След 14 години депутатстване лидерът на „Атака“ Волен Сидеров напусна българския парламент, за да започне нова кариера – на столичен общински съветник, обещавайки проблеми на тези, които се опитали да го „заличат“. Новото шоу на Сидеров стартира на 14 ноември, когато му предстои да открие първата сесия на Столичния общински съвет (СОС). Със своите 63 години е най-възрастният – а церемониалността е за белокосите.

От края на юли Сидеров и другите шестима депутати от „Атака“ бяха изключени от парламентарната група на „Обединени патриоти“, макар да останаха партньори в голямата коалиция. А три месеца по-късно, от 30 октомври, и самият председател на партията е вън от парламента.

„Атака“ не е това, което беше.

В парламента ГЕРБ си има харем от „патриоти“, от който предпочитани са ВМРО. На мода е меката русофилия, не Сидеровият хардкор вариант. В Ямбол, родния град на Сидеров, „Атака“ спечели един-единствен съветник в 37-членния Общински съвет, съставен от 7 формации. А в СОС вкара двама, колкото и на предишните местни избори през 2015 г.

Заникът на „Атака“ съвпадна с един шпионски скандал в България, в рамките на който председателят на Национално движение „Русофили“ Николай Малинов бе привлечен като обвиняем в началото на септември. А тези дни един руски военен аташе на име Владимир Русяев бе уличен в шпионаж, благодарение на партньорските служби, и изгонен. Името му разкри украинският сайт „Обозреватель“, според който човекът на ГРУ (руското военно разузнаване), се е срещал с високопоставени лица у нас, разполагащи с достъп до секретна информация, свързана с България, но също и с ЕС и НАТО. Информацията от тях получавал срещу заплащане.

През март т.г. „Капитал“ разкри, че „Атака“ е свързана с руските служби през фирми на Христо Малинов, съветник на Сидеров.

Ако голямата част от българското общество не се трогва от връзките с Москва на партията и лидера ѝ – свикнали са, както с разбитите тротоари и боклука по улиците, – отвъд българските граници това прави лошо впечатление. В някои европейски столици се мръщеха на Борисовото коалиране с националистите в началото на това правителство. Изглежда, премиерът е дал обещания, че ще ги държи под контрол, но предвид развитието на събитията, не му се е удало.

Не му се удаде, защото, както и останалите партийни лидери в България, не осъди ксенофобските прояви на „Атака“, ВМРО и разни паравоенни формирования. Мълчанието е било силно, независимо дали е 2013-та – когато седмици наред медии и депутати на „Атака“ избълваха опасни за етническия мир и насаждащи омраза призиви, а премиерът Орешарски и председателят на БСП Сергей Станишев се правеха, че не виждат шествията на „Атака“ и ВМРО срещу бежанците и мигрантите, – или е 2019 година.

За последно „Атака“ бе публично порицана преди осем години

с декларацията от 27 май 2011 г., с която 41-вото Народно събрание осъди нападението пред Джамията в София и заяви, че „със своя опит за агресия срещу етническия мир, създаващ заплаха за националната сигурност на Република България, ПП „Атака“ е опасна за управлението на страната“.

Нова ера за „златния пръст“ или…

Въдворяването на Сидеров в СОС обаче не значи… пенсиониране. Но означава загуба на имунитет, какъвто имаше като депутат, позволил му да се разпищолва къде ли не. Сега може би ще озапти юруша.

Напускайки парламента тази седмица, Волен Сидеров не скри, че е обиден на ГЕРБ, допуснали „политическата разправа“ с него и от страх непозволили да каже няколко думи от трибуната на прощаване. Пред БНР лидерът на „Атака“ заяви: „И до момента ръководството на ГЕРБ дължи обяснение защо не изказа позиция. Виждам мълчаливо съгласие, а това означава одобрение на политическата разправа, извършена от ВМРО и НФСБ – те изпълниха ролята на инструмент, на маша, с която се разправиха с мен.“

Последва закана към „тези, които побързаха да ме заличат и които дебелеят в своите министерски кресла“, в която разпознаваме като мишена Красимир Каракачанов, министър на отбраната, навлякъл си гнева на Сидеров заради сделката за американските изтребители.

