Mastodon – опит да поправим нещата

 | Аз, киборгът

Само преди няколко дни стана известно, че освен Facebook, в скандала с компанията за политически манипулации „Кеймбридж Аналитика“ е замесена и социалната мрежа Twitter, която през 2015 г. съвсем буквално е продала данни на свои потребители на същите герои и очевидно за същите цели. По-любопитно е, че 13% от приходите на Twitter през миналата година са били именно от продажба на потребителски данни. Наистина, повечето микропубликации в тази мрежа така или иначе са публични, но има огромна разлика между това да се събират по стандартни начини и да бъдат получени в пакет, готови за обработка – всеки, който има дори малка представа от работа с данни, може да го потвърди.

Случката е поредното доказателство, че зародишът на злото са бизнес моделите, при които потребителите на една или друга услуга всъщност не са нейни клиенти, а в замяна на предоставените им безплатни ресурси техните данни се ползват за обработка, профилиране или директно се продават под една или друга форма на реалните клиенти. Тези данни се ползват за търговски, а вече и за политически манипулации – за жалост, това поне засега не е незаконно.

Как интернет превърна рекламата в инструмент за манипулация, а политическата реклама – в нечистоплътна пропаганда, е твърде дълга и сложна тема, но ако сте пропуснали великолепната поредица на New York Magazine, озаглавена An Apology for the Internet – From the People Who Built It, силно ви я препоръчвам за четиво през свободното време. Или поне дългата въвеждаща статия.

Как можем да поправим нещата? Смисълът на интернет е да бъде глобален, да свързва хора, машини и данни, независимо къде се намират те, а не да ги събира на едно място. Проблемът е, че особено през последното десетилетие няколко глобални корпорации се опитват да превърнат себе си в нещо като частен интернет, засмуквайки колкото е възможно повече хора и техните данни. Така стана възможно Facebook да се сдобие с гигантско влияние и трудно преодолима гравитация, а Google да разполага с файловете и пощата на огромна част от човечеството. Централизацията и парцелирането на интернет прави от сложна до невъзможна появата на по-малки услуги с алтернативни бизнес модели, защото те трудно могат да се борят с т.нар. мрежови ефект, който увлича мнозинството хора към най-големия гравитационен център, и по-малките остават без публика.

Очевидният механизъм за съпротива е децентрализацията. Нужни са усилия, за да бъдат създадени нови платформи и услуги, които по замисъл и дизайн не позволяват обсебване и централизация, не могат да бъдат изкупени и притежавани в цялост, а географски разпръснатите сървъри не са под нечий общ контрол.

Една такава социална мрежа от нов тип е Mastodon. Тя представлява софтуер с отворен код, който свързва в разпределена федерална система безкраен брой сървъри, а хората могат да избират на кой от тях да се доверят и да се регистрират. Подобно на това как избирате къде да си направите електронна поща. Тъй като софтуерът е с отворен код и e свободнo достъпен, в идеалния случай всеки потребител би могъл да има собствен сървър, който би бил напълно равнопоставен на всички останали в Mastodon федерацията. Разбира се, би могъл да го предостави за ползване и на своето семейство или приятели. Или на своя квартал, град или група по интереси.

Така във Федерална република Mastodon в интернет вече съществуват 2-3 хиляди сървъра както на отделни хора, така и на градове, на групи хора, които говорят даден език, или на музиканти, на артисти, на ЛГБТ общности, или пък машини, които са с общо предназначение. Любопитен случай от последния месец: някои нови законодателни инициативи в САЩ доведоха до това, че хора от индустрията за възрастни си създадоха собствена общност в Mastodon, напускайки традиционните социални мрежи.

Защо федерална република? Ами защото това е добра метафора за разпределението на властта и функционирането на демокрацията в Mastodon, с тази важна разлика, че централна власт няма и тя не може да принадлежи никому. Администраторите на всеки отделен сървър сами разписват правилата и условията за ползване. И според тях хората си избират общност, в която се чувстват близки един с друг, или сървър, където ще им е комфортно. Например на todon.nl ще намерите хора с леви политически нагласи, но там добре дошли са също анархисти, марксисти, антикапиталисти, антирасисти, вегани, природозащитници, активисти за човешки и ЛГБТ права и други. Журналистите, членове на Fourth Estate, си имат собствен сървър. ИТ хора, програмисти и други като тях може да намерите в toot.cafe, хора на изкуството потърсете в mastodon.art, а ако пушите лула, други като вас има на pipes.social. Но всъщност повечето машини в мрежата са без конкретна тема и са за хора с широки интереси.

Не е критично важно кой точно сървър ще си харесате, защото може да следите хора и от други машини. Тоест от цялата федерация, която е част от идеята за fediverse – микс от английските думи federation (федерация) и universe (вселена). Всички сървъри помежду си са във връзка, така че аз, който съм @yovko@mstdn.io, мога да следя безгрижно @muiiio@mamot.fr или пък Sandro Hawke от W3C, който е @sandro@w3c.social. Вече сте се досетили, че това преди второто @ е потребителското име на човека, а това след него е машината/сървърът, където се е приютил. Между другото, може да намерите кои от вашите познати в Twitter са в Mastodon.

