Украйна избира нов държавен глава тази неделя. Пет години след анексирането на Крим от Русия и след като Петро Порошенко стана президент на страната, 39 кандидати се борят за поста на държавен глава в Киев. Сред фаворитите има както добре познати имена, така и нови лица и непрофесионални политици. Кои са основните кандидати, как протече кампанията и какви са настроенията сред общността на бесарабските българи в Украйна, ще ви разкажем в следващите редове с помощта на Мария Попова – главна редакторка на вестника на Асоциацията на българите в Украйна „Обозрение плюс“.

Поляризиращите фигури на настоящия президент Петро Порошенко и бившата премиерка Юлия Тимошенко отвориха голяма ниша за ново течение в украинската политика. В неделя се очаква тя да бъде запълнена от комика и актьор Володимир Зеленски, който в последните седмици се превърна във фаворит на социолозите.

„Слуга на народа“

Така се казва политическото движение, което Зеленски регистрира през март 2018 г., и изборът на името не е случаен. Същото име носи и хитовият сериал, в който от 2015-та насам Зеленски изпълнява ролята на… случаен гражданин, който става президент на Украйна. В сериала героят му Василий Голобородко всъщност е учител по история и печели изборите, след като видео, в което говори срещу корупцията, набира изключителна популярност в социалните мрежи. И познайте около какво се върти кампанията на Зеленски? Да, борбата с корупцията и статуквото. А един от основните му козове са социалните мрежи, като Facebook, Instagram и YouTube, където той е изключително популярен.

Зеленски е изборът на младите. Това потвърждава и Мария Попова:

„Ако говорим за българите в Украйна, трябва да отбележа, че не са единни в симпатиите към бъдещия президент. Основната част на младите българи, живеещи в Одеска област например, ще гласуват за Володимир Зеленски, докато българите на 40 и повече години виждат като президент един от представителите на т.нар. опозиция – Юрий Бойко или Александър Вилкул. Симпатиите на българите в Таврия са малко по-различни: младите пак искат Володимир Зеленски, докато по-възрастните ще си дадат гласовете за Юлия Тимошенко и Петро Порошенко.“

Тя добавя, че в родния на Порошенко Болград, възприеман за център на българската общност, настроенията към него не са позитивни и социологическите проучвания го потвърждават.

Макар лично да не симпатизира на Зеленски, Мария споделя, че той успява да се превърне във фаворит, без да оплюва опонентите си или да гостува усилено в телевизионни студиа. Успехът му до голяма степен се дължи на

корупционните скандали, с които бяха свързвани имената на другите кандидати през годините.

През февруари Юлия Тимошенко обвини своя конкурент и настоящ президент Порошенко, че е използвал властта за лично облагодетелстване. Към атаките си тя добави и обвинението, че представители на кампанията му организират мащабно купуване на гласове.

При избирането си през 2014 г. Шоколадовия крал, както наричат Петро Порошенко, беше един от най-богатите украинци – собственик на много бизнеси, в т.ч. и за сладкарски изделия, откъдето идва прякорът му. Той зае поста с обещанието да обърне погледа на Украйна към Европейския съюз и НАТО след протестите, които свалиха от власт Виктор Янукович. Успехите му обаче са спорни. Замесването на свързани с Порошенко фирми в скандала с офшорните компании, информация за които беше публикувана в „Панамските документи“, е един от епизодите, оставили сериозно петно върху неговото президентство.

Връзките на Володимир Зеленски с друг богат украинец – Игор Коломойски, пък будят притеснение.

Коломойски е уволнен от Порошенко от поста губернатор на Днепропетровск през 2015 г. Той е в топ 3 на най-богатите украинци и е собственик на телевизионния канал „1+1“, който излъчва сериала на Зеленски. И по който, разбира се, често се критикува президентството на Порошенко.

Коломойски, заедно с друг украински олигарх – Генадий Боголюбов, държеше 98% от най-голямата банка в страната до 2016 г. Тогава тя беше национализирана, а двамата – обвинени, че са източили над 5 милиарда долара от нея. По време на кампанията Зеленски отрече възможността да върне банката в ръцете на Коломойски, в случай че вземе властта, и заяви, че имат само бизнес отношения.

Дни преди изборите пък украинският сайт Slidstvo.Info излиза с информацията, че Зеленски е пропуснал да впише в имотната си декларация вила в Италия, която е купил за 3,8 млн. евро. В социалните мрежи Зеленски определя разкритието като фалшива новина и опит за дискредитиране на кандидатурата му.

