Два от най-популярните в България сайтове за дезинформация и конспирации имат почти идентични имена – Bulgarian Times и The Bulgarian Times. Собственик и главен редактор на първия, bultimes.bg, е Константин Петков. Собствеността на другия, thebulgariantimes.com, официално не е известна – за него сме писали и в предишни материали от поредицата.

В социалните мрежи всяка статия на bultimes.bg интензивно се разпространява от Петков в множество антисистемни и проруски групи с хиляди последователи.

Колаж с публикации на Константин Петков
Колаж с публикации на Константин Петков

Същият модел се следва от thebulgariantimes.com, чиито статии се споделят от анонимен профил без снимки и данни на име Dora Yoveva. Това става на ежедневна база, често непосредствено след публикуването на материалите в сайтовете.

Колаж с публикации на Dora Yoveva
Колаж с публикации на Dora Yoveva

Доходоносен бизнес

В своя сайт Константин Петков публикува най-разнообразни твърдения още от времето на пандемията: от това, че в румънски болници убиват пациенти с COVID-19 през 2021 г., през опровергани изказвания на доц. Анастас Мангъров, до това как Русия успява преди всички да пусне най-ефективната ваксина срещу заболяването. Но манипулативното съдържание далеч не е само открито подвеждащо или невярно – сайтът препечатва изказвания на премиера Борисов, цитира легитимни медии и използва реални събития и новини, за да прокарва определени тези и нагласи.

Две години по-късно темата, разбира се, е друга: Русия ще си връща Аляска, а САЩ иска да заличи не само българското, но дори не разрешава на украинците да мислят и говорят за мир. Западът е в упадък, Русия е силна, Украйна е загубена. Статиите са препечатани от новинарски сайтове – в bultimes.bg почти няма авторско съдържание. Сайтът използва познати похвати: новина от Dir.bg за Зеленски се препечатва и заглавието се променя така, че да се цитира Путин, а повечето от материалите са тълкувани превратно в полза на обрисуването на Русия в положителна светлина.

Така с препубликуване на чуждо съдържание и превратни тълкувания сайтът печели широка популярност и влияние (в т.ч. и за собственика си), а същевременно генерираните кликове носят и добри приходи от реклама – страницата е изпъстрена с банери на GoogleAds. И това е само видимото на повърхността.

Да си направиш медия, да бъдеш медия

За разлика от множество анонимни сайтове, Константин Петков не подвежда своите читатели – той описва медията си като частна, с хумористичен оттенък, и отбелязва, че в секцията „Конспирации“ се публикуват „статии предимно с алтернативно мислене за нещата“. Освен това Петков разграничава сайта си от редица други източници на манипулативна информация със сходни домейни. Но в публичния профил на Петков отсъства всякаква информация за медията му, чиито статии той разпространява в десетки групи ежедневно, достигайки до хиляди потребители.

Така например статия в Bulgaria ON AIR има 184 интеракции във Facebook към 8 юли, докато препечатка на същия материал в сайта на Петков има над 2000. Сред най-честите групи, в които Петков разпространява статиите си, са „Приятели на В.В. Путин в България“, „Ние не искаме война с Русия“, „Подкрепа за Стефан Янев“, „Аз НЯМА да гласувам за Бойко Борисов и ГЕРБ!“, „Строго секретно НЛО извънземни конспирации Бог Вселена тайни и загадки“, „Приятели на Россия!“.

Личният му профил също служи за своеобразна медия, в която обикновено се коментират събитията на деня – в периода от 1 до 4 юли Петков поства над 30 пъти, като повечето публикации са подчертано антизападни и проруски. Личните му постове също се споделят и харесват от десетки. Цената на това влияние не е висока. Дивидентите и последствията обаче са повече от сериозни.

Всички пътища водят към манипулацията

Със сигурност е изкушаващо да обявим потребители като Константин Петков за „платени тролове“, но истината е, че подобни заключения са прибързани и трудни за доказване.

Профилът на Петков от създаването му през 2010 г. досега отразява актуалните конспирации на времето. През 2011 г. Петков публикува антисемитско съдържание, конспирации за намаляване на населението и за НЛО, както и публикации, свързващи американското семейство Буш със сатанистите. През 2012 г. постовете му се въртят около края на света според календара на маите, а от 2013 г. нататък е активен по темата за Сирия. По същото време (съвпадащо с Евромайдана в Украйна) Петков започва активно да публикува съдържание, свързано със Сорос, „еврофашизма“, „нелегалните мигранти“, сравнения на ЕС със СССР, предсказания на Ванга за Русия, пропутински постове. През годините профилът му набира популярност, а през 2016 г. той основава медията си bultimes.bg.