Освен че е с отворен код, Mastodon е стъпил и върху вече установени протоколи (пак с отворен код) за изграждане на разпределени и федерални социални платформи. Това означава, че мастодонци биха могли да си общуват по съвсем същия начин дори с хора от други социални мрежи, стига те да ползват същите протоколи (ActivityPub или OStatus). Всъщност неправилно е да наричаме Mastodon социална мрежа. Идеята за fediverse е различни такива децентрализирани платформи и приложения да могат да участват в обща отворена и равноправна комуникация.

Може да имате и повече от един акаунт, и на различни машини – обикновено се практикува, за да имате резервен, ако основният ви сървър временно е паднал или пък там, където има риск някое правителство да го затвори, затова си избирате друг в чужда юрисдикция. Може и да изоставите стар акаунт и да си направите нов, като пренасочите единия към другия.

В Mastodon се споделят снимки, видео, линкове и текст, като дължината на публикациите е ограничена до 500 знака. Неприлично или чувствително съдържание задължително се отбелязва с предупреждение, а тези, които ви следват, трябва изрично да щракнат допълнително, за да го видят. Вие избирате и с кого да споделите всеки свой туут – т.е. дали ще е публичен, дали е само за тези, които ви следват, или пък до конкретно посочен човек или група. Публикациите в Mastodon се наричат туутове, защото на английски toot е изсвирване с тромба или избибитване. В началото на проекта бе решено, че това е удачно название, понеже мамутите, като слончетата, са имали хоботи, и се предполага, че са издавали сходен звук (mastodon е стара английска дума за мамут).

Може да разглеждате няколко потока с туутове – подразбиращият се е този, където виждате само хората, които следите, но ако превключите на локалния поток, ще се покажат туутовете на хората, които са на вашата машина, дори и да не ги следвате изрично. Ето защо е добра идея да си харесате съседи, с които да сте от една порода – за да виждате повече неща, които ви интересуват (или по-малко, които ви дразнят). Този поток може да бъде повече или по-малко активен, защото има сървъри с едва няколко десетки души, но и такива с няколкостотин хиляди. Ако превключите на федералния поток, ще се изсипят туутове от цялата федерация и както се досещате, не е лесно да ги проследите с един поглед.

Преди да си изберете сървър (т.е. общност) в Mastodon, е добре да прочетете правилата и условията, които администраторите и модераторите изискват да бъдат спазвани – те са на първата страница. Обърнете внимание и дали не е ограничена комуникацията с други машини. Принципно това не се толерира, но не е забранено някои машини да не могат да общуват с други. Неудобството е, че така няма да може да следите хора, които са избрали сървър, с който вашия не иска да си говори. За това обикновено си има причини – в забранителни списъци най-често попадат сървъри, чиито модератори и администратори не полагат усилия да ограничават речта на омразата или допускат техни потребители да проповядват расизъм или други идеи, които са крайно неприемливи за мнозинството общности в Mastodon. Но понякога поради някакви други причини членовете на тази общност може да са решили да се самоизолират и да общуват само помежду си – те си решават това.

Mastodon е млад проект. Появи се на бял свят в края на 2016 г., само няколко месеца след дипломирането на неговия създател – 24-годишния студент Юджийн Рочко (Eugen Rochko). Още в университета в Германия той решава да направи „Twitter такъв, какъвто би трябвало да бъде“. Избягвайки грешките му, с мисъл за хората – да бъдат именно човеци, а не потребители; да могат сами да решават с кого и какво да споделят; да няма алгоритми, които да определят какво съдържание кога и дали да бъде показано; всичко да излиза в хронологичен порядък.

Mastodon не е компания и съответно не може да бъде купен. Кодът е отворен и макар и до днес Юджийн Рочко да е основен разработчик, той вече има много странични помощници, които подкрепят проекта с каквото могат – програмиране, дизайн, идеи; дори това видео в началото е дело на хора от мрежата. Разработката се финансира изцяло от даренията на 3-4 компании и малка група хора – около 150 души, които заедно осигуряват месечно около 3500 долара, с които Юджийн няма да стане богат, но това подпомага развитието на платформата, която набъбва ежедневно с нови сървъри. И хиляди хора, които напускат Facebook и Twitter.

Съществуването на всеки отделен сървър се финансира или от този, който го е пуснал, или от част от ползвателите му, които си поделят разходите. Затова когато избирате къде да регистрирате своя акаунт, обърнете внимание, че някъде това може да не ви струва нищо, но другаде може и да се очаква да платите малка сума за издръжката на сървъра. Все някак трябва да се плаща сметката.

Може да ползвате Mastodon през всеки браузър на адреса на сървъра, който сте избрали, или чрез някое от многото приложения. И както е логично за една децентрализирана платформа – няма официално такова. Аз лично съм доволен от Tootdon.

Ако вече нямате търпение да яхнете Mastodon, заповядайте на JoinMastodon.org и… join the revolution! 🙂

„Тоест“ няма обвързаност с Mastodon или Юджийн Рочко, нито печели нещо от това, че ви препоръчва платформата. Авторът на статията е мастодонец от 1 ноември 2016 г. и има свой тестов сървър, който засега не е популяризирал, защото не е убеден, че иска да се ангажира с модериране и администриране на социална мрежа.
Прочетете още

Напишете нещо и натиснете Enter за търсене