Константата Явор Божанков

Депутатът Явор Божанков все предизвиква турбуленции. Това е доста интересен феномен, защото поведението му се отличава с рядко срещано в съвременния политически живот в България постоянство. Получава се така, че в която и парламентарна група да отиде Божанков, в някакъв момент последователността му става неудобна. Последно той стана трън в очите на „Продължаваме промяната“. Как се стигна дотам?

Поводът за искането на две оставки

На 28 ноември 2024 г. пропадна и седмият опит за избиране на председател на 51-вото Народно събрание. Без председател парламентът не може да заработи – не може да се сформират парламентарни групи, да се избере правителство, да се гласуват закони.

Блокажът се дължи не само на силната фрагментираност, поради която в Народното събрание трудно може да се постигне мнозинство за каквото и да е. По-сериозният проблем е, че всеки председател на парламента е потенциален служебен премиер. Това е така заради т.нар. домова книга – промените в Конституцията, целящи да ограничат правомощията на президента. Те предвиждат държавният глава да има право да избира служебен премиер от ограничен списък хора, заемащи високи държавни длъжности, една от които е именно председателят на парламента.

След като никой от предложените да застанат начело на Народното събрание не събра необходимото мнозинство, от „Има такъв народ“ лансираха своя депутат Силви Кирилов като „техническо решение“ – той е най-възрастният народен представител. След известно колебание от страна на ДБ коалицията се съгласи да подкрепи кандидатурата на Кирилов с аргумента, че така парламентът най-сетне ще заработи и ще могат да се приемат важни закони.

Като приоритетни от ПП–ДБ посочиха законови промени, с които да се попречи на Висшия съдебен съвет (ВСС), чийто мандат е изтекъл, да избере за главен прокурор Борислав Сарафов, който понастоящем е изпълняващ длъжността.

И така стигаме до заседанието на 28 ноември, на което два гласа не стигнаха на Силви Кирилов, за да бъде избран. Те бяха на Явор Божанков и Даниел Лорер, гласували против.

Последва светкавично заседание на Изпълнителния съвет на ПП, на което се взе решение да се поискат оставките на Божанков и Лорер, а последният беше изключен „от партията и всички нейни органи“.

В защита на решението се обявиха в лично качество повечето водещи политици от редиците на ПП – например съпредседателите на партията Кирил Петков и Асен Василев, бившият премиер Николай Денков и Лена Бориславова.

Евродепутатът от ПП Никола Минчев обаче се обяви против това решение с аргумента, че ако партията беше последователна в изключването заради неспазване на партийната дисциплина, отдавна трябваше да се е разделила с Бойко Рашков например. Против бяха и от ДБ. На официалната страница на коалицията във Facebook беше публикувано част от интервю с Ивайло Мирчев от „Да, България“ пред БНТ, в което той казва:

Даниел Лорер и Явор Божанков задължително ще участват в заседанията на парламентарната група. Това, че са имали различно мнение дори за критични гласувания, не значи, че не могат да са част от нас. Защото в нашата общност не правим така.

Аргументите на Лорер и Божанков

В подкрепа на решението си да гласува против кандидатурата на Силви Кирилов Даниел Лорер посочи само един аргумент – по този начин би се създало управленско мнозинство с депутатите от „Възраждане“, които също застанаха зад номинацията на ИТН. А това според него би било „пътят към края на нашата демокрация“. Депутатът, който е от еврейски произход, скицира в свой пост въпросния път така:

Започва се с малки компромиси – само един председател на парламента, само да пратим 800 учители на прокурор, само една алинея в един закон, и после още една, и още една. Накрая идват на власт и всички се чудим как стигнахме дотам. […]
Гласувах така, защото когато някой заговори за лагери и затвори, като партия Възраждане, аз знам, че евреите често сме първи. […]
Чел съм твърде много история, за да се подам на подобна заблуда. Имам твърде много потърпевши в собствения си род, за да забравя.*

Отказът да се легитимира сеещата омраза партия „Възраждане“ като политически субект, с когото може да се участва в общо мнозинство, присъстваше и сред заявените от парламентарната трибуна аргументи на Божанков. Предвид перспективата Силви Кирилов да стане служебен премиер, той припомни и нелицеприятни факти от биографията му. Например съдружието му със служебния премиер от началото на 90-те Любен Беров, чийто кабинет остана в историята като „правителството на „Мултигруп“, връзките на Кирилов с функционери от бившата Държавна сигурност и присъствието му в управителните органи на партията на Христо Ковачки, в които най-възрастният депутат твърди, че не знае как е попаднал.

