Вярваме, че честната журналистика не е лишена от позиция и тя трябва да бъде декларирана ясно.

Това написахме в началото на 2018 г., когато стартирахме „Тоест“. Следваме го и до днес. Едва ли някой от редовните ни читатели има колебание каква е редакционната ни позиция по отношение на щекотливите теми – за равноправието, маргинализираните групи, насилието срещу жени и деца, за дезинформацията в социалните мрежи и медиите, за ваксините и т.н.

Тези теми идват и си отиват на приливи и отливи, но сякаш не носят еволюционна промяна в обществото ни. Често изглежда, сякаш негласният консенсус е възможен на все по-нисши емоционални и интелектуални нива. Често какофонията от мнения е толкова голяма, че мнозина се отдръпват с примирение, възмущение или в опит да съхранят себе си, оставяйки територия на гръмогласно малцинство, което се сдобива със самочувствието, че води стадото.

Нивото на ваксинирани срещу COVID-19 у нас продължава да е безобразно ниско – и то при излишък от дози на склад. Политиците ни са безгръбначни дори когато твърдят обратното. Защото във времена на кризи от лидерите се очаква да поведат хората в правилната посока, да обясняват трудните решения, да рискуват подкрепата за себе си в името на общото благо. Загубихме много време в очакване на смислени кампании, разясняващи ползите от ваксините. Платихме с ненужно голям брой човешки жертви.

На този фон всяко усилие има значение и смисъл. Затова със скромните си възможности и сили започваме своя кампания. С кратки и ясни послания, с факти, числа, научнообосновани тези. И с лични истории.


В тази статия ще събираме на едно място всички публикации от кампанията ни „От нас зависи“ в подкрепа на ваксинирането срещу COVID-19. В социалните мрежи всичко потъва на дъното на таймлайните, а тази публикация има за цел да служи за хранилище на материалите от кампанията и ще се обновява всеки път, когато добавим нещо ново.

Междувременно следете хаштага #отнасзависи в социалните мрежи за нови инфографики и лични истории на хора, които подкрепят каузата. Разпространявайте ги свободно и ни помогнете да убедим повече хора да се ваксинират. Разчитаме на вас, нашата вярна публика. И ви благодарим, че сме заедно!


Процесът на разработване на ваксина се състои от няколко фази. В началото учените изучават структурата на вируса и как той се отразява на тялото. По принцип тази фаза отнема години, но съвременните технологии и вече наличните данни спомогнаха за това генетичният материал на новия коронавирус – нещо като подробна карта на вируса – да бъде декодиран и споделен с учени по целия свят още в началото на пандемията. Благодарение на тази информация учените могат да вземат решение да разработят именно тези типове ваксини, които имат най-голям потенциал да се справят с вируса.

Следващата стъпка се нарича предклинични проучвания – ваксината се тества върху животни в лабораторни условия, като основната цел е да се уверим не само в ефективността, но и в пълната безопасност на кандидат-ваксините. Ако всичко е наред при предклиничните изпитвания, се преминава на ниво клинични проучвания. Самото им провеждане се одобрява предварително и се следи изкъсо от регулаторните органи в съответната страна. Всички одобрени от Европейския съюз ваксини срещу COVID-19 са преминали клинични проучвания с групи от по над 30 000 души. Участниците са избрани на произволен принцип от всички доброволци и винаги има контролна група, която получава плацебо, за да се провери дали ефектите идват от някъде другаде, а не от ваксината.

След проверка на данните от предклиничните и клиничните изпитвания от страна на регулаторните органи, получаване на одобрение за производство и пускане на един медикамент на пазара, проучванията продължават през целия жизнен цикъл на продукта. По същия начин при прилагането на дадена ваксина на нов човек се проследява дали има странични ефекти, и информацията се регистрира в обща база (процесът се нарича Pharmacovigilance). Тези данни непрекъснато се обновяват и събират с цел да разберем колкото може повече за дадения медицински продукт, докато той се прилага на все по-голям брой хора. По това ваксините не се различават съществено от повечето лекарства на пазара в момента – в листовката към всеки медикамент има телефон и координати, за да може всеки пациент да сигнализира за нежелани реакции.

Към момента по целия свят са поставени над 7,31 млрд. дози на ваксини срещу COVID-19. Регистрираните негативни ефекти от тях са изключителна рядкост и са сравними с тези при други подобни препарати, които са на пазара от десетилетия.

Илюстрация: © Йордан Дамбулев за „Тоест“

Изолирането на щама и разработването на конкретните ваксини срещу COVID-19 са впечатляващи както от научна, така и от административна гледна точка. И колкото и тази скорост да се дължи на кризисната ситуация и инвестирането на средства в откриване на решения, ваксините щяха да са невъзможни, ако не почиваха на десетилетия научен прогрес.

SARS-CoV-2 – вирусът, който причинява COVID-19, е от семейството на коронавирусите. За последните 20 години научната дейност, свързана с две други коронавирусни заболявания – SARS и MERS, е спомогнала за изучаването на структурата и уязвимостта на коронавирусите и за откриването на методи за лечение на заболяванията, които те причиняват. Борбата с вирусни заболявания като СПИН и инфлуенца (грип) също води до натрупване на знания, които ни помагат да разработим по-ефективни ваксини за по-кратък период от време. Научната дейност е процес на натрупване, подобно на строеж: без здрави основи надграждането е невъзможно. Всяка технология, колкото и да е иновативна, винаги се крепи на години работа и усъвършенстване.

Има и други особени фактори, които изиграха роля в скоростта на разработване на ваксините срещу COVID-19. Финансирането е важно, защото произвеждането на ваксини е скъп процес – ЕС, САЩ, Русия, Китай, Индия, както и множество неправителствени организации инвестираха големи суми, за да се намери решение на здравната криза. Административните процедури също бяха ускорени по време на търсенето на ваксина за COVID-19, за да се предотврати излишно забавяне на процеса. Един от основните начини, по които беше постигнато това, беше чрез мониторинг над процеса на тестването в реално време и сериозно ангажиране на всички отговорни власти с проследяването на тестовете на ваксините. Това позволи безпрецедентна прозрачност при провеждането на клиничните изпитвания и значителното им ускоряване.

Източник: Статия на медицинското издание Stat News, част от групата на Boston Globe Media. Илюстрация: © Йордан Дамбулев за „Тоест“

В отворено писмо от 8 октомври т.г. специалистът по имунология на Т-клетките д-р Антъни Леонарди се обръща към училищните ръководства в САЩ и ги предупреждава за рисковете от сериозни дългосрочни последици след боледуване от COVID-19 дори при децата. Той изброява редица поражения и негативни ефекти, например: характерни за пациенти с алцхаймер протеинови маркери в кръвта и структурни изменения в мозъка, засягащи центровете, които отговарят за паметта; занижена („хипометаболитна“) мозъчна активност; автоимунитет към важни протеини в нервната система; понижена бъбречна функция и др. Всяко от твърденията в писмото на имунолога е подкрепено с конкретни източници и изследвания.

Цялото писмо прочетете в личния профил на д-р Антъни Леонарди в Twitter. Илюстрация: © Йордан Дамбулев за „Тоест“

„Казвам се Ана Стоянова, на 42 г., от София, и съм от хората, които са в рискова група при преболедуване от COVID-19. От 20 години имам рядко автоимунно заболяване – системен лупус ериматодес. При него е много важно да се избягва заразяването с каквито и да било вируси, тъй като те засилват отговора на имунната система, така болестта се активира и организмът започва да атакува собствените си органи – бъбреци, сърце, мозък, бели дробове, кожа и т.н. Болният влиза в омагьосан кръг, в който имунната му система се супресира (потиска), за да спре да атакува органите си, и в резултат на тази супресия организмът е изключително податлив на нови зарази, които усилват имунния отговор.