В аванс лидерът на „Атака“ даде заявка, че ще играе разобличител на далавери в Столичната община,

и за сетен път се обяви за прекратяване на концесията на „Софийска вода“, наследство от ерата на кмета Стефан Софиянски. 25-годишният ѝ срок изтича през 2025 г., а миналата година компанията и Столичната община се договориха за 365 млн. лв. нови инвестиции до края на концесията. От дружеството обявиха, че може да поискат удължаване с още 10 години. Засега не е ясно дали този СОС ще вземе решението, или ще го остави за следващата местна управа, която ще застъпи от 2023 г.

Трудните мнозинства

Ясно е обаче, че в настоящия Столичен общински съвет ГЕРБ ще е по-затруднен откъм събиране на мнозинство. Заради трима съветници по-малко се налага да ползва четиримата от ВМРО в 61-членния СОС – така сглобяват 31. По този начин ВМРО става особено незаменим партньор както в Народното събрание, така и във „втория парламент“, където ще се разпределят близо 2 млрд. лв. догодина. Но ако в 44-тия парламент Борисов и ГЕРБ разчитат, освен на ВМРО, и на ДПС, „Воля“, независими,

в СОС насреща са само „войводите“.

Задачата се усложнява, когато се налага да се гласуват решения с квалифицирано мнозинство от 2/3 – при разпореждане с общинско имущество, заменки, търгове, конкурси. Тогава ще трябва да се търсят съмишленици и в БСП, „Демократична България“, независимия Борис Бонев от „Спаси София“. Това – в случай че Йорданка Фандъкова спечели четвърти мандат на балотажа в неделя. Не успее ли, София ще има за кмет Мая Манолова, която ще трябва да се върти като калайджия между всички групи, тъй като няма свои съветници, за да прокарва обещаните от нея чудесии в столицата. Независимо че БСП, която я подкрепи, има група от 15 съветници, Манолова ще трябва да събира мнозинство от поне 31 души всеки път, когато ще се гласува важно решение.

Макар да е първа политическа сила за 11-ти пореден път, ГЕРБ ще управляват по-трудно не само в София, но и в страната – заради твърде пъстрите общински съвети, в които изгубиха надмощие. Спечелиха кметове, повечето от тях с поредни мандати, но общинските им съветници намаляха. Такава е ситуацията в почти всички общини, където управляващата партия спечели и поне на теория намалява възможността за по-големи порции поради необходимостта да бъдат споделени с други политически партньори, помогнали за победата.

Предстоящите 4 години ще покажат дали ще има „завръщане на политическото в местната политика, или ще продължи тенденцията за корпоративизирането ѝ“,

както твърди политологът Страхил Делийски пред „Дарик“.

В Бургас например, където най-идеалният кмет на ГЕРБ Димитър Николов спечели своя четвърти мандат с 65,83% – втория най-голям резултат след Стара Загора, – ГЕРБ нямат мнозинство в 51-членния Общински съвет. Съветниците, избрани с листата на управляващата партия, са 24, БСП има 7, партия „Средна европейска класа“ – 5, Движение „България на гражданите“ – 4. По два мандата печелят „Демократична България“, СДС, „Възраждане“, НФСБ и „Ние, гражданите“. ДПС вкарва един общински съветник.

Нашумелият заради бизнес отношения с Димитър Желязков – Митьо Очите, общински съветник Бенчо Бенчев отново е в местния бургаски парламент, но този път не от групата на БСП. Милионерът, неизменно в Съвета от 2003-та насам, влезе от квотата на „Ние, гражданите“ и откри първата сесия като най-възрастен съветник.

Няма стабилно мнозинство и във Варна, където настоящият кмет Иван Портних (ГЕРБ) с голяма вероятност ще спечели третия си мандат на балотаж срещу Костадин Костадинов от партия „Възраждане“ – и заради разногласията в местната организация на социалистите.

