Колко доказателства се побират на върха на един гигабайт

В началото на юли главният прокурор Иван Гешев подхвана нова законотворческа инициатива. По време на своя отчет пред парламента за дейността на прокуратурата той обяви, че в следващия месец ще предложи на депутатите промени в наказателното право, целта на които е

обвинителните актове да станат по-кратки и да се намали тежестта на доказателствената част.

Новината мина и замина, но предложението, чието подготвяне е възложено на екип от Върховната касационна прокуратура, тепърва ще стане факт. Нито един народен представител не зададе на главния прокурор въпрос за законодателните му идеи (както впрочем и за отчета му). Това обаче не пречи да поразсъждаваме върху смисъла им и възможните последствия от тях.

Работа на прокуратурата ли е да дава законодателни предложения, и то за такива промени, които биха облекчили собствената ѝ работа? Парламентът е законодателна власт, а прокуратурата – съдебна, и то тази част от съдебната власт, която се занимава с обвинението. Но да си припомним, че според главния прокурор разделението на властите е „виждане“ на „десни екстремисти“, което той не споделя.

Иван Гешев анонсира предложението си с аргумента, че Наказателният кодекс е морално остарял,

защото са възникнали нови обществени отношения, които той не регулира (изслушайте цялото му изказване). На това не би могъл да възрази дори недолюбваният от главния прокурор Български хелзинкски комитет.

В годишния си доклад за 2019 г. БХК обръща внимание например, че НК „продължава да третира домашното насилие като частен проблем“, защото жертвите сами трябва да търсят правата си в съда. В него омразата, телесните повреди и убийствата на основата на сексуална ориентация и джендър идентичност не се отчитат като мотив за извършване на престъпление. Предпоставя се, че само жените могат да бъдат изнасилвани, и то само при „стандартен“ полов акт между мъж и жена. От правозащитната организация препоръчват осъвременяване на НК в тези и в други отношения.

Коментирайки неадекватността на НК за съвременните обществени отношения, главният прокурор обаче не дава подобни примери, а предлага ново правно регулиране на престъпления като подкупа в частния сектор, корупцията, прането на пари.

Доказателства, мерки и теглилки. И „Война и мир“

От предпоставката за моралната остарялост на НК главният обвинител някак стига до заключението, че има сериозен проблем в стандартите за доказване на престъпленията. Според него стандартът за доказване в Наказателно-процесуалния кодекс е „най-високият в целия Европейски съюз. […] Ако в България се иска една единица доказателства, в повечето страни от ЕС се иска 0,1% доказателства“, аргументира се той.

Дотук разбираме, че „в повечето страни от ЕС“ от обвинението се изисква хиляда пъти по-малка доказателствена част, отколкото в България (0,1% от 1 е равно на 0,001).

Как обаче може да се измери коя доказателствена част е по-голяма и коя – по-малка?

За да си го представим, Иван Гешев дава пример с обвинителен акт за пране на пари в Англия (която междувременно вече не е част от ЕС): „Да, това е друга правна система. Не е континенталната, към която ние принадлежим. Този обвинителен акт се състоеше от две странички. И тези страници даже не бяха гъсто изписани, имаше 10–15 абзаца. Български обвинителен акт за пране на пари щеше да е минимум оттук до Съдебната палата.“

Да оставим настрана, че в този пример се сравняват страници и отстояния между градски обекти. От размера на обвинителния акт не можем да съдим на какви доказателства се основава той и дали те не запълват няколко папки.

В други случаи обаче главният прокурор придава особена доказателствена тежест на количеството. По повод на кореспонденцията между бизнесмена Пламен Бобоков и президента Румен Радев той заяви: „Анализът на експертизата само на мобилните устройства – телефони и айпади – е над 260 гигабайта. И за да разберете какво Ви казвам – „Война и мир“ е около 5 гигабайта.“

Изказването на Гешев беше направено пред журналисти, ала никой от тях не го попита за какви формати и други специфики на файловете става дума.

