Манол Пейков и карнавалното въображение

Една не особено прилична реплика на Манол Пейков към Костадин Костадинов породи бурен творчески ентусиазъм. На 26 април депутатът от „Демократична България“ се обърна от парламентарната трибуна към председателя на „Възраждане“ с думите:

Господа, не е цивилизовано да си говорим по този начин. Господин Костадинов, Вие се опитвате да нормализирате език, който е неприемлив за публичното пространство. Вие разчитате на това, че ние се държим цивилизовано и уважително към Вас. Имайте предвид, че ние също имаме богато въображение. Аз винаги мога да Ви назова „Коцето Късопишков“ – имам предвид човек, който пише с къси букви. Въображението ми е безкрайно.

Как се стигна до думите на Пейков

Ако разглеждаме думите на издателя, граждански активист и депутат Манол Пейков изолирано от контекста, на преден план ще излезе фактът, че той е казал нещо неприлично. Репликата му обаче е реакция на систематично поведение на Костадинов, което до този момент беше останало безнаказано.

Конкретният повод за изказването е размяна на реплики между председателя на „Възраждане“ и депутата от коалицията ПП–ДБ Явор Божанков. Причината за тях е предложението на ПП–ДБ да има парламентарна комисия, в чиято работа да се включват въпросите на семейството. Костадинов заподозря, че това е начин коалицията „да угоди на поредното НПО, свързано със Сорос-Морос“. На това Явор Божанков реагира:

Аз не знам кога „Възраждане“ са против НПО-тата и кога ги дразнят. Когато жената на Копейката усвоява пари с НПО-та от лоши западни компании или по принцип не им харесват?

Реторичният въпрос на Божанков се отнася за информацията, че НПО-то, в управлението на което е Велина Костадинова, съпругата на Костадинов (наричан от свои критици „Костя Копейкин“), е получило финансиране от „Lidl България“ чрез Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ). ФРГИ е неправителствена организация, разпределяща грантове от организации като „Отворено общество“ на Джордж Сорос и „Америка за България“, които председателят на „Възраждане“ редовно обругава. Освен това през август 2022 г. Костадинов поде кампания за изгонването на Lidl от България. Изглежда, това е станало по същото време, когато НПО-то на съпругата му е кандидатствало за финансиране от търговската верига.

Думи с двойно дъно

На питането на Божанков Костадинов реагира така, както обикновено прави – игнорирайки естеството на въпроса и с аргументи ad hominem, тъй щото да се отвлече вниманието на избирателите му и на учениците, наблюдаващи заседанието в парламентарната зала. Без да се обръща директно към говорещия преди него, той заяви по негов адрес:

Заради младите хора, които са горе, не трябва да допускаме тази трибуна да става място за изява на сбъркани хора с нетрадиционна ориентация. Като под „нетрадиционна“ имам предвид такива, които преминават от лява в дясна партия в рамките на само една седмица без абсолютно никакво замисляне и без никакъв проблем с вземането на 90-градусовия завой. Не позволявайте на сбъркани хора с нетрадиционна ориентация да превръщат това място тук в клоака, в позорище, което да служи за присмех и подигравка.

Председателят на „Възраждане“ не пропуска да отправи обидна квалификация и към коалицията ПП–ДБ:

Аз мога да говоря за коалиция „Сорос–Донос“ от днес до края на света и смятам, че има много неща да си кажем. Не бива да позволявате по никакъв начин такива пропаднали субекти да определят начина, по който Народното събрание функционира.

Освен че напада политическия си противник, за да избегне неудобния факт, Костадинов изрича и невярно твърдение. По-точно, с един удар „застрелва“ няколко неверни „заека“. Явор Божанков беше изключен на 9 декември 2022 г. от парламентарната група на БСП заради позицията си против руската агресия срещу Украйна и до разпускането на 48-мото НС остана независим депутат. Стана ясно, че ще се кандидатира за депутат от коалицията ПП–ДБ, повече от два месеца след изключването – на 16 февруари т.г. Освен това никога не е бил член нито на БСП, нито на някоя от партиите в ПП–ДБ, така че не е преминал от лява в дясна партия. Друг е въпросът, че не всички партии в тази коалиция се идентифицират като десни.

Изричайки по адрес на Божанков два пъти „сбъркани хора с нетрадиционна ориентация“, Костадинов директно се опитва да го обиди, намеквайки предполагаема хомосексуална ориентация на опонента си. Същевременно дава да се разбере, че това за „нетрадиционната ориентация“ го е казал в образен смисъл, имайки предвид преминаването на Божанков в друга парламентарна група.

Що се отнася до квалификацията „Сорос–Донос“, председателят на „Възраждане“ редовно нарича „Демократична България“ „Доносническа България“ и това остава без последствия дори когато се случва пред президента Румен Радев.

Костадин Костадинов извън зоната си на комфорт

Това, което издателят Манол Пейков, станал особено популярен с успешните си благотворителни кампании, направи с репликата си, е да демонстрира какво е, когато към Костадинов се прилагат същите двусмислени (и не непременно фактологически верни) аргументи ad hominem, каквито той използва срещу политическите си противници. Както „нетрадиционната ориентация“ на Божанков се отнася към смяната на парламентарната му група, така и „Късопишков“ може да означава „човек, който пише с къси букви“, нали така?

Другото, което направи Пейков с репликата си, е да покаже, че обидните квалификации по адрес на ДБ, отправяни публично и особено пред президента, няма да останат без последствия:

И запомнете, че за всеки следващ път, когато в присъствието на президента използвате подобни думи, ние ще намерим начин да използваме същите срещу Вас. Просто не го правете. По този начин диалогът – цивилизованият диалог – отива на кино и нещата минават на съвсем друго, махленско ниво. Така политика не се прави.

След изказването на Пейков Костадинов изглеждаше така, както не сме свикнали да го виждаме. За разлика от политическия си предшественик Волен Сидеров, председателят на „Възраждане“ обикновено е изключително овладян и премерен. Той не е склонен към спонтанност – при него обидите и словото на омразата са добре премислени и с калкулиран електорален ефект. По този начин успява да увеличава популярността си методично, година след година, докато „Възраждане“ се превърна от маргинална партия в трета политическа сила в парламента (с тенденция да увеличава още подкрепата си).

И изведнъж в парламентарната зала видяхме един Костадин Костадинов, който не може да се овладее. Той избълва куп обвинения и обиди – „утайка“ (няколко пъти), „просташки тон“ и за пореден път – „Доносническа България“ (въпреки че е интересно какъв е „доносът“ в наричането на някого „Късопишков“). И си позволи нещо като заплаха, ако не стане на неговото:

Господин Председател, направете необходимото да изхвърлите тази утайка от парламента, защото иначе ще изхвърлим утайката ние.

Но си остана в губеща позиция.

Кутията на Пандора и безграничното въображение

Макар от институционална гледна точка сблъсъкът между Пейков и Костадинов да завърши 1:1 (и двамата получиха забележка), това, което последва, е огромна победа за издателя и също толкова огромен дискомфорт за председателя на „Възраждане“. Социалните мрежи буквално преляха от всевъзможни колажи, карикатури и мемета, заиграващи се с „Късопишков“ и „късите букви“. Да се чуди човек как занапред Костадинов ще си поръчва кафе – и късо да го поиска, и дълго, все може да му се смеят.

Самият Пейков публикува на профила си във Facebook някои от произведенията на знайни и незнайни творци (междувременно те станаха още повече), като в коментара си написа:

Истината е, че когато в края на изказването си го предупредих, че въображението ни е безгранично, сам не си давах сметка каква Кутия на Пандора съм открехнал пред смаяния му [на Костадинов, б.р.] поглед. Колективното „ни“ поде моята идея, вдигна я на крилете си и изпрати на бабаита стотици недвусмислени съобщения, под формата на забавни и саркастични мемета – някои от които дълго ще го навестяват в съня му.

Полетът на въображението, неволно тласнат от Манол Пейков, успя да надхвърли рамките на индивидуалните инициативи и вдъхнови реклама на верига ресторанти за бургери. Тя публикува в социалните мрежи постер, в който се рекламират „къси картофки“, и го придружи с обяснителен текст: „С това късо копи искаме да ви кажем, че днес в Skapto можете да си купите евтино К.К. – нашите нови къси картофки. Същите, нарязани на ръка, двойно изпържени, оваляни в домашната ни подправка пържени картофки, но много по-къси. И се продават за евро. 1,49 евро по-точно. В кеш. Рестото ще ви върнем в стабилен лев.“

Закачката тук е не само с името на Костадинов и „късите“ работи, а и с непоследователността и двойните стандарти на „Възраждане“. Конкретно с факта, че партията организира референдум против еврото, а в рамките на кампанията за същия референдум събира дарения в евро. Вместо това партията би могла да използва някоя от платформите, позволяващи финансиране чрез дарения в националната валута на България, за чието „спасяване“ уж се бори – и на България, и на валутата ѝ. Но очевидно не го прави.

Карнавална радост сред дългите политически пости

Репликата на Манол Пейков катализира толкова бурно въображение, защото много хора, които не харесват Костадинов, „Възраждане“ и изобщо националпопулизма, я възприеха като отдушник. От 2017 до 2021 г. ГЕРБ управлява съвместно с националистически партии, чиято идентичност се крепи на омраза към другия, който и да е той. След кратко отдъхване „Възраждане“ влезе в парламента и всеки следващ път получава все повече гласове на парламентарните избори.

Костадинов системно си позволява език на омразата и неверни твърдения по адрес на една или друга социална група, както и на демократичните си политически опоненти. А те в общия случай реагират просто с чакане „и това да мине“ – да не би случайно да им пострада рейтингът, който обаче страда и без реакция от тяхна страна. Това става в контекста на постепенното изместване на ориентацията на България от Европейския съюз към недемократични режими.

В тази ситуация изказването на Манол Пейков имаше спонтанен ефект на психологическо освобождение. Така както средновековните карнавали в католическите страни и области служат за разпускане преди поредните пости. При всички опити карнавалите да бъдат сложени под контрол, те включват различни форми на пародиране на съществуващия социален ред. И правене на неща, които в нормална ситуация не биха останали без последствия.

На някои места (например в Кьолн) в наши дни карнавалът включва и форми на остра политическа критика към силните на деня. В Германия обаче дехуманизиращи квалификации, каквито използва Костадин Костадинов, като „подчовеци“ (нацистка дума, в оригинал Untermenschen), „нечовешка сган“, „паразити“, „сбъркани хора с нетрадиционна ориентация“, „пропаднали субекти“, „утайка“ и пр., не биха останали без сериозни политически (че и юридически) последствия. Защото след Втората световна война страната си е „научила урока“ по трудния начин. В българската институционална среда обаче прагът на непоносимост към тъпченето на човешкото достойнство и дехуманизацията е толкова висок, че понякога комай помага само принципът „с твоите камъни по твоята глава“.

А след спонтанния карнавал?

Както стана дума, след карнавала идват постите. По тази логика може да очакваме, че масовият изблик на въображение, породен от репликата на Манол Пейков към Костадин Костадинов, ще утихне така, както се е появил. И ще се върнем в безрадостното всекидневие, в което възпитано ще търпим все по-големи и по-големи прояви на дехуманизация. Или ще реагираме по начини, от които няма да има особен ефект.

Може обаче да се окаже, че Пейков е поставил началото на края на „Възраждане“. Защото, ако веднъж си видял царя гол, трудно ще забравиш тази гледка в колкото и царствени одежди да го гледаш после. Може пък да е дошло време за възраждане. Но не националпопулистко, а като ренесанс. Ала за да се случи то, не може да се разчита само на единия Манол Пейков.