С тази битка Варна се оформя като люлка на националпатриотичните формации с русофилски уклон.

Иначе тук отново групата на ГЕРБ е най-голяма – 18 души, но изгубиха четири места на тези местни избори, а в Общинския съвет влизат още 10 партии и коалиции. БСП увеличи своето представителство – от 5 на 8. „Демократична България“, „Възраждане“ и Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ имат по четирима представители. ДПС е с трима съветници, а още пет политически сили имат по двама – ВМРО, „Воля“, СДС, „Свобода“ и коалицията Земеделски народен съюз („Гергьовден“ и Съюз на свободните демократи).

Победният марш на ГЕРБ е победен, но не към нови подвизи. Само една трета от общинските съветници в Пловдив са на ГЕРБ. В известния като „Цветановград“ Велико Търново, където Даниел Панов победи без проблеми още на първи тур, ГЕРБ взе по-малко от преди – 17 мандата в 37-членния Общински съвет. ДПС удвои от един на двама своите съветници и се очаква да играят патерица на ГЕРБ в партньорство с ВМРО. В Русе ГЕРБ „спечели“ изборите за Общински съвет само с 1 съветник повече от социалистите – взе 15 срещу 14 за БСП, но изгуби шестима в сравнение с предишните избори. Минимална е преднината на ГЕРБ пред втората БСП и в общинските съвети в Благоевград, Перник, Ловеч.

Ситуацията в смесените райони,

за които Борисов публично възрази на обвиненията на Цветан Цветанов, че има отстъпление, обаче потвърждава именно думите на бившия Втори. В община Търговище ГЕРБ все така отстъпва пред ДПС в Общинския съвет, а на балотажа в неделя кандидатът на управляващите Дарин Димитров ще се бори за кметския пост с човека на ДПС Хамди Илиязов. В Кърджали положението е старото – от общо 41 съветнически места ДПС има 23 (с едно по-малко, тъй като партия ДОСТ успя да вкара човек), БСП увеличи от четирима на петима своите съветници, ГЕРБ запазва 11-те си. Едно място е за „Демократична България – Обединение“.

ДПС затвърждава завзетите от предишни избори позиции в Северозападна България, отбелязано от социолозите на 27 октомври, и увеличава броя на общинските си съветници в Монтана, Берковица и др. Партията на Доган навлиза и в общини като Тетевен, Угърчин, Луковит. Така се сбъдна още една прогноза на Цветанов.

Заради намалената тежест на ГЕРБ в общинските съвети и множеството балотажи – особено предстоящия в София между Йорданка Фандъкова (ГЕРБ) и подкрепяната от БСП Мая Манолова –

социолози и политолози констатираха пропукване на статуквото.

Този шум засега е слаб, като от пуканки, макар на опозицията да ѝ се счува тътен като в стих от пролетарски поет.

Повеят за промяна роди и версията, че Сидеров се спотаи в СОС, за да има време да мобилизира избиратели за евентуални предсрочни избори догодина. Целта би била да се включи в нова управленска конфигурация след тях – нали БСП са му задължени, а Волен Сидеров няма проблем да ги редува с ГЕРБ. През 2013 г. скрепи с пръста си парламентарното мнозинство за кабинета „Орешарски“, след като в предишното правителство услугваше на Борисов.

Несъмнено част от подобна кампания би било плашенето – например как в България ще бъдат разположени средства за противовъздушна отбрана, ракетни установки, насочени срещу Русия (Румъния е част от противоракетния щит на САЩ и НАТО). „Предстои да ни превърнат в част от един бъдещ военен театър и аз не искам да бъда съпричастен към тази национална катастрофа, която следва. Трябва да има силна обществена нагласа срещу това да станем военна зона против трета страна.“

Да влезе пацифистът Сидеров.

Заглавна снимка: Nick Youngson

Емилия Милчева

Емилия Милчева

Журналистка. Вярва в критичния ум, любопитството и щипката лудост.