Описанието на bultimes.bg има стилистични прилики с описанието на друг, вече неактивен домейн, bultimes.com, регистриран през 2015 г. и управляван от Крум Фильовски до спирането на дейността пет години по-късно. Последната снимка в Wayback Machine на bultimes.com като действащ сайт е от 30 септември 2020 г. – и съвпадение или не, през септември и октомври същата година са създадени bultimes.info и thebulgariantimes.com, чиито собственици официално не са известни. В допълнение на това, с подобно име са регистрирани други домейни, повечето от които вече неактивни. Скорошни публикувани материали на bultimes.info препращат към други сайтове с проруско и антисистемно съдържание – като например budnaera.com.

В bultimes.info има съдържание не само на български, но и на английски, френски, немски и руски, а в края на статиите се заявява в пряк текст (правописът е запазен):

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Напълно идентична формулировка (с все правописните грешки) откриваме в редица други сайтове, публикували не само проруско и антинаучно съдържание, но и препечатки, статии за битови престъпления и конспирации: bulnews.info, bulpress.top (сравнително нискоактивен), bulpress.info (силно про-БСП), patrioti.net, bez-cenzura.info, netvesti.com, actualno.top (неактивен от 2019 г.), bultimes.eu. Част от сайтовете са свързани с т.нар. „ферми за тролове“ в Шумен, където са регистрирани и до днес според проверка на домейните.

Възможно ли е всички пътища да водят към едни и същи първоизточници?

Константин Петков препубликува постове на Крум Фильовски още през 2013 г., но на 3 август 2016 г. публично разказва за сериозния разрив между тях. По-долу в коментарите под статуса си Петков заявява, че двамата заедно са движили „Бултаймс“ (bultimes.com), тъй като Фильовски е бил „един от най-добрите приятели“, но впоследствие е откраднал проекта му. Двамата заедно са плащали домейна и хостинга, а след разрива Фильовски се определя като действителен и реален собственик на bultimes.com, който, както споменахме, е неактивен от 2020 г. насам и вероятно е заместен от thebulgariantimes.com – предвид идентичното лого и описание. Същевременно на 6 октомври 2016 г. Петков регистрира „Константин медия“ ЕООД с 200 лв. начален капитал и създава собствен сайт (bultimes.bg).

С това се изчерпват и проверимите факти, а остават въпросите. Свързани ли са тези и други лица помежду си? Организирани ли са, или става въпрос за „тролски войни“, за борба за кликове и приходите от тях, в която автори и имитатори се надпреварват за пазар? Злонамерени ли са действащите лица, или наистина вярват в манипулативното съдържание, което разпространяват? И свързани ли са домейните с идентични имена с едни и същи лица? На своя сайт Петков заявява, че „Bultimes.bg няма нищо общо със сайтовете Bultimes.com, Bultimes.net, Bultimes.eu, Bultimes.info, Thebulgariantimes.com“.

Ред в хаоса

Материали от описаните сайтове са срещани в почти всички проруски групи и групи, насочени срещу антиковидните мерки. Статиите не се разпространяват само от създателите им, нито непременно от фалшиви акаунти, вероятно свързани с тях – макар да разчитат основно на тези техники за достигане до повече потребители.

Има няколко проблема при характеризирането на тези практики. На първо място, не става въпрос единствено за невярна информация, която лесно може да бъде опровергана: препечатките от легитимни медии и цитатите от публични личности съдържат потвърдена информация. Тази истинска информация се смесва с невярна или се тълкува манипулативно, така че да постигне определено внушение.

Следващият въпрос е дали определени практики – като например цитираната по-горе формулировка, че „е възможно статията да не е истина“ – са сигнал за координирана дейност, или просто за копиране на чужди похвати. Същевременно е трудно да се определят мотивите на авторите на подобен тип съдържание: дали става въпрос за умели идеолози, които целят да получат надмощие; за опортюнисти, които печелят пари от провокативно съдържание; или за хора, които искрено вярват в съдържанието, което разпространяват.

Единственото сигурно е, че потребителите, които консумират и разпространяват такъв тип съдържание, са едновременно жертви и съучастници. Манипулацията си играе с често оправдани недоволства срещу институциите и медиите и ги трансформира в антисистемен гняв и апатия – такъв беше случаят с Истанбулската конвенция, Стратегията за детето и здравната криза около COVID-19. Във време на война и нарастваща икономическа несигурност това е особено опасно.

За да се сложи ред в хаоса, трябва да се адресират редица проблеми: липсата на прозрачност на медийната собственост и на ясни правила за администриране на страници в социалните мрежи, както и изобилието от анонимни профили, които системно разпространяват еднородно съдържание. В противен случай печелившите са ясни – хора, които експлоатират слабостите в множество системи и печелят реални пари от още по-реални и наболели проблеми.

Инфографики и заглавна илюстрация: © Ива Тошкова / „Тоест“

В настоящата поредица Йоанна Елми подробно изследва темата за манипулативното съдържание и отговаря на пет въпроса – какво, къде, от кого, кога и защо се разпространява. Поредицата се осъществява с подкрепата на международната програма за научна журналистика Science+ на Free Press Unlimited и Free Press for Eastern Europe.

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни