Д-р Анелия Хохвартер и институционалното нехайство

 | Общество

Автори: Александър Детев и Ан Фам

Д-р Анелия Хохвартер е офталмолог, живее и работи във Виена от над 25 години. Често се ангажира с доброволчески мисии в Африка и Азия, обучавайки специалисти и извършвайки безплатни прегледи. В Етиопия написва първите страници на книгата си „Пътуване“, която днес е издадена на четири езика, а всички средства от продажбата ѝ отиват за кампанията Локомат за България, инициирана от самата авторка. За активната си социална дейност д-р Хохвартер е получила редица награди в България и чужбина.

Дарителската кампания „Локомат за България“ има за цел да събере средства за закупуването на швейцарския робот Locomat за рехабилитация на хора със загуба на двигателни способности в България. За една година и осем месеца са събрани близо 27 000 евро от необходимите 280 000 евро за уреда.

„Не само дарителска кампания, а визия“

Постепенно инициативата прераства в борба за цялостно подобряване на рехабилитацията в България. На 10 април 2018 г. д-р Хохвартер изпраща писмо до редица български институции, призовавайки ги да подкрепят кампанията и да обърнат внимание на проблемите на рехабилитацията в България, както и на предлаганите от нея начини за подобряването ѝ. В писмото си тя подробно описва какво представлява локоматът и защо е важна тази промяна в здравното обслужване в България.

Локоматът е робот за лечение и рехабилитация на пациенти с цялостна или частична загуба на двигателните функции, на болни от множествена склероза, детска церебрална парализа, болестта на Паркинсон, на претърпели инсулт или мозъчна травма. По думите на д-р Хохвартер, близо 800 локомата се използват в 150 клиники в 50 страни в света. За ползите от него говорят множество публикации в международни медии, сред които в Германия и в Канада. „В Австрия, една сравнима по територия и население държава, има общо 27 локомата. В Румъния например има 10. Дори Албания е дала поръчка за първия локомат в страната, по убеждение и предложение на министъра на икономиката“, изтъква тя в писмото към институциите.

Положението в България

Д-р Хохвартер

Д-р Хохвартер
снимка: личен архив

„95% от всички молби за лечение в чужбина са за рехабилитация! Рехабилитацията в България е най-слабото развито звено в медицината, а тя помага на обществото да има по-малко хора в неравностойно положение. […] Статистическите проучвания показват, че при липса на съответни мерки тяхната численост се увеличава, съответно и разходите по тях.“

Д-р Хохвартер прави изчисление, че един локомат може да помогне на 192 пациенти годишно. Същевременно всяка година едва 30 деца се изпращат за лечение в чужбина от Центъра „Фонд за лечение на деца“ към Министерството на здравеопазването. Сумата, която се изплаща за тези лечения, е 450 000 евро на година – стойността на един локомат и половина, по думите на д-р Хохвартер.

„В България […] в областта на физикалната медицина и рехабилитация не се правят никакви иновации. Уредите в България за локоматизирана терапия, закупени от „Българската Коледа“ през 2013 г., се казват LokoHelp – те са само за частична рехабилитация и се използват за деца до 6-годишна възраст. За други възрастови групи лечение в България няма. Децата порастват и няма къде да продължат лечението си, което обезсмисля започването му. […] Малка част от нуждаещите се успяват да подадат молби към Центъра „Фонд за лечение на деца“, но там засега се допускат само деца. Комисията за лечение в чужбина не приема молби за рехабилитация на възрастни. Тези пациенти нямат никакъв шанс за лечение в България и са оставени на произвола на съдбата. […] В България смъртността след прекаран инсулт е четири пъти по-висока от тази в Германия поради липсата на адекватни мерки в оздравителния период. Поради липсата на рехабилитация“, пише още в писмото си д-р Хохвартер и завършва с призив към институциите да се присъединят към „каузата, която ще помогне на много хора и ще остави нещо трайно“.

Отговорите на институциите

На 1 юни 2018 г. д-р Хохвартер изпраща отворено писмо до медиите, в което разказва как са реагирали институциите по повод нейния призив за подкрепа на кампанията: едните – с мълчание, другите – с поздравления за инициативата, формален отказ и препращане към Министерството на здравеопазването. „Единствено от Министерството на външните работи на 14.05.2018 г. ми се обади по телефона г-жа Деница Петкова от Дирекция „Пресцентър“, за да ме информира, че Министерството има намерения да подкрепи кампанията и да ми поиска допълнителна информация, която ѝ беше изпратена на 16.05.2018 г. Оттогава нямам никаква реакция повече.“

Месец и половина след първоначалното писмо е получен официален отговор от министъра на здравеопазването Кирил Ананиев, в което, освен „подкрепям“ и „приветствам“, няма конкретно становище за по-нататъшни действия и поети ангажименти от страна на Министерството. „Самият текст на отговора представлява отделни преписани изречения от моето писмо и не показва и капчица респект. Кампанията я водя не за да събирам овации и награди, а за да се революционизира рехабилитацията в България, където може да се каже, че отсъства“, пише д-р Хохвартер в писмото си до медиите.

От Националната здравноосигурителна каса също отговарят формално на д-р Хохвартер: „През 2018 г., при постъпили заявления, подкрепящи реимбурсирането от НЗОК на Lokomat proV6, ще бъде обсъдена възможността за заплащане от НЗОК на този вид медицинско изделие.“

През май д-р Хохвартер беше наградена с почетна грамота от Министерството на културата, но в настоящото писмо до медиите тя споделя:

Не трябват заявления, награди, поощрения и възхвали. Трябва визия, изградена на здравни норми и правила, които в момента се потъпкват и така осъждат пациентите на недостоен живот, а често и на смърт.

Прочетете цялата кореспонденция между д-р Анелия Хохвартер и българските институции, както и нейното отворено писмо до медиите в приложената папка.

Заглавна снимка: HOCOMA, Швейцария, производителят на Locomat

Прочетете още

Напишете нещо и натиснете Enter за търсене

Демонстрация в памет на Анна Политковская пред Руското посолство във ФинландияИзглед към с. Остра могила, обл. Стара Загора