Във формат TXT двата тома на класическото произведение на Толстой са общо малко над 5 мегабайта, тоест 1000 пъти по-малко, отколкото казва главният прокурор. „Война и мир“ може да стане 5 гигабайта, ако 1225-те страници на книгата се сканират със сравнително висока резолюция, така че всяка страница да е около 4 мегабайта. Ако страниците се заснемат в RAW формат с добър съвременен фотоапарат, обемът може да набъбне многократно. А зад 260-те гигабайта експертиза на мобилните устройства нямаме представа какво се крие.

Това уточнение е важно, за да се покаже, че количеството страници, метри, литри, тонове, мегабайти, децибели и т.н. на събраните доказателства не ни казва нищо особено за самите доказателства.

Същото се отнася и за дължината на обвинителните актове. Иван Гешев, който беше прокурор по делото за КТБ, от собствен опит знае, че ако един обвинителен акт е умонепостижимо дълъг, това може повече да попречи на работата на съда, отколкото да доведе до адекватни осъдителни присъди. Да си припомним, че обвинителният акт по делото срещу КТБ беше около 15 000 страници, а заедно с материалите по него, връчени на 18-те обвиняеми, набъбна до 210 000. (За сравнение – материалите по делата от Нюрнбергския процес са 18 000 страници.)

След като за девет месеца в съда изнемогващи прокурори прочетоха 7760 страници от обвинението, докато всички в съдебната зала бяха докарани до пълно изтощение, парламентът прие законодателни промени, според които може да се прочете и само доклад, резюмиращ обвинителния акт. И така представянето на 15-те хиляди страници се сведе до 3 минути.

Гешев и тогава направи сравнение с „Война и мир“ (която, изглежда, му е любима книга, поне що се отнася до сравненията): „Едва ли някой си мисли, че сме мазохисти и сме искали няколко пъти да напишем „Война и мир“. Българските граждани имат право да знаят какво се случи с тези милиарди.“

Тук главният прокурор категорично е прав. Не е добра идея да се пишат обвинителни актове като неговия за КТБ,

в който е излято такова количество насипна информация, тъй щото нито съдът, нито защитата, нито пък медиите да могат да се ориентират във фактите. И резултатът е, че продължават да са на свобода хората, които са източили парите на вложителите в банката, влагайки ги в поръчкови медии, популистки политически проекти и прочее. А българските граждани все още не знаят „какво се случи с тези милиарди“.

Ето защо има смисъл не от безкрайно дълги обвинения, а от истински доказателства – такива, които доказват. И ако това е, което иска Иван Гешев след неуспехите си с делото срещу КТБ, можем само да го поздравим, че е преживял катарзис.

Дано, ама надали, както се казваше в стария виц. Инициативата на главния прокурор за по-кратки обвинителни актове по-скоро е свързана с желанието му съдът да приема доказателства, които… не доказват.

„Най-вероятно“

Пред Народното събрание той мотивира идеите си за законодателни промени така: „Аз съм чел осъдителни присъди на испански съд, на немски съд, на френски съд, в които има термини „най-вероятно“, „при анализ на събраните доказателства няма друг извод, освен че най-вероятно“ еди-какво си. Това са осъдителни присъди, и то доста сериозни. В мотивите на българската съдебна присъда това ще означава оправдателна присъда. И казвам това категорично.“

Следователно недоволството на главния обвинител от „стандартите на доказване“ се отнася не само до количествената им част, а и до качествената. Защото „най-вероятно“ е твърде разтегливо понятие.

В една прецизна юридическа система „най-вероятно“ ще рече „няма друг извод, освен“. А за много хора „най-вероятното“ е това, което те искат да е най-вероятно. И ако такива хора са в съдебната система, а в нея няма прецизни и спазващи се правила, които да ограничават полета на въображението им, надеждата за справедлив процес и презумпцията за невинност отиват „на кино“.

