Тази анкетна поредица е опит да обхванем някои от най-очакваните събития в литературата, съвременния танц и пърформанс, театъра, визуалните изкуства и киното през 2018 г. Препоръките са направени от няколко души, които поканихме да посочат важните за тях акценти в различните области. Текстовете, представящи събитията по-подробно, допълват техните отговори, или с други думи: препоръките са от тях, информацията – от нас.


Стефан Иванов е поет, драматург, магистър по културология, докторант по естетика в СУ „Св. Климент Охридски“ и блогър. Автор на стихосбирките „4 секунди лилаво” (2003), „Гинсбърг срещу Буковски в публиката” (2004), „Списъци” (2009) и „Навътре“ (2014) и на пиесите „Медея – майка ми“ (заедно с Иван Добчев) и „Между празниците“. Творбите му са превеждани на английски, френски, португалски, немски, гръцки, сръбски и хърватски.

Най-голямото ми лично читателско очакване е за последната, шеста част на автобиографичната поредица Моята борба на Карл Уве Кнаусгор. Тя трябва да излезе на английски през есента. Очаквам и 21 урока за 21 век, новата книга на английски на Ювал Ноа Харари. Тя ще бъде публикувана през август.На български очаквам романа 4321 на Пол Остър в превод на Иглика Василева. Ще се радвам да прочета преведени за пръв път книги от Чимаманда Нгози Адичи (Американа в превод на Бистра Андреева) и Дейвид Фостър Уолъс (Струнната теория в превод на Биляна Курташева), както и Новаци (в превод на Надежда Радулова) на Реймънд Карвър, познат досега на български само с един сборник с разкази.

От преводната поезия – чакам всичко от Издателство за поезия „Да“: Едновременната рокля на Линда Франс (превод Надежда Радулова), избрани стихотворения на Мириам ван Хее (превод Боряна Кацарска) и Нощта на влюбените на Йосип Ости (избрани стихотворения в превод на Людмила Миндова).

Очаквам и новите книги на Георги Господинов, едната от тях ще е роман.

Ще се радвам през 2018 г. да се пише и говори много повече и много по-свободно, но дълбоко и грижливо за литературата и с обич към четенето. Светът е прекалено сложен и болезнен, за да се стои на повърхността. Болестите се лекуват, ако се знае от какво са породени. Само така раните ще се затворят и белезите ще почнат да избледняват.

Марин Бодаков е литературен редактор във вестник „Култура“, щатен преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и автор на стихосбирките „Девство“ (1994), „Бисквити“ (1998), „Обявяване на провала“ (2002), „Ангел в зоопарка“ (2008), „Наивно изкуство“ (2011), „Северна тетрадка“ (2013) и „Битката за теб“ (2016).

Очаквам 27 юли – последния ден в историята на вестник „Култура“.

В края на 2017  г. от страниците на вестник „Култура“ прочетохме информацията за окончателното заличаване на изданието в сегашния му вид и с настоящия екип от неговия собственик: „Това е последният коледен брой на тази „Култура“ с този екип и този издател. В края на юли 2018 г. съществуването на вестника ще бъде прекратено и от септември ще има друга „Култура“ – списание с главен редактор Тони Николов.“

Първият брой на вестник „Култура“ излиза през 1957 г. под името „Народна култура“. В момента (и вероятно до края на неговото съществуване) вестникът остава единственото седмично издание за култура и изкуство. Екипът му, заедно с дългогодишната главна редакторка Копринка Червенкова, ще потърси нова реализация. На заглавната страница на цитирания брой 44 от 2017 г. емблематичното „К“ на „Култура“ бе изобразено от художника Кирил Златков като падаща звезда.

Очаквам Панаира на детската книга в Болоня.

Това е най-голямото книжно изложение на детска тематика. Тазгодишното му 55-то издание ще се проведе между 26 и 29 март. Всяка година събитието посреща хиляди издатели, илюстратори, графични дизайнери, литературни агенти, автори, преводачи, библиотекари, учители, разпространители и още много професионалисти в областта на детската литература от целия свят. През изминалата година публиката на панаира е била близо 27 000 души.

През 2018 г. почетен гост ще бъде Китай, а темата ще е Dream. Сред множеството събития по време на Панаира на детската книга са известната Изложба на илюстратори и наградата BolognaRagazzi. Изложбата на илюстраторите се организира от 1967 г. и показва най-новите световни тенденции. Освен в Болоня тя ще бъде представена в различни градове в Япония, Китай, САЩ, Дания, Тайланд и др., а всички произведения ще бъдат включени в специален каталог, който излиза на италиански, английски, японски и китайски. Тази година експозицията включва 77 произведения. Илюстрации са избрани от жури, направило селекция от 15 265 творби на 3053 илюстратори от 72 държави. Сред избраните автори е и младата българската илюстраторка Калина Мухова.

Очаквам още Софийския международен литературен фестивал през декември и ще следя дали ще продължи да крачи назад.

Фестивалът е най-голямото литературно събитие в страната. Той се провежда от 2013 г. и до момента негови гости са били близо 250 чуждестранни и български автори. Всяка година Софийският международен литературен фестивал съсредоточава международната програма върху литературата на даден регион, като Балканския полуостров (2013), Скандинавския север (2014), Иберийския полуостров (2015) и страните от Вишеградската четворка (2017). Единствено изключение е четвъртото издание, чиято тематичната рамка бе миграцията, идентичността, границите и принадлежността.

Традиционно програмата на фестивала включва срещи с писатели и поети, тематични дискусии, изложба, детска програма и кинопрограма. По предварителна информация тазгодишният фокус на Софийския международен литературен фестивал ще бъде немскоезичната литература.

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни