Капиталът (не по Маркс)

В предишния текст от серията, посветена на предизвикателствата пред бизнеса в България, обърнахме внимание на тромавата администрация и закостенялата законодателна рамка. Говорихме и за спъващата реформите бездна между министрите и хората по веригата под тях в съответните дирекции и агенции. Освен това посочихме няколко положителни промени, които очертават правилната посока за развитие. 

Във втория материал ще разгледаме заключения потенциал на България по отношение на капиталовите ресурси, необходими за развитието на бизнес средата. Ще си поговорим за трудностите, които стартиращите компании срещат при набиране на инвестиции у нас, както и защо понякога им се налага да погледнат на Запад в търсене на средства за осъществяване на идеите си. Ще обсъдим и проблемите в законодателството на макрониво и вече закъснелите реформи, от които зависи бъдещето на българската икономика. 

Поглед от бизнеса

От разговорите ни с предприемачи научаваме за несъвършенствата на бизнес средата у нас. Разбираме най-вече и колко точно стартъп инфраструктурата в България изостава в сравнение с условията на Запад. Това изоставане се дължи и на тромавите административни процедури по одобряване и отпускане на инвестиции. Изискванията към компаниите кандидати за финансиране са твърде усложнени. Сложна е и оперативната структура на Фонда на фондовете и фондовете под неговата шапка, които боравят предимно с публичен ресурс и инвестират в по-ранна фаза. В допълнение, сроковете за отпускане на инвестицията са доста дълги. Това създава рискове за компаниите в критичен за тях в момент, когато имат нужда от свежи средства и повече време, което да инвестират в развитието си.

Предприемачите споделят за добрия си опит с бизнес ангелите в страната. Ангелските инвеститори са частни инвеститори, които осигуряват финансови средства, а често и менторство на компании в тяхната най-ранна и рискова фаза на развитие. Правят го срещу дял от компанията. Опасенията са, че засега бизнес ангелите тук са твърде малко, а средата усложнява възможностите им да инвестират поради липсата на стимули. 

Като положителен пример от чужбина може да посочим един добре работещ и прозрачен начин за набиране на капитал в САЩ – през т.нар. сейфове (от SAFE – Simple Agreement for Future Equity). Той дава възможност за влагане на средства, срещу които инвеститорът получава собственост (equity) от компанията в бъдещ момент – обикновено при следващия рунд за набиране на капитал. 

Западните инвеститори пък гледат с недоверие на компании в българската юрисдикция преди всичко заради асоциациите с корупция и заради липсващата дигитализация на национално ниво. Към това се добавят и още административни трудности – например усложненото откриване на банкова сметка от чуждестранен гражданин. 

Тези фактори принуждават част от българските предприемачи да потърсят финансиране в чужбина, регистрирайки дружества в САЩ или в Западна Европа. Същите фактори понякога правят българския капитал в пъти по-скъп, отколкото компаниите могат да понесат, и ограничават възможностите им за експанзия. 

Разковничето е в законите 

Какво трябва да стане на макрониво, за да се улесни и стимулира предприемачеството в България? На пръв поглед отговорът е прост – да се отключат повече капиталови ресурси и да се подобри инвестиционната среда. За това обаче са необходими дълбоки реформи, които закъсняват, а когато дойдат, едва ли ще минат лесно през Народното събрание, защото ще срещнат съпротива и опити за изкривяването им в полза на различни интереси. Нека обаче започнем с един добър пример в по-малък мащаб. 

BEAM

През 2018 г. Българската фондова борса получава разрешение от Комисията за финансов надзор (КФН) да създаде т.нар. BEAM – Bulgarian Enterprise Accelerator Market. Основното му предназначение е да подпомогне растежа на малките и средните предприятия. BEAM съществува отвъд основния фондов пазар с идеята да улесни набирането на капитал. 

Най-важното облекчение при BEAM пазара е отпадналото изискване за проспект. Проспектът е правен документ, описващ основната дейност, финансирането и акционерната структура на дадено дружество. Потенциалните инвеститори го използват, за да решат дали да купят ценните книжа, които дружеството предлага. Преди всичко обаче той трябва да бъде одобрен от КФН. Изключително детайлен и тромав за изготвяне, проспектът често бива отхвърлен от КФН със или без адекватни аргументи. Това лишава много предприятия от възможността да се регистрират на фондовия пазар – проблем, който BEAM пазарът решава.

През годините прагът за набиране на капитал без нужда от такъв документ беше увеличен в две стъпки – от 1 на 3 млн., а впоследствие и на 8 млн. евро (максималния за Европейския съюз). Така BEAM служи и като мост за компаниите към основния фондов пазар.

