„Луковмарш“ като политическа дъвка

От 2015 г. насам „Луковмарш“ е като котката на Шрьодингер – хем не се провежда, хем се провежда. Провежда се според участниците в събитието и очевидците. Не се провежда според Столичната община и според онези медии, които възприемат институционалните прессъобщения като по-достоверна информация от онова, което виждат с очите си. Този път абсурдът стигна до впечатляващи измерения – кметицата на София забрани неонацисткото шествие, след като вече беше започнало. В резултат то се раздели на три, така че се проведе троен „Луковмарш“.

Това шизоидно дежавю е ефект на съвместното управление на ГЕРБ и подкрепящата „Луковмарш“ ВМРО – първоначално на ниво Столична община, а от 2017 г. партията на „воеводите“ беше част и от третото правителство на Бойко Борисов. Година след година ГЕРБ и организаторите на „Луковмарш“ разиграваха сценка, напомняща филма на Чарли Чаплин „Хлапето“.

Управляващата партия използваше шествието, за да отправя гръмки декларации против неонацизма и антисемитизма по начин, който да се чуе от международните партньори. Столичната община все забраняваше марша и забраната все падаше в съда – било поради формулировката на забраната, било поради липса на усилия от страна на прокуратурата да се осигурят достатъчно доказателства и поради избирателно интерпретиране на наличните факти от страна на съда. В последния момент преди провеждането на марша Йорданка Фандъкова пак го забраняваше. Накрая то се провеждаше под формата на шествие до къщата на Христо Луков, в краен случай – на статичен митинг.

Тази година изненадващо темата за „Луковмарш“ влезе и в парламента.

Инициативата дойде от „Продължаваме промяната“, чиято депутатка Татяна Султанова прочете от трибуната декларация от името на парламентарната група. В нея шествието се определя като неонацистко, профашистко и застрашаващо социалния мир и се казва:

Демократичното настояще и бъдеще на България изключва подобни прояви на ксенофобия и език на омразата. Провокациите към насилие, пропагандирането на расизъм, антисемитизъм, хомофобия, сексизъм нямат място в българското общество.

Последното изречение заслужава специално внимание. Съзнателно или не, с него се разбива едно табу – хомофобията експлицитно се споменава в Народното събрание, и то от политическата сила, спечелила изборите.

По темата взе отношение и БСП в лицето на Александър Симов,

чиято реторика припомни прашасалите клишета, с които социалистическият режим говореше за фашизма. В този дух Симов се позова на стихотворението „Балада за комуниста“ на Веселин Андреев. Андреев е един от официозните социалистически поети, съдия в т.нар. Народен съд и депутат до падането на режима, а в последните години на този период – и член на Централния комитет на БКП. (След промените през 1989 г. е в сериозен конфликт с бившия диктатор Тодор Живков и БКП, впоследствие БСП, и се самоубива през 1991 г.).

Соцпатосът на Симов удобно не забелязва връзката на собствената му партия с неонацистки политически субекти като „Атака“, а в някои отношения – и „Възраждане“. Ала докато реториката на БСП е предвидима,

изказването на Станислав Атанасов от името на парламентарната група на ДПС предизвиква почуда:

„ДПС от 30 години осъжда „Луковмарш“. От 30 години, г-н Симов, ние сме сами. Сами сме и на контрапротеста на „Луковмарш“, за съжаление. […] Сега имате възможността, защото МВР има абсолютно всички ресурси да спре „Луковмарш“.“

„Луковмарш“ се провежда от 2003 г. Излиза, че от 30 години ДПС са против събитие, което се провежда… от 19. Също толкова фактологически „вярно“ е и твърдението, че от партията на Делян Пеевски са сам-самички на контрапротеста срещу марша. Тук ще си позволя да споделя личен опит в качеството си на участвала в няколко от шествията срещу „Луковмарш“. В тях се включват представители на разнообразни до несъвместимост групи – либерали, правозащитници, феминисти, ЛГБТИ и ромски активисти, анархисти, анархокомунисти, комунисти, социалисти, живковисти, агенти на ДС и сталинисти (извинявам се, ако пропускам някоя група). Хора от ДПС на контрапротеста обаче не съм виждала, поне не разпознаваеми лица. И да е имало такива, са били малцинство сред останалите.

От парламентарната група на ГЕРБ разпространиха до медиите декларация в навечерието на шествието.

Професорът по културология Ивайло Дичев иронично коментира, че след 70 години историците ще се кълнат, че в България е нямало „Луковмарш“. Ала ако питате ГЕРБ, в предишните години „Луковмарш“ е нямало, и то изключително поради техните усилия. И ако ще се проведе пак, то ще е поради лошата нова власт (оригиналният правопис на този и следващите цитати е запазен):

Верни на европейската си демократична същност, ние от ГЕРБ, с усилията лично на министър-председателя Бойко Борисов, и в партньорство с всички български институции, сред които МВнР, националния координатор за борба с антисемитизма, МВР, ДАНС, прокуратурата и Столична община, две години подред успявахме да предотвратим провеждането на позорното шествие „Луковмарш“. За първи път в 17-годишната си история това срамно събитие бе осуетено и две поредни години то не мърси булевардите на столицата. […]

Очевидната липса на чувствителност в управляващата коалиция по темата борба с езика на омразата, поражда риска от реабилитиране на „Луковмарш“, чието факелно шествие застрашава международния имидж и репутация на България като страна, доскоро ефективно прилагаща мерки за борба с антисемитизма, ксенофобията, расизма и нетолерантността.

От тези думи нестрадащите от политическа амнезия остават с впечатлението, че бившите управляващи живеят в паралелна вселена. Като се има предвид, че и тази година, както и предишните, неонацисткото шествие се проведе толкова, колкото и не се проведе, къде от ГЕРБ ще сложат акцента този път? Ако надделее обстоятелството, че кметицата на София е от тяхната партия, а прокуратурата е на тяхна страна, „Луковмарш“ не се е провел. Но ако сложат акцента върху новата власт и промените в ръководството на МВР и ДАНС, той ще да се е провел.

Две от трите партии в „Демократична България“ също излязоха с декларации.

„Смятаме, че в 21-ви век е недопустимо да се провежда и разпространява, даже и като спомен, идеологията на Съюза на българските национални легиони или пък да се веят неофашистки символи, да се проповядва омраза срещу хора от различен етнически или расов произход и срещу хора с различни политически възгледи“, се казва в декларация на „Зелено движение“.

От „Да, България“ предлагат формулировка, с която да осъдят „Луковмарш“, като в същото време да подчертаят и антикомунистическата си ценностна ориентация:

Ограничаването на тази проява не представлява нарушаване на права, а e защита на висши ценности и принципи като достойнството и свободата на личността, равенството на всички пред правото, недискриминацията на основа различни признаци като раса, етнос и религия. […]

Заедно с всички честни демократи ние от „Да, България“ казваме: националсоциализмът и комунизмът не са мнение, а престъпление.

От управляващата коалиция за „Луковмарш“ не взеха отношение само от „Има такъв народ“ и ДСБ, а от опозицията – „Възраждане“. След като в по-голямата си част и управляващи, и опозиция осъждат провеждането на неонацисткото шествие,

истинският въпрос е какво следва от това.

Защото ако година след година властта излиза с голи декларации, а Столичната община повтаря едни и същи неуспешни опити да забрани неонацисткото шествие, цялата работа е просто демонстрация на заучена безпомощност. Ако има политическа воля да се сложи край на неонацисткото шествие, това едва ли ще е невъзможно и с инструментите на сегашното несъвършено законодателство. Ако част от проблема е в Наказателния кодекс, депутатите са тези, които могат да го променят.

По-важно от законовите промени обаче е по темите за недемократичните идеологии и престъпленията от омраза да се говори системно. Не само два-три пъти в годината по повод на определени събития, за които в обществото ни няма консенсус. Носителите на политическата власт имат възможност да поставят теми на вниманието на публиката и да предлагат посоки на обществения разговор. С жестове като промяната на тона към Северна Македония и споменаването на хомофобията от парламентарната трибуна от „Продължаваме промяната“ правят наченки в тази посока. Те обаче трябва да се превърнат в систематично усилие, за да не се събудим след още 19 години с поредните декларации срещу „Луковмарш“.

Заглавна снимка: Стопкадър от рекламен клип на „Луковмарш“