Божанков припомни и ролята на ИТН за свалянето на правителството на Кирил Петков, което беше единственият редовен кабинет от 15 години без участието нито на ГЕРБ, нито на ДПС. Подчерта и приноса на партията на Слави Трифонов за връщането на хартиената бюлетина. Той определи призивите да се гласува за Кирилов, за да може да се приеме бюджетът и да се направи така, че ВСС да не избере Сарафов за главен прокурор, като „фасада“.

Какво стои зад аргументите

Позицията на ПП спрямо Явор Божанков и Даниел Лорер предизвика реакции сред избирателите на ПП–ДБ. Повечето коментари по отношение на предложението за изключване на Божанков бяха подкрепящи депутата и критични към ПП. Дори имаше призиви Божанков да основе собствена партия и упреци към ПП, че се е простреляла не в крака, а в главата.

Не толкова подкрепящо беше обаче отношението към Лорер, въпреки че той пострада повече – беше изключен от партията, което на Божанков не може да се случи, защото той е от гражданската квота. На какво се дължи тази разлика във възприятието на бунтарското гласуване на двамата депутати?

Ценностните криволичения на Лорер

Позицията на Даниел Лорер за „Възраждане“ е принципна, но тя има и личен контекст. Неотдавна се разбра, че Комисията за защита от дискриминация е осъдила Костадин Костадинов на първа инстанция по жалба на Лорер срещу него. Причината е в многобройните дискриминационни и антисемитски нападки, отправени от председателя на „Възраждане“ към депутата от ПП. Сред тях са „чужденец“, „античовек“, искащ „нас, българите, да ни няма, а държавата ни да изчезне“, призиви да бъде пратен в концлагера в Бухенвалд и изразяване на съжаление, че „Хитлер не е поживял по-дълго“.

Не толкова принципни позиции е заемал обаче Лорер по други въпроси. Преди година например той заяви, че санкционираният от САЩ и Великобритания Делян Пеевски се е променил „за добро“ и е станал „говорител на европейските ценности […] за цяла България“. Въпреки критичните реакции от страна на тогавашни съпартийци той нито беше изключен от структурите на ПП, нито му беше поискана оставката като депутат.

През август 2024 г. пък Лорер се изказа в защита на обвинените в длъжностно присвояване Стоян Мавродиев и Румен Гайтански, известен като Вълка. В същото интервю той изрече невярното твърдение, че „всички в България имат подсъзнателен страх, че говоренето в училище за сексуалната ориентация може да повлияе на децата“. И каза, че той като всеки родител се страхувал „с какво ще се върне детето му от училище и дали няма да се върне по друг начин, защото са му говорили неща за неговите сексуални наклонности“.

Изглежда, дискриминацията, на която е подложен Лорер поради еврейския си произход, не го е направила по-чувствителен към омразата спрямо други малцинствени групи. В родовата му памет са останали жълтите звезди на евреите по времето на нацизма, но не и розовите триъгълници на хомосексуалните. Нито факта, че и едните, и другите са били пращани в концлагери.

Постоянството на Божанков

Както Лорер, така и Божанков е лично пострадал от „Възраждане“, включително е бил нападан и физически от депутати на партията. Той заведе дело срещу „възрожденеца“ Цончо Ганев, след като последният го наплю в парламента, а в телевизионен ефир го определи като „доказан агент“.

За разлика от колегата си обаче, Явор Божанков изразява последователни и непротиворечиви позиции. От една страна, той споделя желанието на колегите си от ПП–ДБ Пеевски да бъде изолиран от властта и не е казвал, че председателят на ДПС – Ново начало е станал добър. От друга страна, Божанков твърдо отстоява идеята, че България трябва да принадлежи към демократичния свят, а не да попадне отново в орбитата на Русия.

Заради тези си позиции преди две години депутатът беше изключен от парламентарната група на БСП, от чиято гражданската квота беше част.

Първоначално се противопостави – противно на волята на БСП – на реабилитирането на хартиената бюлетина, тъй като то би довело (както и стана) до повече изборни манипулации, при това преобладаващо в полза на ГЕРБ и на тогава все още единното ДПС.

По-голямото му „прегрешение“ обаче беше неговата позиция, изразена от парламентарната трибуна, че България трябва да предостави оръжие на Украйна. Тогава Божанков каза:

Аз съм убеден в своята позиция, с ясно съзнание какви последствия може да има за мен, но съм убеден, че ще се носи отговорност и Русия няма да спечели тази война.

Последствията не закъсняха – едва час след изказването си Божанков беше изключен от парламентарната група, стана независим депутат и си татуира черна овца. По-късно прие поканата на ПП да се кандидатира за депутат от тяхната гражданска квота.

Тогава Кирил Петков ми каза, че има нужда от такъв човек в екипа си – със свободна воля, с мнение, човек, който може да го отстоява, каквато и да е цената – разказа депутатът, отново станал черна овца. – Парадоксално, сега заради абсолютно същото нещо ми искат оставката.

И отпред мечка, и отзад мечка – санитарни кордони дебнат отвсякъде

ПП–ДБ се намират в ситуация, която много напомня на тази в стария виц за ловеца, моста и двете мечки:

– Тръгвам по моста и гледам – пред мен се задава мечка. Обръщам се кръгом и що да видя – и зад мен мечка.
– Ау, и какво?
– И отпред мечка, и отзад мечка!
– Да, но какво стана после?
– Ами изядоха ме, какво! – отговорил ловецът, осъзнавайки, че е измислил толкова опашата лъжа, че сам не може да се измъкне от нея.

За разлика от вица обаче, безизходицата на коалицията не е лъжа за привличане на вниманието, а е съвсем наистина. От едната страна са Делян Пеевски и зависимият от него Бойко Борисов, от другата – повече или по-малко открито проруски партии, чиято цел е да отклонят България от демократичния ѝ път. И няма как да се сформира управленско мнозинство, независимо и от едните, и от другите.

Условието на ПП–ДБ за санитарен кордон около Пеевски е неизпълнимо за ГЕРБ. То има по-скоро декларативен характер – да дистанцира коалицията от санкционирания по „Магнитски“ политик, който се беше закачил за управляващото мнозинство по време на кабинета на Николай Денков. Това имаше огромни репутационни щети върху ПП–ДБ.

Алтернативата е коалиране с „Възраждане“, БСП, ИТН и МЕЧ – все евроскептични партии, а първите две от тях – открито проруски. Ала ако от ПП–ДБ се изказват критично за „Възраждане“, то преобладаващо мълчат за останалите, запазвайки си по този начин някаква перспектива за съвместни действия с тях.

Показателно е, че от всички политически сили само „Да, България“ реагира на разследването на „Свободна Европа“ за незаконното консулство на Русия в офиса на БСП във Варна, като подаде сигнал в ДАНС. Скандалът е огромен, но още по-голямо е мълчанието около него – включително от страна на имащите се за проевропейски партии, с изключение на една.

Изобщо, от парламент като настоящия не може да се очаква дори да произведе мнозинство за принципна позиция по каквато и да е важна тема. Какво остава да извършва законодателни промени в посока правосъдна реформа – основния аргумент, заради който ПП низвергна Божанков и Лорер.

Друг е въпросът, че заради тежестта на контролирания вот и данните за многобройни манипулации в избирателните секции 51-вото Народно събрание няма особена публична легитимност. Дори има вероятност вотът да бъде касиран. Така че ПП наказват двама депутати заради принципните им позиции в името на един мъртвороден парламент.

Когато политическият пейзаж се състои от плаващи пясъци и мостове с мечки стръвници от двете страни, придобива актуалност цитатът от „1984“ на Джордж Оруел: „Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири.“ Явор Божанков е един от много малкото български политици, които постоянно припомнят колко е две и две, каквото и да им струва това. Ако ПП–ДБ не го включат в редиците си в следващия парламент, избирателите на коалицията, които очакват от политическите си представители да защитават базисните демократични ценности и да имат принципни позиции, ще останат още по-малко представени. 

* Оригиналният правопис и пунктуация са запазени.