Ангелски инвестиции

Бизнес ангелите са ключови играчи в предприемаческата екосистема, защото инвестират в най-ранен етап и при най-висок риск. Често това става още в идейната фаза от развитието на компаниите. Инвестираните суми за българските стандарти обикновено са от порядъка на няколко десетки хиляди лева. В сравнение със страните от ЕС бизнес ангелите в България са по-малко и по-слабо активни, а главната причина за това е липсата на подходящи стимули.

Какво е възможното решение? Например механизъм за директен кешбек от държавата към бизнес ангелите, в случай че бенефициерът фалира. Като се имат предвид иновативният характер на компаниите, търсещи такъв тип финансиране, и високият им потенциал за растеж, може обосновано да се предположи, че ползата за държавата от събраните данъци, високоплатените работни места и мултиплициращия ефект върху веригата ще надхвърли многократно разходите по бюджета за стимулиране на ангелите. 

Голямата картина 

Междувременно два изключително важни за българската икономика законопроекта са на път да влязат в дневния ред на парламента. За тях говорим с Добромир Иванов, изпълнителен директор в Българската предприемаческа асоциация (BESCO), която се застъпва за промените. 

Промени в Закона за насърчаване на инвестициите 

Добромир споделя резултатите от проучване на асоциацията, според което страната ни отсъства от европейската карта за привличане на големи инвеститори. 

Изтънените данъци, няколкото работещи индустриални зони и обещанията за изграждане на пътна и електрическа инфраструктура отдавна не са конкурентни предимства, които биха изкушили инвеститорите да изберат България.

Особено при липсата на квалифицирани кадри и адекватна държавна помощ, каквато предлагат например Унгария, Словакия, Румъния, та дори страни извън ЕС, като Сърбия и Северна Македония. 

Според Добромир държавната помощ в квазипазарна ситуация трябва да бъде „умна“ – тоест да се възвърне за период от около седем години и да подобри средата в слаборазвитите региони у нас. Фокусът на реформата е насочен именно към привличане на средно- и високотехнологични инвестиции извън София, идващи от компании, които да осигурят заплати от порядъка на поне 50% над средните за съответната община. 

С оглед на това Добромир изтъква голямата цел на промените – да се достигне европейският таван от 60% държавна помощ за инвестиции в слаборазвити региони, така че да няма българин без избор къде да работи. 

За да има истинска демокрация, хората трябва да са свободни да избират къде да работят. В момента има много феодални райони, където хората са лишени от този „лукс“. Така се създават зависимостите, от които страда демократичната ни система.

Идеята е да се привличат инвеститори, които създават иновативни продукти с висока добавена стойност, плащат високи възнаграждения и постоянно развиват уменията и потенциала на служителите си. Това според Добромир са ключовите моменти, които ще направят България по-богата държава. 

Пенсионни фондове

Знаете ли, че частните пенсионни фондове в България могат да инвестират до 1% от капитала си в алтернативни фондове (например фондове за рисков капитал)? Този праг е изключително нисък за европейските стандарти и затруднява пенсионните фондове, които страдат от липса на възвръщаемост. Едновременно с това се възпира и потенциалът за развитие на предприемаческата среда.

В общо писмо до парламента Асоциацията на пенсионните фондове, инвестиционният фонд на Endeavor, Асоциацията на индустриалния капитал в България и BESCO изразиха подкрепата си за нормативни промени, които увеличават прага на пенсионните фондове от втори и трети стълб за инвестиране в алтернативни фондове до 5%. Целта на мярката е да повиши възвръщаемостта им и да отключи капитал, който да бъде пренасочен към предприемачите, търсещи инвестиране от порядъка на над 5 млн. лв. (т.нар. Series B инвестиционни рундове).

Реформата също трябва да позволи на пенсионните фондове да „къмитват“ пари (committed capital). С други думи, да обещават определена сума на алтернативните фондове, която впоследствие да бъде използвана за инвестиране от самите фондове. Сумата не се осигурява незабавно, каквото е условието сега, а само се декларира на съответния инвестиционен фонд, който ще я потърси, когато реши да направи инвестиция. 

Поправките целят още да се премахнат ежедневните проверки на КФН на активите на пенсионните фондове. Освен че създава излишна бюрократична тежест, КФН не признава нематериални активи (например репутация, качество на управлението, продукти в развойна дейност, интелектуална собственост, търговски марки, патенти и т.н.), което ограничава инвестиционния потенциал на пенсионните фондове.

Според Добромир Иванов промените биха могли да отключат над 1 млрд. лв. в екосистемата, което ще удвои наличните ресурси. Това ще позволи на бизнесите да набират повече капитал, за да се разрастват и да остават по-дълго в България – с произтичащите от това икономически ползи за цялата страна.

Съвкупността от изброените промени трябва да подобри и модернизира инвестиционния климат у нас. България обаче няма време, а реформите вече закъсняват. Кога ще се приемат и как ще се прилагат, зависи най-вече от натиска на гражданското общество и предприемачите върху институциите, отговорни за тяхното реализиране.