Важно е да се знае, че има хора като мен, които не могат да се ваксинират и за които заразяването е пагубно, особено ако са на имуносупресивно лечение. Ние трябва да разчитаме на другите около нас да се ваксинират и чрез колективния имунитет да се предпазим от заболяване от COVID-19.“

Пеперудата е символът на болестта лупус. Снимка: Wolfgang Hasselmann / Unsplash. Илюстрация: © Йордан Дамбулев за „Тоест“

Вероятността за повторно заразяване на преболедувалите COVID-19, които не са се ваксинирали, е над два пъти по-голяма в сравнение с ваксинираните боледували.

Източник: Проучване на учени от Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC), Департамента за общественото здраве в Кентъки и Колежа по обществено здраве към Университета на Кентъки, САЩ. Илюстрация: © Йордан Дамбулев за „Тоест“

„Обичам различните езици, места, лица и съдби. Толкова, че си измислих живот, в който да е не само възможно, но и нужно да съм на път. Превеждам книги, ходя на лов за пиеси, пращам кореспонденции. На тази снимка пиша рецензия на пода край една кинозала в Кан – отразявам филмовия фестивал там и съм изтощена, но щастлива. За първи път съм в чужбина след година и половина пандемичен застой, през който тялото ми натежа, а душата ми отслабна. Кан е едно от най-големите световни събития с многохилядна публика. Гигантският риск да се превърне в ковид огнище беше занулен със стриктни мерки: ако си ваксиниран (като мен) или имаш отрицателен тест, влизаш с маска и гледаш. Не беше трудно, а беше ефикасно: за 12 дни близко съжителство в затворени салони не заразихме себе си и другите. И животът се върна донякъде в релсите си.“

Нева Мичева (р. 1973) превежда книги и пиеси, пише за филми за „Българско кино общество“ и води рубриката за читателски писма „Говори с Нева“ в „Тоест“. Снимка: © Шин Хеджин. Илюстрация: © Йордан Дамбулев за „Тоест“

„Има времена, които ни изпитват като общност. Ковид кризата е точно такова време. Все по-ясно е, че можем да излезем от нея само заедно, само ако повече хора се ваксинират. Толкова е очевидно. Ваксинирах се при първа възможност, дъщеря ми (на 14) също е ваксинирана. Става дума за нещо много просто – да се спести човешко страдание, да се спасят животи. Всеки избира от какво да се страхува – от ваксината или от вируса, който дотук е причинил смъртта на над 4,5 милиона души. Всеки избира дали да вярва в конспиративни теории, или в науката. Но единият от изборите спасява живот.“

Георги Господинов (р. 1968) е български писател, поет и драматург. Автор е на стихосбирки, сборници с разкази, пиеси и три романа – „Естествен роман“, „Физика на тъгата“ и „Времеубежище“. Снимка: © Дирк Скиба. Илюстрация: © Йордан Дамбулев за „Тоест“

Инфографика 3 #отнасзависи
Инфографика 2 #отнасзависи
Инфографика 1 #отнасзависи

‼️ В България за периода от 1 март до 24 септември т.г. от COVID-19 са починали 10 173 души. От тях ваксинирани са били само 78 души, или 0,77% от общия брой смъртни случаи.

‼️ От 28 юли до 26 септември т.г. в болница са постъпили 20 507 души с COVID-19. Само 6,7% са били ваксинирани.

Да, ваксинираните също може да се заразят с новия Делта вариант на вируса, но значително по-рядко преболедуват тежко и постъпват в болница, а още по-рядко умират. Горните данни от Министерството на здравеопазването в България потвърждават тази тенденция. Проучване от 1 септември 2021 г. на Кралския колеж в Лондон доказа, че ваксините намаляват десетократно риска от развитие на симптоми (в т.ч. дългосрочни) при заразяване със SARS-CoV-2.

Източник: Министерство на здравеопазването. Илюстрации: © Йордан Дамбулев за „Тоест“

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни