Кой е българският национален интерес?

На 18 януари премиерът Кирил Петков отиде на официално посещение в Северна Македония. Така той стана един от първите чуждестранни лидери, установили контакт с новия премиер на страната Димитър Ковачевски. И макар опитът му за стопяване на ледовете между България и югозападната ѝ съседка да бяха „попарени“ от Консултативния съвет за национална сигурност начело с президента Румен Радев, Петков всячески се старае да демонстрира промяна на тона на България.

Без експлицитна връзка с визитата на Петков в Македония, само ден преди нея БНБ пусна монета с лика на Гоце Делчев – личност, която и България, и Македония смятат за „своя“, а за македонците статутът на Гоце Делчев е подобен на този на Васил Левски у нас. Поводът е 150 години от рождението му, което впрочем е на 4 февруари (23 януари по стар стил). Пред БНБ се изви дълга опашка от хора, желаещи да се сдобият с монетата, издадена в 3000 броя.

Когато става дума за отношенията между България и Македония, неизбежно си припомням една история.

„И какво сега? Вашият университет се казва „Климент Охридски“, а нашият – „Кирил и Методий“, иронично отбелязва македонски професор по социология. Годината е 2005-та, а ние сме в Загреб, по чиито улици се виждат възпоменателни табла за жертвите на войната с Югославия. Постепенно разговорът ни навлиза в академична плоскост. Всеки говори на своя език – нали уж ни е общ. Когато стигаме до философията на Имануел Кант, в един момент преставам да разбирам какво казва македонският професор. Разрешаваме проблема, като продължаваме дискусията на английски. На този чужд и за двама ни език се разбираме безпроблемно. След тази случка никой не е в състояние да ме убеди, че няма македонски език.

Петнайсет години по-късно България вече е част от Европейския съюз и в това си качество е наложила вето върху членството на Северна Македония в него.

Причините страната ни да не желае югозападната ни съседка да стане част от ЕС са многообразни, а акцентите в тях – променливи.

Широко разпространено в България например е схващането, че македонският език е изкуствено създаден и е просто диалектна разновидност на българския с внесени в нея сръбски елементи. Затова и телевизиите рядко превеждат от македонски, оставяйки зрителите да се мъчат да схванат смисъла на казаното. В меморандума от 2020 г. страната ни дори поставя условие езикът да се нарича не македонски, а „официален език на Република Северна Македония“.

Същото се твърди и за самата македонска нация – че македонците всъщност са българи, коварно поставени под сръбско влияние с помощта на Съветския съюз. България иска Северна Македония да приеме, че историята на двете страни до 1944 г. е обща. И не приема компромисния вариант, предложен от съседите, че историята не е точно обща, но е споделена. А за каква идентичност може да става дума, ако нямате право на история?

Напоследък обаче страната ни не приема обвинението на съседите, че поставяме под въпрос езика и идентичността им. А реториката на премиера Кирил Петков внушава, че такъв проблем изобщо няма. Междувременно „опорните“ точки у нас вече са станали други – против „езика на омразата“ в Северна Македония, защита на правата на българското малцинство там и вписването му в македонската Конституция.

Нека разгледаме тези „опорни точки“.

Още в първия абзац на основния закон на Северна Македония се признава съществуването на „албанците, турците, власите, ромите и другите националности, които живеят в Република Македония“. Българите не са включени в това изброяване, но пък и то не е изчерпателно.

Колко всъщност са българите в Северна Македония, е въпрос, на който е трудно да се отговори. Според официалните данни от преброяването през далечната 2002 година като българи са се самоопределили едва 1417 души. След влизането на страната ни в ЕС десетки хиляди македонци кандидатстват за българско гражданство, защото по този начин могат по-лесно да пътуват и работят на Запад. Според евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев към февруари 2021 г. македонците с български паспорти са над 140 000 души.

Етнически българи ли са тези хора? Формално – да, защото, за да получат българско гражданство, те са декларирали български етнически произход. Въпреки че за някои от тях тази процедура е била унизителна, никой не ги е карал насила. Така някой би могъл да си помисли, че като не допуска Северна Македония в ЕС, България си „отглежда“ свое малцинство там.

Как стои въпросът с македонците в България?

За разлика от Конституцията на Северна Македония, българската определя страната ни като единна в национално отношение държава. В нея не се допускат не само различни националности, но и етнически малцинства. Макар да е добре известно, че в България има компактни етнически малцинства.

Впрочем има определена историческа логика конституциите и на двете страни да се различават в отношението си към малцинствата. На фона на кървавия разпад на Югославия Македония има потребност да се предпази от сепаратистки тенденции. Затова е склонна да предостави множество права на малцинствата на територията си, особено на етническите албанци.

В България в началото на 90-те са още пресни спомените от т.нар. Възродителен процес и от насажданите внушения, че българските турци могат да поискат населяваните от тях райони да преминат към Турция. Три десетилетия по-късно следва да е ясно, че нито някой иска да „къса парчета“ от българската територия, нито малцинствата престават да съществуват, ако са официално непризнати. Конституцията ни обаче си остава същата.

А колко са македонците у нас, не знаем, защото отказваме не само да ги признаем, а дори да ги броим.

Според преброяването от 2001 г. самоопределящите се като македонци са 5071 души. Преди преброяването през 2011 г. обаче ВМРО инспирира скандал, който доведе до оставка на тогавашната директорка на НСИ Мариана Коцева и до промяна на анкетната карта на преброяването. Повод за възмущението на националистите беше, че въпросникът за преброяване дава свобода човек да се определи като българомохамеданин, македонец, гагауз, влах или африканец. И въпреки че у нас действително има представители на всички изброени общности, останаха само следните опции за етническа група – „българска“, „турска“, „ромска“, „друга“ (тук може да се уточни конкретният етнос, но това не влиза в общата статистика) и „не се самоопределям“.

Резултатът от отнемането на възможността за самоопределение може да се окачестви като провал на преброяването. Ако през 2001 г. по-малко от 25 000 души не са отговорили на въпроса за етническата си принадлежност, през 2011 г. броят им нараства до 683 590, или 9,28% от населението на страната. Само в област Смолян (където през 2001 г. впрочем няма нито един македонец) делът на неотговорилите е близо 22%. След като излязат резултатите от последното преброяване, пак няма да знаем колко са македонците в България, защото отново няма да сме ги преброили.

В какво се състои „езикът на омразата“ в Северна Македония по отношение на България?

За разлика от вторачването в историята, борбата с езика на омразата изглежда европейски и е адекватна на съвременността. България говори на институциите на ЕС на техния език защо е против членството на Северна Македония. Какво обаче се разбира под „език на омразата“ в случая?

Не може да се отрече, че в съседката ни има прояви на национализъм, враждебно отношение към България, посегателства върху паметници, свързани със страната ни, макар тези прояви да не са израз на официалната политика на страната. „Болката“ по отношение на „словото на омразата“ обаче е най-вече спрямо наричането на България „фашистки окупатор“. Това е във връзка с периода 1941–1944 г., когато страната ни, в качеството си на съюзник на Хитлерова Германия, окупира и анексира територията на Вардарска Македония, Пирот и Беломорието. Спасявайки „нашите си“ евреи, българските власти пращат в лагерите на смъртта 11 343 евреи от новоприсъединените територии, 7132 от които са от Вардарска Македония, освен това отнемат жилищата и цялото им имущество.

Този факт, разбира се, не е основание 80 години по-късно българите да продължават да бъдат наричани фашисти – по същия начин, както съвременните германци не могат да бъдат наричани националсоциалисти заради престъпленията на Хитлеровия режим. За разлика от Германия обаче, България не е поела историческата си отговорност. Германия не възразява периодът на националсоциализма да се изучава в училищата на всяка страна, дори напротив. А България изисква от Северна Македония да промени представянето на този период в учебниците си по история.

Независимо с какви аргументи се прави, недопускането на Северна Македония в ЕС се представя като „защита на българския национален интерес“.

Ала какъв е той? Говорещите за „български национален интерес“ обикновено представят България като държава, която трябва с гордост да отстоява собственото си достойнство срещу по-силните – ЕС, НАТО, САЩ, международни институции. Такава представа за национален интерес обаче е в интерес най-вече на… Русия, която се опитва да отслаби ЕС и да попречи на разширяването му, за да запази собственото си влияние сред страните от бившия Източен блок.

Едва ли е в интерес на българската национална сигурност македонски граждани да се сдобиват с български паспорти единствено с цел да могат да пътуват свободно. Това са хора, които нямат връзка със страната ни, но ако някой от тях извърши престъпление в чужбина, то ще се „пише“ на нашата „сметка“. В интерес на българите е да могат да пътуват във възможно повече от съседните страни, без да плащат роуминг, да поръчват стоки от тях, които не се облагат със скъпи мита, да няма политическо напрежение със съседите.

След визитата на Кирил Петков в Северна Македония

двете страни са поели ангажимент за самолетна линия между София и Скопие, която да тръгне до два месеца. Това не е особен дипломатически пробив (и няма как да бъде, понеже след Консултативния съвет Петков не разполага с особена свобода), но е добро символно начало. По-сериозен дипломатически пробив е решението България да приеме Северна Македония да се нарича само така, без „Република“ отпред, с което отпада още едно от многобройните условия на страната ни.

Още преди срещата Кирил Петков беше обявил идеята си за тематични междуправителствени работни групи. Тази идея може да изглежда куха, но да не забравяме, че посредством работни групи Петков успя да се справи с почти невъзможната задача за сформиране на коалиционно правителство между четири политически субекта в – меко казано – сложни отношения помежду си. Така че не е изключено и този път да има полза от групите. Особено ако в тази по историческите въпроси влязат експерти като Стефан Дечев и Румен Аврамов, а не агенти на ДС като Георги Марков (историка), които биха предпочели и България, и Македония да са под влиянието на Русия.

И двете страни си имат „трески за дялане“.

България е първата страна, признала независимостта на Северна Македония. Иронично, тя е и последната, която стои на пътя ѝ към членство в ЕС.

Ако търсим вината единствено у другия, това може да продължава вечно. Да, югозападната ни съседка, особено преди години, се характеризираше с мегаломански изблици, типични впрочем за една новосъздадена държава. (И все пак паметникът на Александър Македонски беше демонтиран от летището в Скопие преди три години, а този на Орфей на софийското летище си стои.)

В стремежа да утвърдят националната си идентичност македонците имат нужда от герои и врагове. Както впрочем и ние. България реагира на тези прояви на Северна Македония като тийнейджър, който приема твърде на сериозно детинщините на по-малкото си братче или сестриче. И иска на всяка цена то „да си получи заслуженото“. Нека си припомним какво казват родителите в такива случаи: по-умният отстъпва първи.

Заглавна снимка: © Правителството на РСМ / Flickr