Не е далеч 2013 година, когато репликата на Пламен Орешарски пред парламентарната група на БСП „гласуваме за Пеевски – или правителството пада“ предизвика всеобщо възмущение. Разбира се, ясно е за всички, че подобни думи показват безсилие, политическа несъстоятелност и готовност на всякакви компромиси в името на властта. Това изявление логично доведе до нестихващи протести и в крайна сметка до падането на кабинета на БСП и ДПС. Впрочем думите на Орешарски станаха повод за всевъзможни пренебрежителни коментари от страна на тогавашната опозиционна партия ГЕРБ.

Точно пет години по-късно именно Бойко Борисов се постави в тежка политическа зависимост, сходна с тази, в която бе Орешарски. Без да се замисли, министър-председателят оповести диагнозата и на политическата среда в България, и на собствената си все по-очевидна безпомощност. Съзнателно или не, още с първите гласове, искащи оставката на вицепремиера Валери Симеонов,

министър-председателят съобщи, че кабинетът ще падне, ако лидерът на НФСБ бъде отстранен от поста си.

Малко по-късно Борисов съвсем изпусна от контрол коалиционния си партньор, който първо строи бизнеса да го подкрепи и да заплаши с контрапротести, после с грижа за държавата ги отказа, а накрая оповести, че не вижда никаква причина да се извинява, че говори истината, визирайки заключението си, че майките на деца с увреждания са кресливи жени, а самите деца – „уж болни“. За да замаже ситуацията след това, Симеонов спомена, че няма съмнения в заболяванията на децата, защото е видимо, че са „ненормални“, а накрая се извини, натъртвайки, че това се случва по настояване на коалиционния съвет.

Разсъждения за езика и начина на мислене на вицепремиера се направиха много, повечето от тях с правдивото заключение, че политик с подобен профил би трябвало да бъде изгонен немедлено от властта. И разбира се, че на него трябва да му се потърси всякакъв вид отговорност. Без съмнение е и фактът, че в развита демократична държава Симеонов не би го очаквало радостно политическо бъдеще. Без съмнение обаче е също, че това в България няма да му се случи, той ще продължи да е вицепремиер и очевидно фактор, крепящ митичната стабилност, за която всички говорят, но никой не усеща.

Ето защо генералният въпрос не е дали е допустим езикът на вицепремиера, или трябва ли да напусне поста си – отговорите са очевидни. Главният проблем в цялата ситуация е, че

управлението на България съвсем официално зависи от партиен лидер, който блъска възрастни жени, твърди, че деца с увреждания са или „уж болни“, или „ненормални“, майките им са „кресливи“, а пък българите зад граница трябва да бъдат „опрасквани“.

От този факт произтичат още два проблема и една констатация. Първият проблем: съвсем не без основание България започва да изглежда все по-варварски в очите на останалите си западни партньори. Вторият проблем: всяка идея, която е що-годе нормална за останалите либерални демокрации, у нас ще бъде чужда, без значение дали аргументи за това ще бъдат давани публично, или не. Защото националистите в лицето на „Обединените патриоти“ вече имат легитимация на своята значимост и незаменимост в очите на Борисов, което ще използват за рекет срещу всякаква нормалност, която и без друго не е в изобилие.

А сега констатацията:

единствената разлика между Пламен Орешарски и Бойко Борисов вече е, че на втория още не му се е наложило да ползва задните входове на учрежденията, които посещава.

Иначе приликите са очевидни: съвсем ясно и изговорено в прав текст и от двамата е, че управлението им зависи от друг, а не от тях самите, а този, другият, е обществено неприемлив.

И ако преди години Борисов имаше тефлоново политическо покритие, с времето то започна бавно да изтънява, за да стигне до момента, в който той призна, че управлението му (тоест решенията за и на управлението му) зависят от друг.

Всъщност Борисов понесе тежък удар именно от незаменимите си партньори. А доскоро той бе този, който умишлено и с лека усмивка нанасяше удари на партньорите си. И ако това е добра новина от гледна точка на разбиване на самодържавието, наложено у нас, то има и една безспорно лоша:

нищо по-различно не се очертава.

Заглавна снимка: стопкадър от видеоинтервю с Бойко Борисов на дир.бг

Полина Паунова

Полина Паунова

Политически журналист. Вярва, че единствено с вникване в политическите процеси може да се променя държавата.