Едно от лицата на Оранжевата революция,

бившата министър-председателка на Украйна Юлия Тимошенко (2005, 2007–2010), се кандидатира за президент за трети пореден път. През 2010 г. тя остана втора на балотажа срещу Виктор Янукович. След изборите срещу Тимошенко бяха повдигнати множество обвинения и през октомври 2011 г. тя бе осъдена на 7 години затвор за превишаване на служебните си пълномощия по време на сключването на договорите с Русия за доставка на газ през 2009 г.

Според множество международни организации, наблюдатели и други държави процесът срещу нея е бил политически мотивиран. През 2014 г. тя беше освободена и се включи в президентската надпревара, но не успя да събере достатъчно подкрепа и остана втора след Порошенко с малко над 12% от гласовете. Дали третият опит ще се окаже успешен за нея, предстои да разберем в неделя, но Мария изтъква, че „Тимошенко се кандидатира с „Нов курс“, който всъщност нищо ново не предлага“.

В надпреварата участват и други познати лица

Бившият енергиен министър Юрий Бойко и бившият вицепремиер Александър Вилкул събират подкрепа сред рускоговорещата част на страната. Проблемът за тях е, че гласоподавателите в Крим, както и в разкъсвания от конфликти регион Донбас няма да могат да вземат участие в изборите. Голяма част от тях са потенциални избиратели на Бойко и Вилкул, които не успяха да се разберат за обща кандидатура на изборите въпреки близката си платформа. Заради нея Бойко беше наречен „агент на Кремъл“ от друг опозиционен лидер и настоящ кандидат-президент – Олег Ляшко, през 2016 г. Тогава двамата се сбиха във Върховната рада.

Ляшко е лидер на Радикалната партия, която в последните години предизвика немалко полемики. През 2014 г. представители на партията нахлуха в сградата на администрацията на град Торез в Донецка област, което доведе до смъртта на двама души. По време на кризата той предлагаше въвеждане на смъртна присъда за сепаратистите и забрана на Комунистическата партия в Украйна. В сегашната си предизборна кампания Ляшко отново въведе идеята си за смъртно наказание, но този път то да заплашва и осъдените за корупция.

Крайната десница също беше активна част от тази кампания, макар и в мнозинството си да остана без кандидат. Хиляди крайнодесни активисти по-рано този месец протестираха пред Президентството и нахлуха на предизборни митинги на Порошенко, сбивайки се с полиция и граждани. Посланиците на държавите от Г-7 изпратиха писмо до Вътрешното министерство в Киев, в което изразяват безпокойствието си от размириците и поведението на крайнодесните организации преди президентските избори тази неделя. Сред организациите е и Националният корпус, чийто лидер Андрей Билецки отказа да се кандидатира за президент въпреки номинацията на организацията си. Билецки обяви, че ще се концентрира върху парламентарните избори, които също ще се проведат тази година. Другите националисти се обединиха около кандидатурата на бившия зам.-председател на Върховната рада Руслан Кошулински.

От кризата в Крим през 2014 г. крайнодесните трупат подкрепа. Дали на изборите за Върховната рада тя ще се трансформира в гласове и ще ги превърне във важен политически играч, предстои да видим. Националистите се обявяват против дипломатически отношения с Русия, но и против членство в НАТО и ЕС.

И тримата водещи кандидат-президенти – Порошенко, Тимошенко и Зеленски – заявяват готовността си да водят страната по пътя към Запада, както и да се преборят с корупцията.

Според Индекса за възприятие на корупцията на Transparency International Украйна е на 120-то място от 180 държави (България е 77-ма). За готовността и на тримата да адресират сериозно този проблем битуват сериозни съмнения в украинското общество. В четвъртък министърът на вътрешните работи на Украйна Арсен Аваков съобщи за стотици жалби срещу Порошенко и Тимошенко за купуване на гласове, като 60% от тях са свързани с настоящия президент, а 40% – с бившата министър-председателка.

В неделя се очаква да видим кой ще надделее на вота, а мнозина вече нямат търпение кампанията там да приключи. Една от тях е Мария:

„Трябва да ти кажа, че тази предизборна кампания много ни измори по редица причини. Първо, никога не сме имали толкова кандидати. Второ, прекалената политическа реклама отвсякъде с оплюване на кандидатите един друг едва не ни побърка. Пък и невижданите досега манипулации, че ако примерно не гласуваш за действащата власт, значи си агент на Путин, докараха ситуацията до катастрофално разцепване на украинското общество“, обобщава тя.

Заглавна снимка: Колаж от снимки на първите трима в президентската надпревара в Украйна; източници: Wikipedia (Порошенко) и стопкадри от интервюта с Тимошенко и със Зеленски

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни