разград и много други населени места осъзнато създават и поддържат връзки с уязвимите и слаби членове на общността. Друга насока за защита на съдебната независимост е все по-честото обръщане към Съда на ЕС с преюдициални запитвания (в това отношение опитът на полските съдии е добър пример) за установяване на противоречие между норми от българското законодателство с правото на ЕС.

ССБ прави опити да участва и направлява полезна дискусия за необходимите конституционни промени, които да позволят действено утвърждаване на независимостта на съда – в ход е инициатива за създаване и поддържане на електронна платформа, която да съдържа документите, разкриващи историята на изработване на действащия основен закон и дебатите, които са съпровождали изграждането на основите на съвременната демократична държава.

Просветителските усилия са повече от необходими – ССБ от години поддържа сайта „Съдебно право“, в който публикува разнообразни материали, даващи информация и обяснения за функционирането на съда, за съдебната независимост като основен елемент на правовата държава, за възстановителните подходи в правосъдието. Съзнаваме, че разговорите и дискусиите трябва да се отворят по-широко към гражданите и да засягат актуалните обществени конфликти. Това е бавен, но сигурен начин за хуманизиране на обществото и противодействие на нарастващото ожесточение и неразбиране между хората.

Заглавна снимка: Стопкадър от интервю със съдия Калпакчиев пред „Трансмедия ТВ“