Такива примери около нас има немалко.

Десислава Иванчева например беше обвинена, че е взела подкуп на ръка. След като маркиращо вещество от банкнотите беше открито не по ръцете, а по носа ѝ, за това беше обвинен дъждът, а прокурорът рече, че подкупът може да е бил платен и по банков път. Защо тогава тя и Биляна Петрова бяха подложени на 7-часов зрелищен арест и защо първоначално се твърдеше, че „светят като крушки“ от маркиращото вещество, остава неясно.

На главния прокурор издателя на „Икономедиа“ Иво Прокопиев му изглежда „най-вероятно“ престъпник. Затова цялата мощ на прокуратурата е впрегната, за да докаже, че той е такъв. Въпреки че, както постанови съдът на първа инстанция, да изразиш мнение по време на официално заседание няма как да е престъпление. Но има и втора инстанция, както и много други неща, в които Прокопиев да бъде обявен от прокуратурата за „най-вероятно“ виновен.

Австралиецът Джок Полфрийман „най-вероятно“ не е бил нападнат и не е действал в състояние на неизбежна отбрана. Основното доказателство, което би могло да потвърди обратното, мистериозно изчезва, а останалите доказателства просто не се разглеждат от съда. Дори след като искането на прокуратурата за възстановяване на делото за предсрочното му условно освобождаване беше отхвърлено от съда, той продължава да не може да се прибере в родината си, без за това да има ясно правно основание.

За главния прокурор „най-вероятно“ доказателства са SMS-ите и записите, които прокуратурата огласява пред медиите,

упражнявайки по този начин натиск върху съда чрез манипулиране на общественото мнение. Прокуратурата е склонна да се самосезира по публикации на точно определени медии, независимо дали съдържанието в тях е в стил „една жена каза“. SMS-и, снимки, записи, документи и други доказателства, огласени не от „правилните“ лица и медии, прокуратурата смята „най-вероятно“ за несериозни, а Иван Гешев ги коментира с присмех:

„Прокуратурата не се притеснява да проверява всичко, което фигурира в медиите – независимо дали са 8 джуджета, 10 малки негърчета, някакви други комикси – всичко проверяваме с еднакъв стандарт.“

А за съобщенията между Васил Божков и Владислав Горанов главният прокурор рече: „Не си причиних това да чета тези SMS-и. Разбрах, че има публикувани някакви SMS-и. Колегите, които ги четоха, казаха, че в тях не виждат причина за някаква наказателноправна реакция.“

Примерите могат да станат колкото „Война и мир“, но не е това целта.

А да се покаже принципът на избирателно правосъдие в стил „най-вероятно“, който прокуратурата и сега, без промени в наказателното законодателство, практикува. Но понякога усилията ѝ се сблъскват в остатъците от независим съд. Законодателната инициатива на Гешев впрочем е подета броени дни след като съдът оправда Иво Прокопиев, Трайчо Трайков и Симеон Дянков.

А какъв да е обемът на доказателствата, зависи само от това колко е достатъчно, за да се докаже нещо. Да пресмятаме тежестта им в страници и гигабайти не е по-различно от схоластичния спор за това колко дявола се побират на върха на една игла. Представете си как ще реагират математиците, ако със закон се постанови определен обем на доказателствата на математически теореми. Някои теореми могат да се докажат в няколко реда и от ученици в основното училище. С други и най-модерните суперкомпютри не могат да се справят. По същия начин някои престъпления се доказват лесно, други – по-трудно, а трети така и си остават недоказани.

В правото обаче, за разлика от математиката, всеки е невинен до доказване на противното.

Това е едно от основните човешки права. Ето защо заиграването на прокуратурата с тежестта на доказателствата е опасно. И ако се приеме, то ще бъде поредното нещо, което ни отдалечава от демократичния свят.

Заглавна снимка: Скрийншот от репортаж на „Свободна Европа“ по повод данните на журналисти по делото „КТБ“